Свечеряване

4

Подписаният договор бе прибран на сигурно място в чантата на Бони и всички потеглиха към пансиона, където Стефан отново се бе установил. Когато пристигнаха се огледаха за госпожа Флауърс, ала — както обикновено — не я откриха. Затова поеха нагоре по тесните стълби с клатещи се перила, застлани с прокъсан килим. И докато се качваха се провикнаха:

— Стефан! Елена! Ние сме!

Вратата на най-горната площадка се отвори и Стефан подаде глава. Изглеждаше… някак си различен.

— По-щастлив — прошепна Бони на Мередит.

— Дали?

— Разбира се. — Бони бе потресена от съмнението в гласа на приятелката си. — Той си върна Елена.

— Да, така е. Само, че начинът, по който изглеждаше тя, когато се срещнаха… Видя я в гората. — Гласът на Мередит заглъхна многозначително.

— Но… това… О, не! Тя е отново човешко същество! Мат погледна надолу към стълбите и изсъска:

— Ще млъкнете ли вие, двете? Те може да ни чуят. — Бони се смути. Разбира се, Стефан би могъл да ги чуе, но това бе най-малкият повод за притеснение. Много повече трябваше да се тревожиш за това, което си мислиш — той винаги можеше да улови в общи линии мислите ти, макар и не съвсем конкретно.

— Момчета! — изсъска Бони. — Зная, че не можем без тях, но понякога те Просто Не Са В Час!

— Момчетата са нищо в сравнение с мъжете — прошепна Мередит и Бони си помисли за Аларик Залцман, студентът, за когото Мередит беше нещо като сгодена.

— И аз бих могла да ви кажа едно–две неща — додаде Каролайн и огледа лакираните си нокти с безкрайно отегчен поглед.

— Но Бони няма защо да знае толкова за момчетата или мъжете. Има достатъчно време, за да се научи — рече Мередит твърдо с майчински тон. — Да влизаме.

— Заповядайте, сядайте — подкани ги Стефан, щом влязоха. Идеалният домакин. Но никой дори не помисли да седне. Очите им бяха приковани в Елена.

Тя седеше в поза лотос пред отворения прозорец на стаята и свежият вятър издуваше нощницата й. Косата й отново бе с цвят на разтопено злато, а не бледозлатиста както преди, когато Стефан неволно я бе превърнал във вампир. Изглеждаше точно така, както Бони я помнеше.

Само дето се носеше на един метър над пода. Стефан ги наблюдаваше, докато всички я зяпаха глупаво.

— Това е нещо, което тя прави понякога — изрече той почти извинително. — След като се събуди в деня след схватката ни с Клаус, просто започна да се носи из въздуха. Мисля, че гравитацията още не й действа.

Обърна се отново към Елена.

— Виж кой е дошъл да те види — каза с гальовен глас.

Елена ги погледна. Тъмносините й очи, напръскани със златисти точици, светеха любопитно и тя се усмихваше, но по изражението й не пролича, че ги е познала, докато оглеждаше всеки един от тях.

Бони протегна ръце.

— Елена? — промълви. — Аз съм, Бони, спомняш ли си? Бях там, когато се върна. Много се радвам да те видя.

Стефан опита отново.

— Елена, спомняш ли си? Това са приятелите ти. Тази висока и тъмнокоса красавица е Мередит, а тази червенокоса малка фея е Бони. Този типичен американски младеж пък е Мат.

Нещо пробягна по лицето на Елена и Стефан повтори:

— Мат.

— Ами аз? Или аз съм невидима? — обади се Каролайн от прага. Изрече го шеговито, но Бони знаеше, че гледката на Стефан и Елена заедно и извън опасност караше Каролайн да скърца вътрешно със зъби от яд.

— Права си. Съжалявам — каза Стефан и направи нещо, което никой обикновен осемнайсетгодишен младеж не би могъл да направи без да изглежда като пълен идиот. Взе ръката на Каролайн и я целуна галантно и непринудено, сякаш бе някой граф от преди петстотин години. Какъвто и всъщност беше, каза си Бони.

