Четвъртото измерение

5.

Кайл вървеше по улица «Уйлкокс» на връщане от «Ню колидж» обратно към «Мълин хол», но преди да пресече «Сейнт Джордж», беше заговорен от един младеж.

— Господине, ако обичате. Извинете! Да, вие. Дейл Уонг, телевизия Торонто. Бихме искали да ви зададем един въпрос.

— Улична анкета?

Младият мъж с камерата се усмихна.

— Точно така, господине. Улична анкета. Ето го и въпросът ни. Днес се навършват десет години от получаването на първото радиопослание от Алфа Кентавър.

— Така ли?

— Да, господине. Как повлия върху вас това изминало десетилетие, като знаехте, че има разумен живот и другаде във вселената?

Кайл сви вежди, мислейки.

— Ами, добър въпрос. Сигурно е интересно — съпругата ми всъщност работи за дешифрирането на извънземните радиопослания.

— Но как това се отрази върху вас, как промени възгледите ви?

— Ами, предполагам, че разшири моите представи за нещата. Всички наши проблеми не са чак толкова значими, сравнени с безграничността на вселената.

Думите му прозвучаха фалшиво. Кайл мълча известно време — достатъчно дълго, знаеше, че мъжът нямаше да използва видеоклипа без редактиране.

— Не, не, не е така. Искате да знаете истината? Нищо, съвсем нищо не се е променило. Без значение е колко голяма става вселената, ние винаги се вглеждаме навътре в себе си.

— Благодаря ви, господине. Благодаря… Госпожо! Госпожо! Един момент, моля!

Кайл продължи нататък. Всъщност не се беше замислял за това преди, но настоящият му изследователски проект със сигурност криеше своите корени в онази пролет на 1996 година, в същия онзи ден, когато разбра, че Хедър е бременна.

— И така — беше казал професор Пъпайню — интерферентният модел, получен при преминаването на един фотон през двата прореза, може да е доказателство за съществуването на многобройни вселени. Но може би се питате какво общо има това с компютрите?

Професор Пъпайню погледна с усмивка към студентите в залата.

— Добре, спомнете си нашия пример с Кайл, който идва на работа. В едната вселена той заобикаля откъм източната страна на «Куинс парк»; в другата заобикаля откъм западната. Сега, Кайл, да предположим, че твоят шеф ти е наредил да намериш решение на два въпроса преди да отидеш на работа и ти, все още непреодолял студентските си привички, си ги оставил за последния момент. Има време да намериш отговора само на единия от двата въпроса, докато отиваш на работа. Да кажем, че ако минеш откъм западната страна, ще посветиш времето си за решаване на въпрос А, а ако минеш откъм източната, ще мислиш върху решаването на въпрос Б. Има ли някакъв начин, без да се забавиш или да минаваш два пъти около сградата на Парламента, да намериш отговора и на двата въпроса, докато стигнеш на работа?

Кайл беше сигурен, че на лицето му е изписано неразбиращо изражение.

— Какво мислите? — попита Пъпайню, повдигайки гъстите си вежди.

— Учудвам се, че мислите, че Грейвс би стигнал на работа дори и с един отговор — каза Д’Анунзио.

Няколко от студентите се захилиха. Пъпайню се усмихна.

— Е, има начин — каза професорът. — Знаете старата поговорка: «Две глави мислят по-добре от една»? Та, ако нашият Кайл, който е от тази вселена и минава по западния път и решава проблем А, би могъл да се слее обратно с онзи Кайл от паралелната вселена, който минава по източния път и решава проблем Б — тогава той би разполагал и с двата отговора.

Една ръка се вдигна.

— Гленда?

— Но когато говорехте за фотона и прорезите, вие казахте, че единственият начин за повторно съединяване на двете вселени е, ако няма как да кажем в коя вселена през кой прорез е минал фотонът.

— Точно така. Но ако можем да измислим метод, чрез който да няма никакво значение по кой път е минал Кайл в тази вселена — метод, чрез който самият Кайл да не знае по кой път е минал и никой да не го види през това време — тогава двете вселени може отново да се слеят. В тази единна вселена обаче Кайл ще знае отговорите и на двата въпроса, въпреки че в действителност е имал време да реши само единия от тях.

Пъпайню широко се усмихна на класа.

— Добре дошли — каза той — в света на квантовите компютри.

Той направи малка пауза и продължи:

— Разбира се, за Кайл е имало повече от две възможни вселени — той е можел да си остане вкъщи, можел е да отиде с кола на работа, можел е да вземе такси. По същия начин е възможно да направим десетина и дори стотици прорези пред крушката. Е, представете си, че всеки един фотон, който идва от крушката, е единица информация. Спомнете си, че цялото смятане се извършва единствено с онова прословуто сметало; ние в действителност местим разни неща, за да пресмятаме, било то камъчета или атоми, или електрони, или фотони. Но ако всяко едно от тези неща би могло мигновено да бъде на много места едновременно, в паралелни вселени, то изключително сложни изчислителни проблеми биха се решавали много, много бързо.

— Да вземем например намирането на делителя на дадено число. Как правим това? Основно чрез метода на опитването и грешката, макар че има някои трикове, които помагат. Ако искаме да определим делителя на числото осем, започваме да го делим. Знаем, че едно дели без остатък осем — то дели всяко цяло число. А две? Да, то е делител: съдържа се четири пъти. Три? Не — не става. Четири? Да, съдържа се два пъти. Това е начинът, по който го правим: чрез грубо изчисление, пробвайки по ред всеки възможен делител. Но при нарастване на числата расте и броят на техните делители. В началото на тази година мрежа от хиляда и шестстотин компютъра успя да намери всички делители на 129-цифрово число — най-голямото число, на което някога са търсени делителите. Процесът отне осем месеца.

— А представете си един квантов компютър — такъв, който е във връзка с всички възможни алтернативни компютри в паралелните вселени. И си представете програма, която намира делителите на големи числа като работи върху всички възможни решения едновременно. Питър Шор, математик от лабораториите «АТ&Т Бел», е изработил програма, която би правила точно това; тя ще изпробва всеки възможен делител на голямото число едновременно, като ще опитва само с един от тях във всяка от многото паралелни вселени. Програмата ще извежда своите резултати под формата на интерферентни линии като ги изпраща към парче фотографски филм. Алгоритъмът на Шор ще кара онези числа, които не са делители, взаимно да се унищожат в интерферентния модел, оставяйки тъмна ивица. Редуването на светли и тъмни ивици ще формира нещо като линеен код, който може да бъде разчетен, за да се види кои са делителите на голямото число, с което започнахме. И тъй като изчисленията ще се извършват в паралелни вселени, докато в нашата вселена изпробваме едно число, ще получим крайния резултат. Понеже няма да е от значение кое число изчислява нашият собствен компютър, резултатът би трябвало да се получи почти мигновено; това, което отнема на обикновените компютри осем месеца, квантовите компютри ще вършат за не повече от секунди.

— Но такова нещо като квантов компютър не съществува — каза Кайл.

Пъпайню му кимна с глава.

— Вярно е, поне засега. Но някой ден някой ще направи квантов компютър. И тогава ще знаем със сигурност.