Четвъртото измерение

30.

Хедър откри всякакви спомени за Беки в ума на Кайл, но нито един от тях не беше свързан с обвинението на Беки.

Хедър престояваше възможно най-дълго в психопространството между прекъсванията за тоалетната, но при едно такова прекъсване тя прегледа видеолентата през визьора на камерата.

За нейно изумление, сбирката от кубове наистина заблестя — и боята, и субстратът пламтяха — а след това компонентите като че ли започнаха да се отдалечават като всеки съставен куб се отдели.

И тогава, невероятно, конструкцията изчезна.

Хедър превъртя бързо напред, за да види как конструкцията изниква отново от нищото.

Изумително.

Конструкцията наистина се сгъваше ката или ана; тя наистина се пренасяше в един друг свят.

Хедър продължи да търси и през почивните дни, разкривайки много различни страни на Кайл. Въпреки че се съсредоточаваше върху неговите мисли за дъщеря му, срещна и много спомени за неговата работа, за тяхната женитба и за нея самата. Очевидно не винаги я бе гледал с безкритично око. Отпуснати бедра наистина!

Това хвърляше светлина върху нещата, беше пленително, неустоимо. Имаше толкова много, което искаше да разбере за него.

Но не можеше да се бави. Тя имаше мисия.

И най-после, в понеделник сутринта, тя намери това, което търсеше.

Страхуваше се да продължи.

Изнасилването на онази непозната французойка все още я преследваше, но ако това…

Ако това, от което се страхуваше, беше истина…

То щеше да я преследва, да я нарани, да я отврати, щеше да я направи способна да убие.

И тя знаеше, че никога нямаше да може да измие образите от ума си.

Но нали точно това търсеше — това, за което не можеше да има съмнения.

Нощ. Спалнята на Беки, осветена от уличната светлина, процеждаща се по ръбовете на венецианските щори. На стена, трудно различим в полумрака, имаше плакат на Кътроут Дженкинс, рок-звезда, идол на Беки, когато беше на четиринадесет години.

Всичко това се виждаше от гледната точка на Кайл. Той стоеше на прага на стаята. Коридорът беше тъмен. Той виждаше Беки, която лежи в леглото, сгушена под тежката зелена завивка. Беше будна. Погледна към него. Хедър очакваше да види на лицето й страх или погнуса, или дори меланхолично примирение, но бе шокирана да види, че Беки се усмихна: проблясване в тъмнината; тогава носеше скоби на зъбите си.

Тя се усмихна.

Нямаше такова нещо като консенсус между един подрастващ и един възрастен — Хедър знаеше това. Но усмивката беше толкова топла, толкова благосклонна…

Кайл се приближи, а Беки се измести в другия край на леглото като му направи място.

После се надигна и седна.

Кайл се наведе, присядайки в края на леглото. Беки протегна ръка към него…

… и пое каничката, която той й подаваше.

— Точно както го обичаш — каза Кайл. — С лимон.

— Благодаря, татко — рече Беки. Гласът й бе дрезгав. Тя хвана каничката и с двете си ръце и отпи от нея.

Хедър си припомни. Беки беше изкарала ужасна настинка преди около пет години. Накрая всички се бяха разболели.

Кайл протегна ръка и разроши тъмната коса на дъщеря си.

— Нищо не е достатъчно добро за моето малко момиченце — каза той.

Беки отново се усмихна.

— Извинявай, че те събудих с моето кашляне.

— Мисля, че и без друго си бях буден — каза Кайл и сви леко рамене. — Понякога не спя много добре.

После се наведе, целуна я нежно по бузата и стана от леглото.

— Надявам се утре да бъдеш по-добре, Тиквичке.

При тези думи той излезе от стаята на дъщеря си.

Хедър се почувства ужасно. Само преди миг беше готова да повярва, че собственият й съпруг е способен на най-ужасното нещо. Никога не беше имало и най-малко доказателство в подкрепа на обвинението на Беки, напротив, всякакъв вид причини да го счита за продукт на един твърде фанатизиран психоаналитик — и въпреки това, когато споменът бе започнал да се разнищва, показвайки как Кайл влиза в стаята на дъщеря си посред нощ, тя беше очаквала да види най-лошото. Само предположението за блудство с дете беше наистина достатъчно, за да се линчува един мъж. За първи път Хедър действително разбра какъв ужас изживяваше Кайл.

И все пак…

И все пак, само това, че една нощна среща — тази, която лесно изплува на повърхността — беше протекла добре, означаваше ли, че нищо неблагоприятно не се е случило изобщо? Беки беше живяла с родителите си осемнадесет години, което правеше — колко? — около шест хиляди нощи. Така че какво толкова, че Кайл беше отговорен и мил баща през една от тях?

Тя все повече усъвършенстваше метода си за достъп до точно определени спомени; ключът беше в съсредоточаването върху образ, свързан с инцидента, който търсеше. Но образът трябваше да е точен. Беше крайна проява на лош вкус да се опитва да извика образа на Кайл как интимничи с Беки, но щеше да е и безполезно. Ако образът не съвпадаше точно със собствените спомени на Кайл — от негова гледна точка, разбира се — нямаше да се осъществи връзка и споменът щеше да остане заключен.

