Четвъртото измерение

36.

След обяда Хедър се върна да продължи работата си в своята конструкция. Междувременно Кайл и Беки разказаха на Чийтах какво е научила тя за кодираното послание на Хъникър. АПЕ-то реагира флегматично както винаги.

Преди да обядват, Беки беше използвала конструкцията, така че сега отново беше ред на Кайл. Той остави Чийтах включен, докато с помощта на дъщеря си влезе в психопространството, за да разреши един последен належащ проблем.

Кайл беше планирал всичко в ума си предварително — всяка една подробност. Щеше да изчака в алеята, успоредна на «Лоурънс авеню уест»; достатъчно пъти вече беше минавал с колата си край сградата, за да познава добре нейното разположение. Знаеше, че Лидия Гурджиеф работеше до към девет часа всяка вечер. Щеше да я изчака да излезе от старата реконструирана къща и да тръгне по алеята. И тогава Кайл щеше да излезе от прикритието на сянката.

— Госпожа Гурджиеф? — щеше да попита той.

Стресната, Гурджиеф щеше да погледне към него.

— Да?

— Лидия Гурджиеф? — щеше да повтори Кайл, като че ли можеше да има някакво съмнение.

— Да, аз съм.

— Името ми е Кайл Грейвс. Аз съм бащата на Мери и Беки.

Гурджиеф щеше да отстъпи назад.

— Оставете ме на мира — щеше да каже тя. — Ще извикам полиция.

— На всяка цена, моля, направете го — щеше да отговори Кайл. — И макар че нямате лиценз, нека да извикаме също и Асоциацията на психиатрите в Онтарио, и Медицинския съвет на Онтарио.

Гурджиеф щеше да продължи да отстъпва назад. Тя би погледнала през рамо, за да види силуета на една друга фигура в края на алеята.

Без да я изпуска от погледа си, Кайл щеше да каже безцеремонно:

— Това е съпругата ми Хедър. Мисля, че вече сте се срещали веднъж.

— Го-госпожа Дейвис? — заеквайки, щеше да каже Гурджиеф, ако можеше да направи връзка между лицето и името от времето, когато се бяха видели. После щеше да извика:

— Нося със себе си сигнализатор за изнасилване.

Почти равнодушно Кайл щеше да кимне с глава. Гласът му щеше да е съвсем спокоен:

— И без съмнение, бихте искали да го използвате, дори когато не става изнасилване.

В този момент щеше да се обади Хедър:

— По същия начин, както искахте да обвините моя баща, че ме е прелъстил, въпреки че той е умрял преди аз да бъда родена.

Гурджиеф щеше да се поколебае.

Хедър щеше да се приближи към тях.

— Ние няма да ви нараним, госпожо Гурджиеф — щеше да каже тя, леко разпервайки ръце. — Съпругът ми и с пръст няма да ви докосне. Вие обаче ще трябва да ни изслушате. Ще трябва да чуете това, което сторихте на Кайл и на семейството ни. — Тя щеше да вдигне ръка, стиснала миникамера в дланта си. — Както виждате, имам видеокамера. Ще заснема всичко, така че да няма никакво двусмислие, никаква възможност за погрешно тълкуване, никакъв начин да се извъртят нещата, след като се случат. — Тя замълча, после гласът й стана по-остър. — Никакви фалшиви спомени.

— Не можете да направите това — щеше да каже Гурджиеф.

— След всичко, което причинихте на мен и семейството ми — с глух глас щеше да отговори Кайл, — мисля, че можем да правим, каквото искаме, включително и да направим публично достояние съдържанието на тази лента заедно с другите съпътстващи доказателства. Напоследък съпругата ми е доста известна; често беше показвана по телевизията. Има възможност да предупреди целия свят за това, колко болна, злобна измамница сте вие. Въпреки че нямате лиценз, ние можем да ви лишим от работа.

Гурджиеф щеше да се огледа вляво и вдясно като хванато в капан животно, преценяващо възможностите за бягство; после щеше да се обърне към Кайл.

— Слушам.

— Вие нямате представа — щеше да каже Кайл — колко много обичам дъщерите си. — Щеше да замълчи за момент, за да отзвучи казаното. — Когато се роди Мери, аз бях най-щастливият човек на планетата. Прекарвах часове, просто като я наблюдавах. — Щеше да извърне поглед, връщайки се назад в миналото. — Тя беше толкова мъничка, толкова крехка. В мига, в който я видях, знаех, че съм готов да умра за нея. Разбирате ли това, госпожо Гурджиеф? Бих получил куршум в сърцето си за нея; бих влязъл в огъня за нея. Тя означаваше всичко за мен. Аз не съм религиозен, но за първи път в живота си наистина се почувствах благословен.

Гурджиеф щеше да го погледне, все още предизвикателно, но нямаше да каже нищо.

