Детето на нощта

23

Аеб вървеше пъргаво до яхналия кон старши маг Ситкан. Закрилниците отдъхваха. Бяха тичали цял ден и дълго след свечеряване, откакто получиха вестта, че сутринта Черните криле са били прогонени от Арлън. В отряда на Ксетеск се до­сетиха, че назряват сблъсъци по-късно, вероятно под прикри­тието на нощта. А в този момент на Закрилниците им оставаха над трийсетина мили до града и трябваше да пестят времето. Оттогава не бе осъществена нова мисловна връзка с още сведе­ния от Арлън.

На две мили преди целта застигнаха дордоверци - пешаци на поне половин миля зад кавалеристите и все повече изостава­ха. Съгледвачите съобщиха, че пехотинците са към двеста ду­ши, а конниците - сто и петдесет, но с тях яздят и мнозина ма­гове. Значи изоставащите нямаха магическа защита.

Ситкан тутакси нареди по-бавен ход, за да съберат сили, и поиска от Аеб да даде заповед за бойна готовност преди набли­жаващата битка.

Нуждаеше се от това време и за да вземе решение. Аеб раз­бираше колебанията му заради политическите усложнения, ма­кар че му беше чужда неохотата да се впуснеш в сражение. Та нали Дордовер недвусмислено показа намеренията си преди дос­та дни при границите на земите, подвластни на Ксетеск? А те­зи пехотинци представляваха заплаха за крайния успех на по­хода. Закрилниците бяха създадени именно за премахването на подобни заплахи.

- Искам твоето мнение - промълви Ситкан.

- По-лесно ще ги нападнем извън очертанията на града - от­върна Аеб. - Тук имаме простор да се разгърнем, врагът ще бъ­де затруднен да се спаси с бягство, а рискът да пострадат не­винни почти не съществува.

- Ще успеете ли да ги обкръжите?

- Да.

Аеб не подчерта, че това е най-подходящата и очевидна так­тика. Сражението щеше да завърши бързо. Бездруго имаха чис­лено надмощие над противника.

- Но можем ли да оправдаем атаката? - двоумеше се Сит­кан. - Пак искам мнението ти.

- Те са войска на Дордовер, която ще се присъедини към ка­валерията и тогава ще станат по-опасни. Тук са слаби.

- Това не ни оправдава - сви рамене магът.

- Те са врагове - безстрастно напомни Закрилникът.

- Така си е.

Аеб чакаше заповедта. Зад него вървеше авангардът, от който до трийсетимата магове на коне и другите триста и че­тиринадесет Закрилници имаше само стотина разкрача. Трябваше да започнат скоро, защото светлините на града ве­че се виждаха.

- Необходима ли ви е подкрепа от маговете? - попита Сит­кан.

- Не. По-лесно ще ги разгромим само с оръжия.

- Мислиш ли, че ще се пръснат на всички страни, ако ги на­паднем със заклинания?

- Да. Ние бихме го направили.

- Нападнете, когато решите.

- Ще бъде изпълнено.

Аеб не спря нито за миг, докато изреждаше заповедите си: „Атака по фланговете. Първа стотна - надясно, втора стотна - наляво, третата напредва в полумесец, за да удари тила на ко­лоната. Целта е да ги обкръжим. Другите остават назад да за­щитават нашите Повереници. Нито един излишен звук. Изпъл­нявайте!“

Аеб също се втурна напред. Първа и втора стотна се отк­лониха встрани, бягащите с него събратя постепенно обра­зуваха полумесец в три редици, без да разкъсват строя, свър­зващ ги с последните, които завиваха за нападение по флан­говете.

Тук земята беше равна и въпреки тъмнината, шумния вър­веж на дордоверската пехота и почти беззвучното нападение Аеб очакваше да хванат в клещи само около една трета от колоната преди някой да вдигне тревога. Но и това стигаше.

Пешаците крачеха устремно в колона по петима, без да се притесняват за опасности откъм тила. Съгледвачите бяха отк­рили, че не са отделили войници нито за авангард, нито за ари- ергард. Две гибелни грешки.