Каролайн доби леко самодоволен вид — Стефан не бързаше да пусне ръката й.

— И последно, но не и последна — рече, — тази загоряла красавица е Каролайн. — След това много нежно, с глас, който Бони бе чувала само няколко пъти, откакто го познаваше, добави: — Не си ли ги спомняш, любима? Те едва не умряха заради теб и заради мен.

Елена продължаваше да се носи във въздуха, но вече в изправено положение и движеше краката си като плувец, който се опитва да се задържи неподвижно във водата.

— Направихме го, защото те обичаме — заяви Бони и отново протегна ръце за прегръдка. — Но никога не сме очаквали, че ще се върнеш, Елена. — Очите й се наляха със сълзи. — Ти се върна при нас, не ни ли помниш?

Елена се понесе във въздуха и застана точно пред Бони.

Лицето й не издаваше, че ги е познала, но от него струеше нещо друго. Това бе безгранично блаженство и покой. Елена излъчваше умиротворяващо спокойствие и безусловна любов, която накара Бони да задиша дълбоко и да затвори очи. Сякаш ярките слънчеви лъчи огряваха лицето й, сякаш океанът бушуваше в ушите й. След миг Бони осъзна, че едва се сдържа да не се разплаче пред тази безкрайна доброта — дума, която напоследък почти не се използваше. Някои неща все още можеха да бъдат просто и недостижимо добри.

Елена беше добра.

И тогава, след като докосна нежно Бони по рамото, Елена се понесе към Каролайн. Протегна ръце.

Лицето на Каролайн пламна. Червенината плъзна по врата й. Бони я видя, но не разбра защо. Всички усещаха емоциите, които се излъчваха от Елена. А Каролайн и Елена бяха много близки приятелки и преди да се появи Стефан съперничеството им беше спортсменско. Нямаше нищо лошо в това, че Елена избра да прегърне първо Каролайн.

А Елена обиколи бързо Каролайн, вдигна ръце и тъкмо когато Каролайн започна да казва: „Аз…“ я целуна по устата. Не беше леко докосване. Елена обви ръце около врата на Каролайн и се притисна към нея. За един дълъг миг Каролайн застина неподвижно от шока. После се дръпна рязко назад и се изви — първо леко, после толкова буйно, че Елена отхвръкна във въздуха, а очите й се разшириха.

Стефан я хвана като играч, улавящ топка.

— Какво, по дяволите…! — Каролайн търкаше енергично устата си.

— Каролайн! — буйно възкликна Стефан, готов да защити Елена. — Не е това, което си мислиш. Тази целувка няма нищо общо със секса. Тя просто те идентифицира, иска да узнае коя си. Прави го, откакто се върна при нас.

— Прерийни кучета — изрече със студения си леко дистанциран глас Мередит, с който говореше, когато искаше да уталожи страстите. — Прерийните кучета се целуват, когато се срещнат. И е точно това, което ти каза, Стефан, помага им да идентифицират определени индивидуалности…

Но думите на Мередит нямаха успокояващ ефект върху Каролайн. Търкането на устата се оказа лоша идея. Яркочервеното й червило се размаза и в момента приличаше на персонаж от филма „Невестите на Дракула“3.

— Да не си полудяла? За каква ме мислиш? Защото някакви хамстери го правят, значи всичко е наред? — Цялата пламтеше, а ярката червенина стигаше от врата й чак до корените на косата.

— Прерийните кучета, а не хамстерите.

— О, на кого му пука… — Каролайн млъкна и затършува трескаво из чантата си, но Стефан й подаде кутия с книжни кърпички. Вече бе изтрил размазаното червило от устните на Елена. Каролайн изтича в малката баня, свързана с таванската стая на Стефан и затръшна вратата.

Бони и Мередит се спогледаха и издишаха едновременно, едва сдържайки се да не избухнат в смях. Бони бързо имитира изражението на Каролайн, докато се търкаше като обезумяла и уж хвърляйки кърпичка след кърпичка. Мередит поклати укорително глава, но тя, Стефан и Мат се тресяха от смях. По-голяма част от обзелото ги веселие бе просто начин да освободят насъбралото се напрежение — бяха видели Елена жива след шестте дълги месеци без нея — и не можеха да спрат да се смеят.