— И тогава — кимайки към съпругата си, щеше да продължи — единадесет месеца по-късно Хедър отново забременя. По онова време не разполагахме с много пари; в действителност не можехме да си позволим второ дете. — Той щеше да размени тъжна усмивка с Хедър. — Всъщност жена ми предложи да направи аборт. И двамата обаче искахме още едно бебе. Като асистенти, това ни наложи да вземем допълнителни преподавателски часове — вечерни часове и повече упражнения. И ние някак си се справихме, както всички.

Кайл щеше да погледне към Хедър, претегляйки дали иска да сподели това със съпругата си, една тайна, която беше пазил през всичките тези години. Но после щеше да свие леко рамене, знаейки колко безсмислени щяха да бъдат такива грижи съвсем скоро, и да продължи.

— Ще ви кажа истината, госпожо Гурджиеф — ние вече имахме едно малко момиченце и аз искрено се надявах на момче. Някой, с когото да играя футбол. Глупаво е, но дори си мислех да го наречем Кайл Младши. — Той щеше да поеме дълбоко въздух и после да го изпусне в дълга, сподавена въздишка. — Но когато бебето се появи, то се оказа момиче. Не можах да се свестя веднага — отне ми може би дванадесет секунди. Знаех, че няма да имаме трето дете. — Той отново погледна с обич към Хедър. — Втората бременност беше трудна. Знаех, че никога няма да имам син. Но това нямаше значение, защото Беки беше съвършена.

— Вижте — щеше да започне да протестира Гурджиеф. — Аз не зная…

— Не — остро щеше да отвърне Кайл. — Не, вие не знаете, вие изобщо нищо не знаете. Моите дъщери бяха всичко за мен.

Гурджиеф щеше да опита отново.

— Всеки във вашето положение говори така. Само защото вие го твърдите, то не означава, че е истина. Аз прекарах стотици часове с дъщерите ви, за да стигна до всичко това.

— Искате да кажете, че сте прекарала стотици часове с дъщерите ни, за да насадите тези идеи в главите им — щеше да каже Хедър.

— Всички казват така.

Гневът в Кайл щеше да избухне.

— Да те вземат мътните, глупава…

Той щеше да замлъкне, очевидно борейки се да намери някакво неоцветено сексуално определение, което да хвърли в лицето й, но думата, която не беше изричал от десетилетия, щеше да пасне най-добре.

— Дявол да те вземе, глупава курва, такава! Ти ги настрои срещу мен. Но Беки се отметна от това и…

— Така ли? — Щеше да каже Гурджиеф със самодоволен вид. — Е, това става понякога. Хората се отказват да се борят, решават да не продължат борбата. Това е същото като случилото се в Германия по време на нацистите, знаете…

Да, нацистка Германия. Тя щеше да каже нещо дяволски глупаво.

— Тя се отметна, защото не беше вярно — щеше да изръмжи Кайл.

— Така ли? Докажи го.

— Арогантна кучка, такава. Ти…

Но Хедър щеше да го успокои с поглед и да продължи вместо него със съвсем равен тон.

— О, ние можем да го докажем — напълно и окончателно. В следващите няколко дена ще направим публично достояние нещо, което ще промени света. Вие ще бъдете в състояние да видите същото абсолютно доказателство, което дъщеря ми и аз видяхме.

Кайл щеше да въздъхне и да каже:

— Дължите страшно много на съпругата ми, госпожо Гурджиеф. Ако зависеше от мен, щях да посветя остатъка от живота си, за да ви изхвърля шумно от вашата работа, но тя ме убеди, че няма да е необходимо. Цялата ваша професия ще се промени рязко, дори може би ще изчезне през следващите няколко седмици. Но аз искам да мислите за това през всеки един ден от живота си: да мислите за това как моята красива дъщеря Мери прерязва вените си заради вас и че вие тогава почти разрушихте това, което беше останало от семейството ми. Искам тази мисъл да ви преследва до смъртния одър.

Щеше да погледне към Хедър и после обратно към Гурджиеф.

— А това е — щеше да каже с голяма наслада на жената, която стоеше с отворена уста, — което ние наричаме освобождаване на съзнанието.

След това заедно със съпругата си щяха да изчезнат в нощта.

Това искаше да направи. Това възнамеряваше да направи. Това имаше нужда да направи.

Но сега не можеше.

Това беше една фантазия, а фантазиите в психотерапията на Юнг, както му беше казвала Хедър, често трябва да заместват реалността. Сънищата бяха нещо важно и можеха да лекуват; този със сигурност беше такъв.

Кайл беше навлязъл в ума на Беки — с нейно разрешение — и бе потърсил спомените й за «терапевтичните» сеанси. Искаше да види сам какво се беше объркало, как всичко се бе извратило до такава степен, че дъщерите му да се настроят срещу него.

