Свечеряване

7

Последва всеобщо ахване. Стефан пребледня, а стиснатите му устни образуваха тънка линия. Бони имаше чувството, че ще се задави от напиращите думи, с които искаше да възрази, да отвърне на обвинението, да изтъкне собственото поведение на Каролайн. Елена може и да бе имала толкова много гаджета, колкото са звездите по небето, но накрая тя се бе отказала от всичко — защото се бе влюбила дълбоко и искрено — не че Каролайн знаеше истинското значение на думата.

— Да не би да онемяхте? Май сега няма какво да ми отговорите? — попита подигравателно тя. — Не ви идва никакъв умен отговор? Загубихте дар слово? — Засмя се, ала смехът й бе пресилен, безжизнен, а след това думите заваляха неконтролируемо от устата й, все обиди, които не би трябвало да се изговарят на обществени места. Бони бе изричала повечето от тях при един или друг случай, но тук и сега се изливаха като буен поток от злоба и омраза. Думите на Каролайн се извисиха като някакъв вид словесно кресчендо — нещо щеше да се случи — подобна сила не можеше да се удържи…

Мощен тътен, помисли си Бони, докато звуковите вълни се надигаха…

Стъклото, обади се интуицията й. Махни се от стъклото.

Стефан едва имаше време да се извърти към Мередит и да изкрещи:

— Отърви се от лампата.

А Мередит, която беше бърза не само в хващането, но и в хвърлянето, я запрати към… не през…

… разнесе се експлозия, когато порцелановата лампа се пръсна…

… и счупи отворения прозорец.

Чу се същият трясък и в банята.

Тогава Каролайн удари Елена през лицето.

Остана червен отпечатък, който Елена опипа колебливо. Изражението й би изтръгнало сълзи и от камък.

И тогава Стефан направи нещо, което според Бони бе най-смайващото, сторено от него досега. Положи нежно Елена на пода, целуна вдигнатото й нагоре лице и се обърна към Каролайн. Постави спокойно ръце на раменете й, за да я задържи неподвижно и да я накара да го погледне в лицето.

— Каролайн — рече, — престани. Върни се. Заради старите си приятели, които държат на теб, върни се. Заради семейството, което те обича, върни се. В името на собствената ти безсмъртна душа, върни се. Върни се при нас!

Каролайн го изгледа войнствено.

Стефан се извърна към Мередит и се намръщи.

— Не ме бива точно в това — рече с тъжна усмивка. — Не е най-типичното за един вампир.

После отново се извърна към Елена и заговори нежно:

— Любима, може ли да помогнеш? Може ли отново да помогнеш на старата си приятелка?

Елена вече се опитваше да помогне, да достигне до Стефан. Изправи се с усилие, първо подпряла ръка на стола, а после се улови за Бони, която й помогна да преодолее гравитацията. Елена беше нестабилна като новородено жребче на ролери и с всички сили се опитваше да запази равновесие.

Стефан искаше да й се притече на помощ, но Мат вече бе до нея и я подкрепи от едната страна.

Тогава Стефан и Каролайн се извърнаха. Той я държеше и не я пускаше, принуждавайки я да стои с лице към Елена.

Елена, която Мат придържаше за кръста, за да останат ръцете й свободни, направи няколко любопитни движения, рисувайки някакви фигури във въздуха пред лицето на Каролайн, като в същото време свиваше и отпускаше пръстите си в различни посоки. Изглежда знаеше какво прави. Очите на Каролайн следяха движенията й неотлъчно, но от озъбената й физиономия си личеше, че ненавижда всичко това.

Магия, помисли си запленена Бони. Бяла магия. Тя призоваваше ангелите, също както Каролайн бе призовала демоните. Но дали бе достатъчно силна, за да изтръгне Каролайн от мрака?

И накрая, сякаш за да запечата церемонията, Елена се наведе напред и целуна целомъдрено Каролайн по устните.

Сякаш адът се отприщи. Каролайн се загърчи в ръцете на Стефан и се опита да издере с нокти лицето на Елена. Предметите в стаята затанцуваха във въздуха, задвижени от нечовешка сила. Мат се опита да сграбчи ръката на Каролайн и получи юмрук в стомаха, който го накара да се превие на две, последван от силен удар зад врата.

Стефан пусна Каролайн, за да обгърне Елена и да ги изтласка двете с Бони по-далеч от заплахата. Явно бе предположил, че Мередит ще съумее да се погрижи за себе си — и беше прав. Каролайн се хвърли към Мередит, но тя бе готова да я посрещне. Сграбчи юмрука на Каролайн и я завъртя на обратно. Каролайн се стовари върху леглото, изви се и отново скочи върху Мередит, като този път я улови за косата. Мередит се изскубна, оставяйки снопче от косата си между пръстите на Каролайн. След това я издебна и я халоса здравата по челюстта. Каролайн се свлече.