Или поне не можаха, докато от банята не излетя кутията с книжните кърпички и едва не удари Бони по главата — и те осъзнаха, че затръшнатата врата се бе отворила, а в банята имаше огледало. Бони зърна отражението на Каролайн в огледалото, а миг след това срещна пламтящия й от гняв поглед.

Да, тя ги бе видяла да й се присмиват.

Вратата се затвори отново — този път, сякаш я бяха ритнали. Бони наведе глава и се хвана за късите си ягодово червени къдрици. Искаше й се подът под краката й да се отвори и да я погълне.

— Извинявам се — промълви, опитвайки се да се държи като зряла личност. Сетне вдигна глава и видя, че останалите са много по-загрижени за Елена, която явно бе разстроена от това отхвърляне.

„Добре, че накарахме Каролайн да подпише кръвната клетва“, помисли си Бони. Добре е също, че знаем кой още я подписа. На Деймън можеше да се разчита да накаже нарушилите я.

Докато тези мисли минаваха през главата й, тя отиде при групичката около Елена. Стефан се опитваше да задържи Елена; Елена се опиташе да последва Каролайн; а Мат и Мередит помагаха на Стефан и утешаваха Елена, че всичко е наред.

Когато Бони се присъедини към тях, Елена вече се бе отказала да отива в банята. По лицето й бяха изписани болка и объркване, а тъмносините й очи плуваха в сълзи. Тя явно бе наранена и в същото време изпълнена със съжаление. Но под всичко това съвсем изненадващо се прокрадваше някакъв страх. Интуицията на Бони внезапно се пробуди.

Тя потупа приятелката си по ръката, единствената част, която можеше да достигне, и заприглася на останалите:

— Ти не знаеше, че тя ще се разстрои. Не си искала да я нараниш.

Блестящи като планински кристали сълзи се търкулнаха по страните на Елена, а Стефан ги улавяше с кърпичка, сякаш всяка от тях бе безценно съкровище.

— Тя мисли, че Каролайн е наранена — обясни Стефан — и е разтревожена за нея, поради някаква причина, която не разбирам.

В този миг Бони осъзна, че все пак Елена може да общува — телепатично.

— Аз също го почувствах — кимна червенокосото момиче. — Болката. Но кажи й — имам предвид Елена — Елена, обещавам ти, че ще й се извиня. Ще се покая.

— Май всички ще трябва да се покаем — присъедини се Мередит. — Но междувременно искам да се уверя, че този „незнаещ ангел“ ме познава.

С изражение на безкрайна нежност тя притегли Елена от прегръдките на Стефан в своите и я целуна.

За нещастие точно в този миг Каролайн излезе от банята. Долната част на лицето й бе по-бледа от горната, тъй като бе лишена от грима: червилото, пудрата, ружа. Тя се спря като закована и се втренчи изумено в разкрилата се пред очите й гледка.

— Не мога да повярвам! — процеди с унищожителен тон. — Вие продължавате! Това е отвра…

— Каролайн! — отекна предупредително гласът на Стефан.

— Дойдох тук да видя Елена. — Каролайн кършеше ръце, сякаш бе изправена пред ужасен конфликт. — Някогашната Елена. И какво видях? Тя е като бебе, не може да говори. Прилича на някакъв самодоволен гуру, който се носи из въздуха. А сега се държи като някаква перверзна…

— Не довършвай — прекъсна я Стефан тихо, но твърдо. — Казах ти, че след няколко дни ще превъзмогне първите симптоми, съдейки по досегашния й напредък.

И той е различен, помисли си Бони. Не беше само щастието, че Елена се е върнала. Беше… вътрешно по-силен и по-уверен. Стефан винаги е бил тих и кротък отвътре; нейните сили го усещаха като бистра езерна вода. Сега видя как тази бистра вода се бе надигнала като цунами.

Какво го бе променило толкова много?

Отговорът дойде незабавно, макар; и отново под формата на въпрос. Елена все още беше отчасти дух — интуицията на Бони й го подсказваше. Какво би станало, ако пиеш от кръвта на някой като нея?

