Четвъртото измерение

13.

За удоволствие на Хедър, оказа се, че петдесет и деветте плочки във всяка група наистина образуваха правоъгълна мрежа. Всъщност те оформяха четиридесет и осем съвършени квадрата.

Виждаха се много кръгове ако мрежите се представяха като черни и бели квадратчета. Кръговете бяха с най-различни диаметри — някои големи, други малки. Те също се групираха по размери — нямаше кръг, чийто диаметър да не се повтаряше.

За беда обаче, освен кръговете, които бяха доказателство, че наистина този е начинът, по който да се подредят плочките, все още не изникваше никакъв смислен рисунък. Хедър се бе надявала на книга в картини, състояща се от четири дузини страници: «Четиридесет и осем изгледи от Маунт Алфа Кентавър».

Опита се да подреди четиридесет и осемте послания в още по-големи групи: осем реда по шест, три реда по шестнадесет и т.н. Но пак не се получаваше нищо.

Опита се да построи и кубове. При някои като че ли имаше смисъл — ако прекараше въображаеми елипси през тях, при някои конфигурации кръговете върху страните на куба бяха така разположени, че представляваха напречно сечение на тези елипси.

Но все пак тя не можеше да схване смисъла на всичко това.

«Тя е интелигентна, но няма опит. Начинът й на действие говори за триизмерно мислене.»

Спок беше казал «той», а не «тя», разбира се. И…

Господи!

Във филма той беше казал «двуизмерно», а не триизмерно. Защо не го беше забелязала досега?

Каан беше виновен за двуизмерното си мислене; една атака през три измерения го бе сразила.

Хедър навярно беше виновна за триизмерното си мислене. Би ли помогнал един четириизмерен подход?

Но защо извънземните биха използвали четириизмерен проект?

Е, защо пък не?

Тя използва своя Интернет терминал, за да потърси информация за четвъртото измерение.

И след като изчете всичко, тя се отпусна в стола си, смаяна.

Имаше водна дупка, мислеше Хедър. Имаше обща почва между видовете. Но то не беше нещо толкова просто, колкото определен обхват радиочестоти. Общата почва не се отнасяше до органичната физика или до химията на атмосферата, или до което и да е нещо, което беше земно. И все пак, четвъртото измерение в много отношения беше дори още по-основно, по-фундаментално, по-присъщо за самата структура на съществуването.

Водната дупка имаше измерения. По-точно тя беше от четвърто измерение.

Има деветдесет и шест начина да се съчинят племенни балади.

И всеки един от тях е правилен!

С изключение на това, че един от тях беше по-правилен от всички останали.

В зависимост от сетивния апарат, схемата на съзнание, взаимното разбиране с останалите от същия вид и много други фактори една форма на живот можеше да възприема вселената, да възприема нейната реалност в едно измерение, в две измерения, в три измерения, в четири измерения, в пет измерения и т.н. до безкрайност.

Но от всички възможни дименсионни рамки една е уникална.

Четириизмерното тълкуване на реалността е специално.

Хедър не разбираше всичко — като психолог тя имаше отлична подготовка по статистика, но в действителност не беше върха във висшата математика. Ала от това, което беше прочела, ставаше ясно, че четвъртото измерение наистина има уникални свойства.

Хедър беше намерила страницата «Научни новини» и с удивление прочете една статия от май 1989 година, писана от Айвърс Питърсън, която започваше така:

Хедър не се преструваше, че разбира всичко, което Питърсън искаше да каже като това, че само в четвъртото измерение е възможно да има копия, които са топологични, но не изцяло еквивалентни.

Ала това нямаше значение — важното бе, че от математическа гледна точка четириизмерната рамка беше уникална. Независимо от това как една раса възприема реалността, нейните математици непреодолимо щяха да бъдат привлечени от проблемите и особените характеристики на една четириизмерна рамка.

Това беше водна дупка от различен вид — събирателно място за умовете на всички възможни форми на живот.

Христос.

Не, не просто Христос.

Христос Хиперкубус.

Тя можеше да направи триизмерни кубове от своите страници. А при четиридесет и осем страници можеше да се направят общо осем куба — като на картината на Дали на стената в лабораторията на Кайл.

Като разгънат хиперкуб.

Разбира се, Чийтах бе казал, че има повече от един начин да се разгъне най-обикновен куб; само един от възможните единадесет метода водеше до формата на кръст.

Навярно имаше също така много начини да се разгъне и един хиперкуб.

Но кръглите маркери даваха ориентир!

Вероятно имаше само един начин за подреждане на осемте куба така, че въображаемите елипси да подравнят кръглите маркери.