Бони изпляска зарадвано с ръце. Не изпитваше никакви угризения или вина. Тогава, докато Каролайн лежеше неподвижно, Бони забеляза, че ноктите й отново са както преди — дълги, силни и със съвършен маникюр, нито един не беше нащърбен или счупен.

Дали се дължеше на Силата на Елена? Какво иначе би могло да бъде? Само с няколко движения и една целувка Елена бе излекувала ръката на Каролайн.

Мередит разтриваше собствената си ръка.

— Никога досега не съм знаела, че боли толкова много, когато удариш някого — промърмори. — Във филмите не си личи. Същото ли е и при момчетата?

Мат се изчерви.

— Аз… ъъ… никога всъщност…

— За всички е еднакво, с изключение на вампирите — рече Стефан кратко. — Добре ли си, Мередит? Искам да кажа, Елена би могла…

— Не, добре съм. А и двете с Бони трябва да свършим още работа. — Кимна към Бони, която й отвърна с немощно кимване. — Каролайн е наша отговорност и ние трябваше да се досетим защо се е върнала. Тя няма кола. Обзалагам се, че е използвала телефона на долния етаж и се е опитала да накара някой да дойде да я вземе, но не е успяла и след това отново се е качила по стълбите. Затова сега ние трябва да я отведем у тях. Стефан, съжалявам. Посещението май не беше много успешно.

Стефан изглеждаше доста мрачен.

— Вероятно точно толкова, колкото Елена би могла да понесе — отвърна. — Честно казано повече, отколкото предполагах.

— Е, аз съм с кола, а Каролайн е и моя отговорност — обади се Мат. — Може и да не съм момиче, но все пак съм човешко същество.

— Може ли утре да дойдем пак? — попита Бони.

— Да, предполагам, че така ще е най-добре — съгласи се Стефан. — Не ми се иска да я пускам — додаде намръщено той, загледан в припадналата Каролайн. — Боя се за нея. Много се боя.

— Защо? — попита Бони.

— Струва ми се… ами, може би е още рано да се каже, но тя изглежда обладана от нещо. Обаче нямам представа от какво. Мисля, че трябва да направя сериозно проучване.

И Бони отново се почувства така, сякаш някой бе излял ведро със студена вода по гърба й. Обзе я неистов ужас, все едно я връхлиташе огромна океанска ледена вълна, която щеше да я погълне и отнесе към дъното.

— Но едно е сигурно — додаде Стефан, — тя се държи много странно, дори за Каролайн. Не зная какво сте чули, докато проклинаше, но аз долових друг глас, който я насърчаваше. — Извърна се към Бони: — Ти чу ли го?

Бони се замисли. Имаше нещо — като шепот — само секунда преди Каролайн да заговори. Всъщност дори частица от секундата, почти неуловим съскащ звук или само така й се бе сторило?

— А това, което се случи тук, може да е влошило нещата. Тя призова дявола в момент, когато тази стая бе наситена със Силата. Фелс Чърч се намира на място, където се пресичат толкова много лей линии, че това още повече усложнява нещата. Иска ми се да имахме наоколо един добър парапсихолог.

Бони знаеше, че всички мислят за Аларик.

— Ще се опитам да го накарам да дойде — рече Мередит. — Но напоследък е или в Тибет, или в Тимбукту за някакви проучвания. Ще мине време, докато съобщението ми стигне до него.

— Благодаря ти. — Стефан изглеждаше облекчен.

— Както казах, тя е наша отговорност — рече Мередит тихо.

— Съжаляваме, че я доведохме — заяви Бони високо, надявайки се, че подсъзнателно Каролайн ще я чуе.

Всички се сбогуваха поотделно с Елена, малко неуверено, тъй като не знаеха какво може да се случи. Но тя просто се усмихна на всеки един от тях и докосна ръцете им.

За късмет или поради милостта на нещо, което бе отвъд възможностите им да проумеят, Каролайн се събуди. Дори изглеждаше почти разумна, само малко раздразнителна и неспокойна, когато колата наближи алеята пред дома й. Мат й помогна да излезе, улови я под ръка и я изпрати до входната врата. Изчака докато майка й отвори входната врата. Тя беше плаха и стеснителна, безлична жена с уморено лице, която изглежда не се изненада да види дъщеря си в това състояние в късния летен следобед.

Мат остави момичетата в къщата на Бони, където те прекараха нощта в тревожни размишления. Бони заспа с ехото от проклятията на Каролайн, което продължаваше да звучи в главата й.