„Ние забавяме ход - съобщи Аеб на всички, - защото първа и втора стотна застигат края на колоната. Бъдете готови да зат­ворите обръча по моя команда.“

Сега чуваше врага - пехотинците си позволяваха да бърбо­рят, което беше немислимо за Закрилниците. Тези мъже си въ­образяваха, че победата им е в кърпа вързана, и забравяха за дисциплината.

Аеб поиска от събратята си да следят за признаци, че са би­ли забелязани. И наистина скоро се разнесе глас на елф:

- Левият фланг, левият! Тичат към нас, на трийсетина крач­ки са! Проверете и отдясно!

Още някой се провикна след миг:

- Идват на бегом и отдясно!

Дордоверската пехота се засуети, войниците припряно из­важдаха мечовете, но двете обкръжаващи стотни вече разтег­ляха строя си в движение, за да затворят обръча.

Закрилниците светкавично изтегляха оръжията от ножни­ците и калъфите на гърбовете си и Аеб чу как враговете се раз­викаха панически, разпознали кой ги напада.

„Стрелци с лъкове!“

Стрелите полетяха, но твърде нарядко и неточно, за да заба­вят атаката. Само една се заби в рамото на събрат, който зах­върли брадвата си, друг се премести по-близо до него, за да го пази от тази страна, а той съобщи мислено, че въпреки всичко ще участва в нападението.

„Задната стотна удря тила. Атакуващ строй в две редици!“ Без да се бави в първия момент на сблъсъка, Аеб завъртя брадвата водоравно и усети как краят на острието ѝ проряза плът, макар че противникът опита да спре удара. До него Кси пое удар с брадвата и мушна с все сила на височината на кръс­та. Мечът прониза тялото на пехотинеца въпреки стоманената ризница.

А онзи пред Аеб още се държеше на крака и дори се опита да го съсече. Аеб се отклони назад, цапардоса мъжа по лицето с плоското на брадвата и заби меча в слабините му. Кръвта оп­лиска земята на две крачки наоколо.

„Разкъсахме отбраната им отзад. Кси, блокирай с брадвата отдясно горе. Прав удар с меча ниско в корема.“

Кси го послуша, без да се замисли, и още един враг умря. Аеб безстрастно прецени, че скоро ще разгромят пехотата. Закрилниците стягаха обръча и това позволяваше на малцина­та ранени сред тях да се отдръпнат от сражението. Дордовер- ците разбраха, че са хванати в капан, закрещяха по-яростно, ударите им станаха двойно по-свирепи, но полека се скупчваха в безредна тълпа.

Брадвата на Аеб се заклещи в шията на войник, който се вкопчи със сгърчени пръсти в дръжката. Аеб я пусна, за да за­пази равновесие, и вдигна високо меча да отбие, насочван от събрата до него. Обърна се към сащисания враг, размаза носа и устата му с юмрук и си освободи място за обратен замах с меча.

Острието изчегърта по халките на ризницата и остави про­тивника без дъх. Нямаше шанс да се защити навреме от след­ващия удар, който му разпра гърлото. Аеб тръсна глава, за да махне капките кръв от абаносовата си маска.

„Не оставяйте никого жив. Побеждаваме единни.“ Закрилниците усилваха натиска, мечовете и брадвите им проблясваха мътно под облачното небе, а факлите на пехотин­ците падаха една след друга и угасваха, стъпкани в калта. Пи­съците на безпомощните дордоверци се чуваха все по-нарядко.

Един опита да хвърли меча си, за да се предаде. Кси му отсече главата в следващия миг.

Минута по-късно всичко свърши. Дордоверецът пред Аеб пад­на изкормен и издъхна заедно с последната дузина пехотинци.

„Ние сме едно цяло. Победихме. Докладвайте“ - нареди Аеб.

Трима Закрилници бяха загинали в битката, двадесет и един - ранени, дванадесет от тях не биха могли да се сражават пове­че тази нощ, Аеб изпита прилив на досада. Този път дисципли­ната им не бе достатъчна.

