Свечеряване

Мило дневниче

Днес избягах от вкъщи.

Мисля, че не може да се нарече точно бягство, ако си почти на осемнайсет и потегляш със своята кола — пък и когато така и така никой не знае, че си била у дома. Така че би трябвало да кажа, че тази вечер потеглих на път.

От другите леко шокиращи събития заслужава да се спомене само това, че тръгнах с две момчета. Като никое от тях не е моето.

Казвам го, но… не мога да не си спомня някои неща. Погледът на Мат на поляната — напълно съм убедена, че тогава бе готов да умре, за да ме защити. Не мога да не мисля и за това, че някога бяхме толкова близки. Тези сини очи… о, вече не зная какво не е наред с мен!

И Деймън. Зная, че под многото каменни слоеве, с които той е обградил душата си, има жива плът. Тя е скрита надълбоко, но е там. Ако трябва да бъда честна пред себе си, длъжна съм да призная, че той докосва нещо толкова дълбоко в мен, че цялата изтръпвам — една толкова особена част от мен, че дори аз не я разбирам.

О, Елена! Веднага спри! Не можеш да се докосваш до тази тъмна твоя част, особено сега, когато притежаваш Силата. Не смей дори да я доближаваш. Сега всичко е различно. Трябва да бъдеш по-отговорна (нещо, в което, честно казано, никога не си била много добра!).

А и Мередит няма да е тук, за да ми помага да бъда отговорна. Как тогава ще се справя? С Деймън и Мат в една и съща кола? На съвместно пътуване? Можеш ли да си го представиш? Стана много късно тази нощ, а Мат още е толкова шашнат от ситуацията, че на практика нищо не може да възприеме. А Деймън само се подсмихва. Но утре отново ще бъде в демоничната си форма, зная, че ще е така.

Още си мисля, че беше много жалко, че Шиничи трябваше да вземе Крилете на изкуплението от Деймън заедно със спомените му. Но аз твърдо вярвам, че дълбоко в мозъка на Деймън някаква малка частица още помни как се държеше, когато бяхме заедно. А сега дори ще е по-лош от всякога, за да докаже, че всичко, което помни, е лъжа.

Така че, ако четеш тези редове, Деймън — защото отлично зная, че все по някакъв начин ще се добереш до тях и ще ги прочетеш — позволи ми да ти кажа, че за известно време ти наистина беше много мил, всъщност направо ДОБЪР и се забавлявахме. Двамата разговаряхме. Дори се смеехме на едни и същи шеги. А ти… ти беше нежен.

Сякаш те чувам как казваш:

„Не, това е само поредния заговор на Елена да ме накара да мисля, че мога да се променя, но аз зная накъде съм се запътил и не ми пука.“ Това не ти ли напомня нещо, Деймън? Казвал ли си наскоро тези думи на някого? Ако не, то тогава аз откъде ги зная? Възможно ли е да е така, защото ти казвам истината?

Сега ще забравя, че потъпкваш честта си, като четеш чужди изповеди, които въобще не са били предназначени за теб.

Какво друго?

Първо: липсва ми Стефан.

Второ: наистина не съм се подготвила за това, което става сега. Двамата с Мат се отбихме в пансиона и той грабна парите, които Стефан ми бе оставил, докато аз награбих цяла купчина дрехи от дрешника — само небесата знаят какво съм взела: потниците на Бони и панталоните на Мередит, но нито една прилична нощница.

Но поне взех теб, скъпоценен мой приятел, подарък, който Стефан запази за мен. Никога не ми е харесвало да пиша само на компютъра, макар и във файл, наречен „Дневник“. На моя стил повече подхождат празните тетрадки.

Трето: липсва ми Стефан. Толкова силно ми липсва, че плаках през цялото време, докато събирах дрехите. Изглеждаше сякаш плача само заради дрехите и така заприличах на плиткоумна ревла. О, понякога ми се иска да закрещя.

Четвърто: сега искам да крещя. Чак когато се върнахме във Фелс Чърч, установихме какви ужасии са ни оставили малахите. Открихме четвърто обсебено момиче, също като Тами, Кристин и Ава… всъщност нищо конкретно не мога да кажа за него, затова и нищо не успях да постигна. Имах чувството, че действително все още не знаем докъде се простира тази зараза.

