Четвъртото измерение

38.

В понеделник сутринта Хедър се обади на репортерите, които познаваше от времето, когато спряха извънземните сигнали. Тя ги покани в лабораторията на Кайл след два дни — сряда, 23-ти август 2017 година; двамата с Кайл бяха решили, че за да се получи желаният от тях отзвук, трябва да предупредят журналистите поне четиридесет и осем часа предварително. Хедър им каза просто, че е направила пробив в разшифроването на извънземните радиопослания; без ни най-малък намек на какъв вид демонстрация щяха да присъстват.

Разбира се и двете конструкции вече бяха виждани от няколко души; беше неизбежно при мотаещите се наоколо чистачки и аспиранти. И макар че летните студенти на Кайл със сигурност бяха разпознали разгънатия хиперкуб, то никой досега на беше осъзнал, че мотивите по неговата повърхност са кентавърийските радиопослания.

След като свършеше с телефонните обаждания, Хедър щеше да има още два дни, за да се наслаждава на психопространството с мисълта, че само тя и съпругът й можеха да имат достъп до него.

Тя се приготви да влезе в конструкцията, която се намираше в нейния офис — тази на Кайл беше по-удобна, но Хедър имаше слабост към това, което в чест на Беки наричаше Алфа Кентавъромобил (тази на Кайл, разбира се, беше Бета Кентавъромобил). Освен това, Кайл също щеше да прекара доста време, носейки се из психопространството, а и той оставяше конструкцията паркирана на най-прокълнати места. Как беше възможно човек да се рови из ума на Джийн Родънбъри преди да посети ума на Чарлз Дикенс, това беше непонятно за нея.

Хедър се съблече по бельо и влезе в централния куб. Издърпа кубичната врата на мястото й, после докосна старт бутона и изчака тесерактът да се сгъне около нея.

Тя започна своето изследване.

Ставаше все по-добра в осъществяването на контакт, в изкопаването на спомени. Концентрирането върху един-единствен прочут цитат често беше достатъчно, за да изкара нечии спомени за някой известен човек на преден план.

Скоро тя откри тъмния шестоъгълник на Сър Джон А. Макдонълд, първият министър председател на Канада. Бе изненадана да открие, че не пие толкова много, колкото твърдеше историята. Оттам чрез Некеровата трансформация си проправи път назад през влиятелни семейства до Абрахъм Линкълн.

В чест на Кайл тя гледа откъси от поставената в Онтарио през 1961 година пиеса на Страдфордския Шекспиров фестивал, «Юлий Цезър», като се прехвърляше ту към перспективата на Лоран Грийн, изпълняващ ролята на Брут, ту към Уилям Шатнър в ролята на Марк Антоний.

И макар че й отне доста време да го намери, тя най-после се добра до Ричърд Бърбидж, който правеше първите интерпретации на Хамлет и Макбет в театър «Глобус», гледайки през очите на самия Шекспир от кулисите. Акцентът на Бърбидж беше почти неразбираем, но Хедър знаеше пиесата наизуст и се наслаждаваше на всяка секунда от яркото изпълнение.

Избирайки наслуки черни шестоъгълници, тя се озоваваше в какви ли не времена и места в миналото, но речта беше предимно непонятна за нея и рядко можеше да разбере къде или по кое време се намираше там. Тя видя това, което навярно представляваше Англия през Тъмните векове, Светите места по време на кръстоносните походи. Също древния Рим — някой ден трябваше да се върне и да проследи някой, който е бил в Помпей на 24-ти август 79 г.пр.н.е., когато е изригнал Везувий.

Млада девойка от племето на ацтеките.

Стар австралийски абориген преди идването на белите.

Уличен просяк в колониална Индия.

Жена, играеща в порнофилм.

Мъж на погребението на собствения си брат.

Южноамериканско момче, което играеше футбол.

Праисторическа жена, внимателно очукваща каменен връх на копие.

Ужасѐн войник в един окоп през Първата световна война.

Момче, работещо до изнемога в Сингапур.

Жена в американската или канадската прерия може би преди век, която раждаше — и умря по време на раждането.

Стотици други хора, набързо.

Продължи пътуването си, пробвайки тук, опитвайки там, като се наслаждаваше на разнообразието на човешките преживявания. Млади, стари; мъже, жени; черни, бели; нормални, обратни; блестящи, тъпи; богати, бедни; здрави, болни — безброй възможности, сто билиона живота, от които да избира.

Когато мислеше, че е открила жила от характери с историческо значение, тя проследяваше нишката.

Видя Мерлин Монро да пее «Честит рожден ден» на Джон Ф. Кенеди.

През погледа на Джон Ленън видя Марк Чапмън да натиска спусъка. Собственото сърце на Хедър почти спря, когато куршумът се заби. Тя изчака да види дали нещо щеше да напусне тялото на Ленън при неговата смърт; ако имаше нещо такова, то тя не можа да го долови.

Видя първото стъпване на човешки крак върху Луната през скафандъра на Нийл Армстронг. Той беше репетирал толкова пъти стиха «една малка стъпка за човечеството», че дори не я забеляза, когато я направи.

Въпреки че не говореше и дума немски, тя намери умовете на Юнг и Фройд. За щастие, достатъчно добре знаеше записките от лекциите на Фройд, изнесени през 1909 година в Кларкския университет, за да стигне до спомените за това пътуване, по време на което той беше говорил предимно на английски.

Хедър осъзна, че университетите щяха да се радват на невероятна популярност, след като откритието на колективния ум станеше публично достояние. Самата тя навярно щеше да се запише да учи немски, а също и халдейски език.

Беше опияняващо.

Но докато задоволяваше своето любопитство, тя знаеше, че избягва човека, с когото действително искаше да се свърже, страхувайки се от това, което можеше да открие.

Тя искаше да достигне до своя баща, който беше починал два месеца, преди тя да се роди.

Имаше нужда от малка почивка, преди да го направи. Тя излезе от конструкцията и се отправи да се подкрепи с чаша вино.