„Не е така - увери го Кси. - Хванатият в безизходица се бие за двама.“

„Значи сме се надценили. Вземете си поука, събратя.“

Аеб взе брадвата и избърса остриетата на оръжията си в дре­хите на убитите, после ги подаде на Кси, който ги намести на гърба му. Наведе се, откъсна по-чисто парче от ризата на мър­тъв дордоверец и изтри кръвта от маската и раменете си преди да се обърне към идващия Ситкан.

- Бих ви поздравил - рече му магът, - но ми се струва без­сърдечно при това клане.

- Победихме - кратко потвърди Аеб.

- Виждам - промърмори Ситкан, докато оглеждаше касап­ницата с нескрита погнуса. - Последните не се ли опитаха да се предадат накрая? Искам да знам.

- Пленниците са опасни - отвърна Аеб.

- Това ли било?

- Не можем да водим пленници със себе си - подчерта Зак­рилникът.

- Вярно си е - въздъхна магът. - Вземете маските на убитите си събратя, ранените нека отидат при магове, които да ги изце­лят. Онези, които не могат да тичат, да ни следват по-назад. Битката не е приключила. Някакви затруднения?

- Никакви. Оттук ли ще минем на връщане?

- Разбира се. Датръгваме, Аеб,

Избраният да командва Закрилниците разпрати мислените си заповеди и скоро войската на Ксетеск нахлу в Арлън.

Дарик спря, обърнат към своите кавалеристи. Не забравя­ше, че всичко казано ще стигне и до ушите на Селик. Какво да се прави... Войниците чакаха мълчаливо, конете им стояха спо­койно. Граф Арлън несъмнено щеше да се появи тук скоро, но не от него се боеше Дарик. Не се бе издал пред Незнайния, чии­то думи го накараха да се замисли. Кимна на Айзак.

- Генералът ще говори! - провикна се заместникът му.

Стана още по-тихо. Дарик зърна Селик, който пак се облег­на на релинга, за да слуша.

- С изненада, разочарование и отвращение потвърждавам, че строените зад мен дордоверци изцяло подкрепят Черните криле, превзели кораба. - Дарик помълча, докато отшуми ти­хата гълчава сред конниците. - Както ви е известно, нашият Съвет даде съгласието си да подпомогне Съвета на Дордовер в усилията им да приберат детето на сигурно място. Очевидно е обаче, че те са променили намеренията си - виждаме, че дордо- верците охотно са се съгласили майката на това дете, която съ­що е от Дордовер, да попадне в ръцете на Черните криле. Така че те не искат от нас да овладеем на свой ред кораба, всъщност ни възлагат задачата да го охраняваме заедно с онези, в чиято власт е сега.

Дарик млъкна отново, но този път не се чу нито звук. Айзак сигурно се бе досетил какво ще последва. За мнозина от кава­леристите обаче думите му бяха като удар с ковашки чук.

- В този случай не мога да говоря от ваше име, защото реше­нието опира до собствената съвест на всеки. Знаете какво се случ­ва в Балея - стихиите ни съсипват, подклаждани от магия. Без­спорно е, че това трябва да спре, но се оказва, че имаме разногла­сия за подхода. Сега сте изправени пред войска на Дордовер. Фор- мално погледнато - наши съюзници. Закрилниците идват насам, а Ксетеск има свои замисли, на които ние - също формално - се противопоставяме. Пак ви казвам: опрете се на своята нравстве­ност и съвест, помислете за семействата си и всичко друго, което е важно за вас, преди да решите. Лично аз не мога да одобря, ни­то да изтърпя стореното от отрепките, които са на онзи кораб. Затова се отказвам от командването и от генералското си звание, както отказвам и да подкрепям занапред действията на Съветите, оглавяващи Листерн и Дордовер. Тази постъпка ме превръ­ща в изменник. Ако някой от вас сметне за нужно да ме арестува веднага, дори няма да възразя. Ако не - поемам по свой път. Айзак, командването сега се пада на теб.

Дарик смуши с пети коня си и се отдалечи от все по-силната врява зад гърба си, а бузите му вече бяха мокри.

- Незнаен, няма ли да ти е трудничко? - попита Хирад, до­като тичаха презглава към пристанището.

- За какво говориш? - смръщи се огромният му приятел.

- Ами носиш лекичък меч, нямаш броня... Дано не си ста­нал муден с годинките.