Пето: но най-лошото е това, което се случи в къщата на семейство Сайтоу. Изобел е в болницата заради инфекциите от безбройните си рани от пиърсинга. Обаасан, както тук всички наричат бабата на Изобел, не се оказа мъртва, както отначало си помислили медиците от спешната помощ. Само изпаднала в дълбок транс — опитвала се да стигне до нас. Така и не успях да си обясня дали част от куража, който събрах, се е дължал на вярата в силите ми или всъщност е бил внушен от нея.

Но най-зле е Джим Брайс. Той беше… о, не мога да го опиша. Беше капитан на баскетболния ни отбор! Но се оказа, че се е самоизяждал: цялата си лява ръка, повечето от пръстите на дясната, устните си. И си пробил главата, като си вкарал молив през ухото. Специалистите казаха (чух го от Тайрон Алпърт, внука на доктор Алпърт), че се наричало синдром на Леш-Найхан (поне така ми се счу, че се произнася)и че се срещал рядко, но имало и други като него. Така казаха лекарите. Аз пък казвам, че малахът го е накарал да го направи. Но те не ми позволиха да се опитам да го махна от него.

Не зная дали е жив. Нито дали е мъртъв. Ще го отведат в някаква клиника, където ще остане много дълго.

С него се провалихме. По-точно аз се провалих. Вината всъщност не беше на Джим Брайс. Той е бил с Каролайн само една нощ и от нея е предал малаха на приятелката си Изобел и на малката си сестра Тами. После двете — Каролайн и малката Тами — са го пренесли и на другите. Опитали се да заразят и Мат, но той не им позволил.

Шесто: Тези три малки момичета несъмнено са действали по заповедите на Мисао, ако се съди по думите на Шиничи. Те казват, че нищо не помнели за това как са се разкрасявали и са се предлагали на непознати. Добре. Запази спокойствие. Само ако наистина повярвам, че Мисао се предаде толкова лесно, мога да съм сигурна, че те ще бъдат добре.

По-лошо беше положението с Каролайн. Някога бяхме приятелки с нея, а сега — е, сега мисля, че тя се нуждае от помощ повече от всеки друг път. Деймън се добра до дневниците й — тя водела собствен дневник, като се записвала на видеокасети. Така я видяхме как си говори с огледалото… и как огледалото й отговаря. На повечето от записите се показваше все нейният образ, но понякога, предимно в началото или в края на тези видеосеанси, се появяваше и лицето на Шиничи. Изглеждаше много добре, макар и малко див. Видях как Каролайн се влюби в него и се съгласи да бъде негов носител на малахите из града.

С това всичко свърши. Използвах последните остатъци от Силата, с която разполагах, за да изтръгна малахите от тези момичета.

Каролайн, естествено, не ме допусна до себе си.

И онези нейни съдбовни думи: „Имам нужда от съпруг!“. Всяко момиче знае какво означава това. Всяко момиче изпитва съжаление, когато някоя друга ги изрече, дори и да не са приятелки.

От две седмици Каролайн и Тайлър Смолуд отново са заедно. Мередит каза, че Каролайн го била зарязала, и за да й отмъсти, Тайлър уредил Клаус да я отвлече. Но ако преди това са били любовници и не са се пазели (Каролайн е достатъчно тъпа, за да го направи) тогава тя със сигурност е знаела, че е бременна и се е оглеждала за друг кандидат по времето, когато Шиничи се появил на сцената. (Което е станало точно преди аз да се върна в реалния живот). После тя се опитала да се обвърже с Мат.

За нейно нещастие в същата нощ малахът нападнал Мат и онзи възрастен полицай видял Мат да се прибира с колата си у дома си, а накрая задрямал на волана, сякаш бил пиян или надрусан.

Или може би не е било само късмет. Може би и това е било част от играта на Мисао.

Сега ще си легна да спя. Прекалено много мислене ми се насъбра. Прекалено много тревоги. И, о, липсва ми Стефан! Той би ми помогнал да се справя с тревогите по своя толкова нежен и деликатен начин.

Ще спя в колата при заключени врати. Момчетата ще спят отвън. Поне така ще е в началото — по тяхно настояване. За пръв път и двамата бяха единодушни.

Не мисля, че Шиничи и Мисао ще отсъстват за дълго от Фелс Чърч. Не зная дали са заминали само за няколко дни, седмици или месеци, но Мисао ще се възстанови и накрая ще се върнат за нас.

Това означава, че Деймън, Мат и аз — ние сме бегълци в два свята.

Така че нямам представа какво ще се случи утре.

Елена