Хедър беше виждала дъщеря си гола. Бяха членували в един и същ здравен клуб на улица «Дъферин». В действителност никога не се бе вглеждала внимателно в дъщеря си, освен да отбележи, с известна завист, че има стройна, млада фигура, без никакви белези от разпъване на кожата, каквито самата Хедър беше получила още след първата си бременност. Беше забелязала, все пак, че стегнатите, конични гърди на Беки все още не бяха започнали да увисват.

Гърдите на Беки.

Претърсване на паметта — но тази на Хедър, а не на Кайл.

Беки беше дошла при майка си, когато бе на петнадесет или шестнадесет години, малко преди времето, когато за първи път започна да излиза с момче. Беше свалила ризата си и малкия си сутиен и беше показала на майка си мястото между гърдите си. Там имаше голяма кафява бенка, изпъкнала като гума на молив.

— Мразя я — беше казала Беки.

Хедър бе разбрала, че времената са се променили: Беки беше живяла с бенката години наред; наистина преди три години тя бе преодоляла стеснителността си и се бе консултирала с д-р Редмънд, който я увери, че не е злокачествена. Без съмнение безброй момичета я бяха виждали в съблекалнята в училище. Сега обаче, когато ходеше на срещи, тя си мислеше за това, как едно момче би я възприело. Всичко се развиваше с доста стремглави темпове за Хедър — нейната дъщеря растеше твърде бързо.

Или не беше така? Самата Хедър беше само на шестнадесет, когато за първи път позволи на Били Каръпидс да пъхне ръката си под блузата й. Бяха направили това в тъмното, в неговата кола. Той не беше видял нищо, но ако Хедър имаше бенка като тази на Беки, щеше да я усети. Как щеше да реагира?

— Искам да ми бъде махната — каза Беки.

Хедър се бе замислила, преди да отговори. Две от приятелките на Беки от гимназията вече си бяха оперирали носовете. Една си бе изчистила луничките с лазер. Четвърта дори се бе подложила на операция за уголемяване на бюста. В сравнение с тях, това беше нищо: локален анестетик, резване със скалпела и готово! — един реален източник на безпокойство вече го нямаше.

— Моля те — каза Беки, когато майка й не отговори веднага. Тя звучеше толкова настойчиво, че за миг Хедър си помисли, че Беки ще каже, че това трябва да стане до петък вечерта, но очевидно нещата не бяха толкова спешни.

— Ще се наложи да ти сложат някой и друг бод, обзалагам се.

Беки помисли върху това.

— Бих могла да го направя през пролетната ваканция — каза тя, очевидно не желаейки да се изправи в училищната съблекалня с оперативни шевове, тръгващи от гръдната й кост.

— Разбира се, щом искаш — каза Хедър като се усмихна топло на дъщеря си. — Ще трябва д-р Редмънд да ни препоръча някого.

— Благодаря ти, мамо. Ти си най-добрата. — Тя замълча за малко. — Обаче не казвай на татко. Бих умряла от срам.

Хедър се усмихна.

— Нито дума.

Хедър все още виждаше тази бенка. Беше я видяла още два пъти, преди да бъде премахната и веднъж след операцията, когато тя плаваше в малък контейнер за медицински проби, преди да бъде отнесена в лабораторията, за да я изследват. Както беше обещала на Беки, Хедър никога не спомена и дума на Кайл за малката пластична операция. Здравната застраховка на Онтарио не я покриваше — операцията, все пак, беше чисто козметична — но струваше по-малко от сто долара; Хедър беше платила с кредитната си карта и беше отвела своята много по-щастлива дъщеря вкъщи.

Тя извика във въображението си образа на гърдите на дъщеря си, с телесен цвят, гладки, стегнати, с бенката между тях и потопи този образ в матрицата от спомени на Кайл, търсейки някакво съвпадение.

Нейният собствен спомен можеше да е избледнял — все пак беше преди около три години. Опита се да си представи по-големи гърди, зърна с различен цвят, по-големи и по-малки бенки.

Но нямаше никакво съвпадение. Кайл никога не беше виждал бенката.

Той идваше в моята стая, караше ме да си сваля нощницата, галеше гърдите ми и после…

И после, нищо. Кайл никога не беше виждал дъщеря си гола — поне не след времето на нейния пубертет, не и по времето, когато имаше истински гърди.

Хедър почувства, че цялата се разтреперва. Изобщо не се бе случило. Нищо от това. Изобщо не бе имало злоупотреба от страна на Кайл.

Брайън Кайл Грейвс беше добър човек, добър съпруг и добър баща. Никога не беше наранявал дъщеря си. Хедър беше сигурна в това. Най-после, тя беше сигурна.

Сълзите се стичаха по лицето й. Тя почти не ги забелязваше — влагата, соленият вкус на някоя, плъзнала се в устата й, всичко това беше само едно смущение от външния свят.

Беше сгрешила — толкова бе сгрешила, че дори заподозря съпруга си. Ако тя беше обвинена, той щеше да остане до нея, никога нямаше да се усъмни в нейната невинност. А тя се беше усъмнила. Беше си изградила ужасно погрешна представа за него. О, тя никога не го беше обвинила директно. Но срамът, че се е съмнявала, бе почти непоносим.

Хедър положи усилие на волята да се измъкне от психопространството. Свали кубичната врата и залитайки излезе в острата светлина на сценичните лампи.

Избърса очите си, издуха носа си и седна в своя стол като втренчено се загледа в избелелите завеси, опитвайки се да измисли какво ще каже на съпруга си.