— Каролайн, нека не говорим повече — рече тя. — Съжалявам, наистина, наистина се извинявам за… ти знаеш. Не бях права и съжалявам.

— О, ти съжаляваш! И това трябва да оправи всичко, така ли? — Очите на Каролайн бяха остри и хладни като острие на кинжал, когато обърна гръб на Бони.

Бони се изненада, когато усети парещите си сълзи. Елена и Мередит все още се прегръщаха, допрели облените си в сълзи лица. Сетне се загледаха и Елена засия.

— Сега тя ще те познае навсякъде — каза Стефан на Мередит. — Не само лицето ти, но и това, което е вътре в теб. Трябваше да ви кажа, преди да дойдете, но аз съм единственият, с когото тя се е срещала досега и не осъзнавах…

— Трябваше да го осъзнаеш! — Каролайн крачеше из стаята като тигрица в клетка.

— Е, целунала си момиче, и какво от това? — избухна Бони. — Мислиш, че сега ще ти порасне брада ли?

Сякаш подтикната от конфликта около нея, Елена внезапно се извиси нагоре, все едно бе изстреляна от дулото на оръдие. Косата й пукаше от статично електричество, докато спираше изведнъж или се завърташе. Прекоси два пъти стаята и силуетът й се отрази в прашния прозорец. О, Господи, помисли си Бони, трябва да й дадем някакви дрехи! Погледна към Мередит и видя, че същата мисъл е хрумнала и на приятелката й. Да, трябваше да намерят дрехи на Елена — и най-вече бельо.

Докато Бони пристъпваше бавно и стеснително към нея, сякаш досега никога не е била целувана, Каролайн избухна отново.

— Вие продължавате с всичко това! — Крещи, направо е изпаднала в истерия, помисли си Бони. — Какво ви става на всички? Нямате ли поне капка морал?

За съжаление тези думи отново предизвикаха неконтролируем кикот от страна на Бони и Мередит. Стефан се извърна рязко към гостенката си — явно търпението и любезните му маниери на домакин губеха битка с гнева му.

Не само гостенка, каза си Бони, но и момичето, с което бе стигнал дяволски далеч, защото Каролайн никак не я беше срам да разказва какво са правили двамата, докато са били заедно. Толкова далеч, колкото би могъл да стигне един вампир, припомни си Бони, което не беше съвсем докрай. Имаше нещо такова, че споделянето на кръвта замества… ами, да направиш онова. Но той не беше единственият, за когото Каролайн се хвалеше. Каролайн беше известна с разюзданото си поведение.

Бони погледна към Елена и видя, че тя наблюдава Каролайн със странно изражение. По лицето й не се четеше страх, а по-скоро дълбока тревога за нея.

— Добре ли си? — попита я Бони. За нейна изненада Елена кимна, погледна към Каролайн и поклати глава. Огледа внимателно момичето от глава до пети, а изражението й беше като на озадачен лекар, който преглежда много болна пациентка.

Сетне се понесе из въздуха към Каролайн с протегната ръка.

Каролайн се отдръпна, сякаш се отвращаваше от докосването на Елена. Не, не се отвращава, осъзна Бони, а е изплашена.

— Откъде да зная какво ще направи в следващия момент? — попита рязко Каролайн, но Бони знаеше, че не това е истинската причина за страха й. Какво става тук?, зачуди се тя. Елена се бои за Каролайн, а пък Каролайн се бои от Елена. Какво означаваше това?

Психическите сетива на Бони я накараха да настръхне. Нещо не беше наред с Каролайн, усещаше нещо, с което никога досега не се беше сблъсквала. А и въздухът… беше наситен с някакво напрежение, сякаш всеки миг ще се разрази буря.

Каролайн се обърна рязко, за да извърне лице от Елена. Пристъпи зад един стол.

— Просто я дръжте по-далеч от мен, става ли? Няма да й позволя отново да ме докосне… — започна тя, когато Мередит промени цялата ситуация само с две думи.

— Какво каза? — попита Каролайн сащисано.