Тя и преди се бе опитвала да подреди картините като кубове с надеждата, че ще се получат смислени мотиви. Но сега пробва да ги разположи на екрана на компютъра си върху отделните кубове на един разгънат тесеракт.

Университетът на Торонто имаше страница, даваща достъп до по-голямата част от програмното осигуряване, използвано в различните му факултети; Кайл беше показал на Хедър как да влезе в програмата КАД, която бе използвана за определяне на начина, по който да се сглобят заедно отделните плочки.

Отне й известно време, за да я задейства, въпреки че, за щастие, програмата се командваше словесно. Най-после успя да подреди четиридесет и осемте послания като осем куба. Тогава каза на компютъра, че иска да подреди кубовете във форма, при която кръговите маркери да се подравнят правилно.

Кутиите танцуваха на екрана й известно време, после се появи единственото правилно решение — хиперразпятие, както в картината на Дали: вертикална колона от четири куба и още четири, излизащи от четирите открити страни на втория куб отгоре надолу.

Нямаше никакво съмнение. Извънземните послания образуваха разгънат хиперкуб.

Какво, чудеше се тя, би се получило, ако можеше да сгъне триизмерния модел ката или ана?

Беше типичен августовски ден, горещ, задушен и спарен. Хедър усети, че се покрива с пот, само докато стигна производствената компютърна лаборатория; лабораторията беше част от факултета по машинно инженерство. Тя всъщност не познаваше никого там и просто застана на прага, като учтиво оглеждаше различните тракащи роботи и машини.

— Може ли да ви помогна? — обърна се към нея симпатичен среброкос мъж.

Хедър одобряваше тези, които знаеха разликата между «мога» и «може».

— Надявам се — усмихна се тя. — Аз съм Хедър Дейвис от Психологическия факултет.

— На някой му се е развъртяла бурмата?

— Моля?

— Шегувам се, извинете. Виждате ли, психолог идва да види един инженер. Ние през цялото време затягаме разхлабени винтове.

Хедър се засмя леко.

— Аз съм Пол Коменски — продължи мъжът и протегна ръка. Хедър я пое.

— Наистина имам нужда от инженерна помощ — каза Хедър. — Искам да се изгради нещо.

— Какво?

— Не съм съвсем сигурна. Нещо като набор от панели.

— Колко големи са панелите?

— Не зная.

Инженерът се намръщи, но Хедър не можеше да каже дали означаваше «проклета жена» или «проклети претенции».

— Това е малко неясно — каза той.

Хедър се усмихна с най-чаровната си усмивка. Днес различните инженерни училища имаха петдесет процента жени випускници, но Коменски беше достатъчно възрастен, за да помни времето, когато всички инженери бяха мъже и можеше с дни да не срещнат жена на работата си.

— Съжалявам — каза тя. — Работя върху извънземните радиопослания и…

— Знаех си, че ви познавам от някъде! Виждал съм ви по телевизията. В кое предаване?

Хедър се смути от въпроса. В толкова предавания бе участвала напоследък, но щеше да прозвучи високомерно, ако го кажеше на глас.

— По новините ли? — колебливо предположи тя.

— Да, като че ли. И така, това е свързано с извънземните?

— Не съм сигурна, но така мисля. Искам да направя серия плочки, които да отговарят на мрежите, получени от извънземните послания.

— Колко са тези послания?

— Две хиляди осемстотин тридесет и две — това поне са недешифрираните; само тях искам да обърна в плочки.

— Това е доста голям брой.

— Зная.

— Но не знаете колко трябва да са големи?

— Не.

— От какво трябва да се направят?

— От две различни вещества. — Тя му подаде електронния си бележник. На екрана му имаше две химически формули. — Можете ли да ги синтезирате?

Той хвърли поглед на дисплея.

— Разбира се, няма нищо трудно. Сигурна ли сте, че тези вещества са в твърдо състояние при стайна температура?

Очите на Хедър се разшириха. Преди десет години тя беше изчела всички статии за химическите съединения, когато те бяха синтезирани за първи път, но всъщност не беше мислила много за тях в последно време.

— Нямам представа.

— Тези формули от посланията на извънземните ли са?

Хедър кимна.

— От първите единадесет страници. Хората синтезираха тези съединения, но никой досега не е открил за какво служат.

На лицето на Коменски се изписа учудване.

— Интересно.

Тя кимна.

— Искам нулевите байтове да се направят от едното от тези вещества, а единичните байтове от другото.

— Желаете върху другите да се нарисува единица?

— Нарисува? Не, не, аз си мислех да направите единиците от единия материал, а нулите — от другия.