Не беше имал намерение да навлиза в ума на Гурджиеф — по-скоро, би предпочел да тръгне бос из блато от бълвоч и изпражнения. Но, по дяволите, също както при оптично-илюзорния си двойник, Некеровата трансформация в психопространството понякога зависеше от волята, но понякога ставаше спонтанно.

Внезапно се озова там, в ума на Лидия.

И той не представляваше това, което Кайл бе очаквал — не беше тъмен, изпълнен със злоба, покварен.

По-скоро беше също толкова сложен и вибриращ като ума на Беки, като този на Хедър, като неговия собствен.

Лидия Гурджиеф беше човек. За първи път Кайл действително я възприемаше като човешко същество.

Разбира се, с усилие на волята той можеше да се прехвърли в ума на всеки един от хората, чиито лица се движеха из ума на Лидия. Или да визуализира метафората за разтвора, да се утаи, после да кристализира и да се отдели от нея.

Но не го направи. Озадачен от това, което беше открил, Кайл реши да поостане малко.

Вече беше видял «терапевтичния» сеанс — винаги си беше представял думата в кавички — от гледната точка на Беки. Беше лесно да намери съответните спомени от перспективата на Лидия.

И изведнъж кавичките отлетяха като прилепи, кръжащи в нощта. Това си беше терапия, колкото се отнасяше до Лидия. Невероятно, но Беки беше толкова тъжна. Нещо определено не беше наред с това дете. Лидия чувстваше нейната болка — по същия начин, както бе усещала своята от толкова дълго време. Разбира се, повръщането можеше да е свързано с желанието да бъде слаба. Лидия си припомни какво беше да си млада. Натискът върху жените, десетилетие след десетилетие, да отговарят на някакви смешни стандарти за слабо тяло, продължаваше да действа с неотслабваща сила; тя си спомни своите собствени чувства от това, че не е съвършена, стоейки пред голямото огледало в банята по бански, когато бе на възрастта на Беки. Тя също бе повръщала, като си мислеше, че желанието да бъде слаба, е причина за това, научавайки едва по-късно, че хранителните разстройства обикновено са свързани със сексуално насилие.

Но… но тази Беки имаше същите симптоми. Лидия беше преживяла това. Баща й я беше смъквал в бърлогата си, нощ след нощ, принуждавайки я да го докосва, да го слага в устата си, заклевайки я да мълчи, като й казваше, че това страшно би разстроило майка й, ако разбере, че татко предпочита Лидия пред нея.

Ако това бедно момиче — тази Беки — бе преминала през същото нещо, тогава може би Лидия би могла да й помогне поне да намери малко покой, също както беше станало със самата Лидия, когато те, двете с Дафни, се бяха изправили срещу баща си. А нали и сестрата на Беки Грейвс, Мери, която бе мислила, че тъгата й се дължи на смъртта на приятелката й Рашел Коен, беше открила толкова много други неща, след като бяха започнали да работят заедно. Сигурно Беки, по-малката сестра, беше преживяла същото като Дафни, собствената й по-малка сестра.

Кайл се отдръпна. Лидия не беше права — не, но тя не беше зла. Беше объркана и несъмнено, дълбоко наплашена от собствените си действителни преживявания: Кайл доста се разрови да намери не само личните спомени на Лидия, но и тези на нейния баща. Той все още беше жив, без зъби и неспособен да задържа екскрементите си. Каквото и да беше представлявал, то отдавна беше разрушено от болестта на Алцхаймер, но спомените му все още бяха достъпни; той наистина беше чудовището, за което го смяташе Лидия. Не, не Лидия беше тази, с която Кайл искаше да се конфронтира. По-скоро, нейният баща, Гюс Гурджиеф, ако все още беше жив в някакъв реален смисъл, щеше да е подходящата цел за гнева на Кайл.

Лидия не беше чудовище. Разбира се, той никога не можеше да бъде приятел с нея, нито пък да седне да поговори на чаша кафе, нито пък да бъде в една и съща стая с нея. Тя беше като Кори без плоското парче геод на челото си: надарена — ако това бе думата — с трето око, с квантово-механична гледна точка, виждаща многото светове, виждаща всички възможности. Нейното допълнително око обаче беше замъглено, избрало завинаги най-мрачната възможност.

Кайл нямаше да се изправи срещу нея. Както беше казал във фантазиите си, от днес нататък нейната професия щеше изцяло да се промени; нямаше начин някога да направи на друг това, което беше причинила на Кайл и неговото семейство. Терапията или даването на съвети, или както и да го наричаше тя, щеше да престане да има какъвто и да е смисъл; вече никой нямаше да бъде подведен относно истината за друго човешко същество. Нямаше нужда да бъде спирана, тя вече бе мъртва за света.

Кайл визуализира кристалите, оставяйки сложния, заблуден, тъжен ум на Лидия Гурджиеф зад себе си.