- Ще се оправя някак. Ти си наглеждай новите домашни лю­бимци.

Варваринът се ухили. Вълците бягаха до него с лекота, Нез­найния беше от другата му страна, двамата магове - зад тях. Малкият отряд на Гарваните доближи склада за дървен мате­риал, вече виждаха кейовете.

- Ще кажа на Троун как си го нарекъл.

- О, научил си вълчия език?... - Лицето на Незнайния се из­криви, той опря длан в челото си. - Богове, започва се!

- Закрилниците, а?

- Май звучат отгласи от битка в главата ми. Те се бият в мо­мента.

- Трябва да е извън града, иначе щяхме да ги чуваме и с уши­те си. Хайде, право към кейовете! - подкани Хирад.

Незнайния кимна и пръв свърна зад ъгъла. Откъм езерото ги блъсна режещ студен вятър, а дъждът, започнал само като рееща се във въздуха мъглица, падаше на все по-едри капки. На Хирад не му се нравеше мисълта как потта ще изстива по лицето му, когато спрат. И спряха - само на стотина разкрача пред тях имаше конници в разгърнат строй пред кораб, който явно беше „Океански бряст“, а по-нататък примигваха десетки факли, само че проливният дъжд пречеше да разгледат добре другата войска.

- Онези там са хората на Дарик - посочи Незнайния, щом се шмугнаха в тъмните сенки откъм подветрената страна на склада.

- Ама той да не отбранява кораба?! - взря се в конниците Хирад.

- Или е така, или пречи на другите да се качат на борда - отбеляза Илкар. - Виждам го. Говори на войниците си и ако се съди по жестовете и израженията им, чутото изобщо не им ха­ресва.

Варваринът се обърна към Троун и глутницата. В първия миг бяха продължили напред, но сега Троун кръжеше бавно около другите вълци, които се бяха вторачили в плътно събраните на кея коне.

- И сега какво ще правим? - попита Хирад. - Вълците са дос­та настръхнали.

- Не разбирам защо ги доведе - обади се Дензър.

- Слушай, магьоснико от Ксетеск, защо ти не им кажеш да стоят настрана, та да видим какво ще стане?

- Я млъквай! - скастри ги Незнайния. - Оставете заяждане­то за по-късно. Трябва да отидем някак при Дарик и да го пре­дупредим какво ще ги сполети. Нека дордоверците бъдат разг­ромени, както май вече се случи с техни войници извън града. Лошото е, че онези по-назад приличат на кавалерия от Дордо­вер, а те ще бъдат още по-недоволни да ни зърнат.

- Остави това - сопна се Дензър. - Ериан е на онзи кораб и трябва да я измъкнем оттам.

- Значи ще говорим с човека, чиято конница напълно преп­речва достъпа до кораба.

- Стига глупости, Незнаен! - ядоса се тъмният маг. - Не ни е нужна чак такава сила, достатъчно е това. - Той чукна с пока­залец по слепоочието си. - Малко умело насочени заклинания, за да изпаднат в паника, двамата с Илкар пикираме със Сен­чести криле, грабваме я и отлитаме в мрака и пушека.

Незнайния се обърна да го погледне право в очите.

- Ето защо аз измислям как да действаме. Говориш за само­убийство. Наистина ли си въобразяваш, че Черните криле не са се подготвили за нещо подобно? О, богове... И без да броим вас двамата, на кея са се струпали поне шейсетина магове. Ня­маш представа нито къде са я затворили, нито колко са Ловци­те на вещери. Не бива да правим нищо, с което ще ги принудим да ѝ сторят зло.

- Тя вече страда - процеди Дензър.

- Говоря за убийство. Ако ще нападаме, задължително е да бъде изненада. Не знаем достатъчно. Затова искам да си поп­риказвам с Дарик. Чуй ме, Дензър - разбирам колко си вбесен. Всички искаме да отървем Ериан по-скоро, но сега не е време за безразсъдство. Виж, ако се сетиш как да се доберем до Да­рик, без да ни...

- Зарежи - прекъсна го Илкар. - Той идва към нас. Сам.

Дори Троун престана да се върти в кръг и се вторачи в кон­ника.