Коменски отново се намръщи.

— Не зная. Тази формула ми изглежда като че ли е за течност, но тя може да изсъхне и да се превърне в твърда коричка. Виждате ли тези кислородни и водородни атоми? Те биха могли да се изпарят подобно на вода и да оставят след себе си твърдо покритие.

— О! Добре тогава, това отговаря на големия въпрос, който не бях в състояние да разреша.

— Какъв е той?

— Ами, опитвах се да открия кое вещество представлява единичните байтове и кое — нулевите. Единиците са «връхни» байтове, така че боята трябва да представлява единиците; да покрие…

— «Субстратът», както го наричаме в материалната наука.

— «Субстратът», да. — Тя спря за миг. — Трудно ли ще бъде да го направите?

— Ами, отново опира до това колко големи искате да бъдат плочките.

— Не зная. Те не са всичките с еднакъв размер, но дори и най-големите не би трябвало да са повече от няколко сантиметра — искам да ги сглобя заедно.

— Да ги сглобите?

— Да, разбирате ли, да ги сложа една до друга. Вижте, ако всяка група от петдесет и девет плочки се подреди, както трябва, те образуват съвършен квадрат — има само един начин на подреждане, при който се получава това.

— Защо не направим големите панели вместо отделните плочки?

— Не зная — самото подреждане може да има значение. Не искам да правя никакви предположения.

— Като това, че «връхните» байтове отиват «върху» субстрата? — Тонът му бе възможно най-нежно провокиращ.

Хедър сви рамене.

— Това предположение е добро, колкото всички останали.

Той кимна в знак, че въпросът е приключен.

— И така, колко на брой по-големи квадрати се получават от две хиляди и осемстотин плочки?

— Четиридесет и осем.

— И какво ще правите с получените квадрати?

— Ще ги сглобя в кубове, а после тези кубове ще сглобя в разгънат тесеракт.

— Наистина ли? Невероятно!

— Да.

— Добре, искате ли окончателното нещо да е достатъчно голямо, за да можете да се вмъкнете в един от кубовете?

— Не, това няма да е…

Тя замлъкна.

Нямаше определен мащаб. Никъде в посланията нямаше нещо, което да подскаже размера на конструкцията.

Направете го в какъвто размер искате, като че ли казваха извънземните.

Направете го по вашия размер.

— Да, да, перфектно! Достатъчно голямо, за да се влезе вътре.

— Е, добре. Можем да изработим субстратните плочки, няма проблем. Колко дебели искате да бъдат?

— Не зная. Колкото е възможно по-тънки, предполагам.

— Мога да ги направя с дебелината на една молекула, ако искате.

— О, не толкова тънки. Милиметър или два, може би.

— Няма проблем. Разполагаме с машина, която е настроена да произвежда пластмасови панели за Училището по архитектура; мога лесно да я модифицирам, за да произведе плочките, от които се нуждаете. Искате ли да са с гладки ръбове или да имат зъб-и-вглъб, така че да прилепват една към друга.

— Имате предвид да оформят една устойчива повърхност?

Коменски кимна.

— Би било страхотно.

— А за нанасянето на другото химическо съединение?

— Предполагам, че ще се наложи да го направя на ръка — каза Хедър.

— Е, бихте могла, но ние имаме програмируеми микроспрейове, които ще направят това вместо вас при условие, че веществото е с достатъчно нисък вискозитет. Използваме спрейовете, за да рисуваме мотиви по панелите, които правим за студентите по архитектура — малки правоъгълничета за тухли или точки, представляващи нитове и разни други.

— Чудесно. Кога можете да започнете?

— Е, през учебната година сме доста претрупани. Но в летния сезон имаме много свободно време. Можем веднага да се захванем с това. Няколко аспиранта все още се навъртат наоколо; ще накарам един от тях да се залови с производството на тези химикали. Както казах, на пръв поглед изглеждат съвсем прости, но няма да знаем със сигурност, докато действително не се опитаме да ги синтезираме. — Той направи пауза. — Кой ще ни плати за това?

— Колко ще струва? — попита Хедър.

— О, не много. Роботите са толкова евтини в наше време, вече не начисляваме амортизации при производствения процес, както правехме едно време. Може би петстотин долара за материала.

Хедър кимна. Щеше да намери някакъв начин да обясни на директора на факултета си по-късно, когато се върне от ваканция.

— Това ме устройва. На сметката на Психологията; аз ще подпиша платежните нареждания.

— Ще ви изпратя документите по електронната поща.

— Страхотно. Благодаря. Много ви благодаря.

— Няма защо. — Той се усмихна като я обгърна с поглед.