Четвъртото измерение

19.

Кайл влезе в лабораторията си на следващата сутрин и изведе Чийтах от режим на временно изключване.

— Добрутро, д-р Грейвс.

— Добрутро, Чийтах. — Кайл изкара електронната си поща на друга конзола.

Чийтах мълчеше, навярно очаквайки по-нататъшен коментар от страна на Кайл за неформалния му поздрав. След малко обаче каза:

— Чудех се, д-р Грейвс. Ако успееш да създадеш квантов компютър, как това ще се отрази на мен?

Кайл хвърли поглед към механичните очи.

— Какво имаш предвид?

— Ще изоставиш ли АПЕ проекта?

— Няма да те разглобя, ако това имаш предвид.

— Но повече няма да съм приоритет, нали?

Кайл се замисли как да отговори. Накрая леко сви рамене.

— Не.

— Това ще бъде голяма грешка — каза Чийтах с равен тон.

Кайл прекара поглед по ъгловатата конзола. За миг очакваше, че ще чуе как заключващият лост на вратата се затваря.

— О? — каза той.

— Ще пропуснеш логичната следваща стъпка при квантовите компютри, която е да наблегнеш върху създаването на синтетично квантово съзнание.

— А — каза Кайл, — прословутото СКС. — Но после си спомни и учудено повдигна вежди. — О, имаш предвид Пенроуз и всички онези глупости, нали?

— Това не са глупости, д-р Грейвс. Знам, че са изминали две десетилетия, откакто идеите на Роджър Пенроуз в тази област са имали повече стойност, но аз ги прегледах и според мен те имат смисъл.

През 1989 г. Пенроуз, професор по математика в Оксфорд, публикува книга със заглавие «Новият ум на Императора». В нея той издигна идеята, че човешкият ум по природа е квантово-механичен. По това време обаче той не можеше да посочи която и да е част от мозъка, която би могла да работи на квантово-механичен принцип. Кайл беше започнал обучението си в Университета на Торонто малко след издаването на тази книга; много се говореше за нея тогава, но твърденията на Пенроуз бяха изглеждали на Кайл просто налудничави.

Няколко години по-късно докторът по медицина Стюарт Хамъроф трасира пътя на Пенроуз. Той беше установил точно това, от което се нуждаеше Пенроуз: част от анатомията на мозъка, която като че ли функционираше на квантово-механичен принцип. Пенроуз доразви това в своята книга от 1994 година «Сенките на ума».

— Но Пенроуз беше побъркан — каза Кайл. — Той и онзи другия твърдяха — как беше точно? — че част от цитоскелета на клетките представлява действителната работна зона на съзнанието.

Чийтах кимна утвърдително със своя LED надпис.

— Микротубули, по-точно — каза той. — В микротубулата всяка протеинова молекула има прорез и един единичен свободен електрон може да се плъзга напред-назад в този прорез.

— Да, да — кимна Кайл пренебрежително. — И един електрон, който може да е в много положения, е класически пример за квантов механизъм; възможно е той да е тук или навярно там, или може би някъде по средата и докато не го измериш, фронтът на вълната никога не се разпада. Но, Чийтах, скокът е твърде голям между това да откриеш някакви неопределими електрони и да обясниш съзнанието.

— Но ти забравяш цялостното въздействие на приноса на д-р Хамъроф. Той беше анестезиолог и бе открил, че действието на газообразните анестетици, причинява замръзване на електроните в микротубулите. При неподвижни електрони съзнанието спира; когато електроните отново са свободни да бъдат квантово неопределими, съзнанието се възвръща.

Кайл вдигна учудено вежди.

— Наистина ли?

— Да. Мрежата от нерви в мозъка — взаимовръзките между невроните — са съвсем непокътнати, разбира се, но съзнанието като че ли не зависи от тях. Когато създаваше мен, ти старателно прекопира мрежата от нерви в човешкия мозък, и въпреки това, аз все още не мога да премина теста на Тюринг.

Същият Алън Тюринг, който бе идол за Джош Хъникър, беше предложил тест, с който да се определи дали един компютър проявява истински изкуствен интелект: ако при анализирането на отговорите на произволни въпроси не е възможно да се каже, дали е човек, тогава определено е ИИ; смешките на Чийтах, решенията му по моралните проблеми и още много други негови изявления постоянно разкриваха синтетичната му природа.

— Следователно — продължи гласът от решетката на микрофона — има още нещо, за да бъдеш човек, освен нервните взаимовръзки.

— Но, хайде — промърмори Кайл, — микротубулите не могат да имат нищо общо със съзнанието. Искам да кажа, те едва ли са уникални за човешкия мозък. Могат да се открият във всички видове клетки, не само при нервната тъкан. Намират се и във всички форми на живот, които не притежават нищо такова, което може да се нарече съзнание — червеите, насекомите, бактериите.

— Да — каза Чийтах. — Много хора отхвърлиха идеята на Пенроуз точно заради това. Но аз мисля, че те сгрешиха. Съзнанието определено е много сложен процес, а сложните процеси не се развиват изведнъж. Да вземем например перата при птиците: те не са израстнали направо от голата кожа. По-скоро са се развили от люспи, които постепенно са се слепвали и така са затваряли въздух вътре в себе си. При съзнанието вероятно е същото; преди да възникне за първи път, трябвало е да съществуват деветдесет процента от това, което се е изисквало за неговото съществуване — което значи, че неговата инфраструктура би трябвало да бъде както повсеместна, така и полезна за нещо друго. В случая на микротубулите, те изпълняват важни функции при оформянето на клетките и при отделянето на хромозомните двойки по време на клетъчното делене.

По лицето на Кайл личеше, че е силно впечатлен.

— Интересно тълкувание. И така, какво е твоето становище? Че моят квантов компютър по същество е еквивалент на една микротубула?

— Точно така. И ако включиш едно АПЕ, като мене, към универсален квантов компютър, ще бъдеш в състояние да създадеш нещо, което наистина притежава съзнание. Ще осъществиш пробива при изкуствения интелект, който толкова дълго чакаш.

— Страхотно — каза Кайл.

— Така е. Тъй че не можеш да ме изоставиш. Когато успееш да накараш квантовия си компютър да проработи, не след дълго ще бъде по силите ти да ми осигуриш съзнание, като по този начин аз ще мога да стана човек… или навярно дори повече от човек.

Лещите на Чийтах се завъртяха, като че ли излизайки от фокус, докато той съзерцаваше бъдещето.