Свечеряване

3

По-късно същия ден Каролайн седеше заедно с Мат Хъникът, Мередит Сулес и Бони Маккълоу и всички слушаха Стефан по мобилния телефон на Бони.

— В късния следобед е добре — говореше Стефан. — След обяд обикновено си подремва малко, а и след няколко часа ще е по-прохладно. Казах на Елена, че ще дойдете да я посетите и тя е много развълнувана, че ще ви види. Но запомнете две неща. Първо, минали са само седем дни, откакто се върна и тя още не е… каквато беше. Мисля, че ще преодолее… симптомите… само след няколко дни, но междувременно не се изненадвайте от нищо. И второ, не казвайте нищо за това, което ще видите тук. На никого.

— Стефан Салваторе! — Бони беше възмутена и обидена. — След всичко, което преживяхме заедно, ти все още ли мислиш, че ще се раздрънкаме?

— Не че ще се раздрънкате — достигна до тях виновния глас на Стефан, но Бони го прекъсна:

— Бяхме заедно и се борихме срещу безмилостни вампири и градски призраци, върколаци и Древните, оцеляхме в тайни крипти, преследвани от серийни убийци… и срещу Деймън дори… и нима сме казали на някого за това?

— Извини ме — каза Стефан. — Просто имах предвид, че Елена няма да е в безопасност, ако някой от вас се изтърве дори пред един човек. Новината тутакси ще се появи на първа страница на всички вестници: МОМИЧЕ ВЪЗКРЪСВА. И тогава какво ще правим?

— Разбирам страховете ти — обади се Мередит и се наведе, за да може Стефан да я види. — Не се тревожи. Никой от нас няма да каже на никого. — Тъмните й очи се стрелнаха за миг към Каролайн, сетне се извърнаха.

— Трябва да ви попитам — Стефан бе пуснал в ход цялата си ренесансова галантност и кавалерски обноски, съобразявайки се с факта, че трима от четиримата, които го гледаха върху дисплея на телефона, бяха момичета — дали има някакъв начин да подновите клетвата си?

— О, мисля, че има — отвърна Мередит любезно и този път погледна Каролайн директно в очите. Каролайн се изчерви и бронзовите й страни и шията поаленяха. — Ще се погрижим за това и следобед ще дойдем.

— Иска ли още някой да каже нещо? — попита Бони, която държеше телефона.

Мат бе останал мълчалив по време на разговора. Сега кимна с глава и светлорусите му кичури се разпиляха по челото му. Сетне, сякаш повече не можеше да се сдържи, изтърси:

— Може ли да говорим с Елена? Само да й кажем „здрасти“? Искам да кажа… мина цяла седмица. — Загорялата му кожа, със златист оттенък като на слънчев залез, поруменя почти като на Каролайн.

— Мисля, че по-добре е да дойдете. Тогава ще разберете защо — рече Стефан и затвори.

Всички бяха в къщата на Мередит, насядали около старата маса в задния двор.

— Е, може поне да им занесем малко храна — предложи Бони, докато се люлееше напред–назад в стола си. — Само един бог знае какво им готви госпожа Флауърс, ако въобще го прави. — Махна към останалите, все едно ги подканяше да станат.

Мат понечи да се подчини, но Мередит не помръдна от мястото си.

— Току-що обещахме нещо на Стефан — изрече тя тихо. — За клетвата. И за последствията!

— Зная, че имаш предвид мен — каза Каролайн. — Защо просто не го кажеш направо?

— Добре — кимна Мередит. — Имам предвид теб. Защо толкова внезапно се заинтересува от Елена? Как бихме могли да сме сигурни, че няма да разпространиш новината из Фелс Чърч?

— И защо да го правя?

— За да ти обръщат внимание. Ти обичаш да си в центъра на тълпата, като им предоставяш най-сочните подробности.

— Или за отмъщение — додаде Бони и внезапно се отпусна на стола си. — Или от ревност. Или от скука. Или…

— Добре — прекъсна я Мат. — Мисля, че това са достатъчно причини.

— Само още нещо — рече Мередит тихо. — Защо толкова много искаш да я видиш, Каролайн? През последната година вие двете не се разбирахте, особено след появата на Стефан във Фелс Чърч. Ние ти позволихме да присъстваш на разговора със Стефан, но след това, което той каза…

— Ако наистина ти е нужно обяснение защо се интересувам, след всичко, което се случи преди седмица, ами… е, аз мислех, че ще разбереш, без да е нужно да ти се обяснява! — Каролайн впери искрящите си котешко зелени очи в Мередит.

Мередит отвърна на погледа й без да трепне. Лицето й остана невъзмутимо.

— Добре! — избухна Каролайн. — Тя го уби заради мен. Или направи така, че да отговаря за делата си пред по-висш съд или както там се казва. Онзи вампир, Клаус. И след като бях отвлечена и… и… и… използвана… като играчка… винаги когато Клаус искаше кръв… или… — Лицето й се сгърчи и дишането й се накъса.

Бони изпита симпатия, но в същото време остана нащрек. Интуицията й я предупреждаваше да бъде предпазлива. Освен това забеляза, че макар Каролайн да говореше за Клаус, вампира, беше странно мълчалива относно другия си похитител — Тайлър Смолуд, върколака. Може би защото Тайлър й беше гадже, преди двамата с Клаус да я вземат за своя пленница.

— Съжалявам — рече Мередит с тих глас, в който наистина прозвуча съжаление. — Значи искаш да благодариш на Елена.

— Да. Искам да й благодаря. — Каролайн дишаше тежко. — Искам да съм сигурна, че тя е добре.

— Добре. Но клетвата важи за дълго време — продължи Мередит спокойно. — Утре, следващата седмица или след месец ти може да решиш друго… а ние дори не сме помислили за последствията, ако нарушиш клетвата.

— Виж, не можем да заплашваме Каролайн — намеси се Мат. — Не и физически.

— Или да допуснем други хора да я заплашват — вметна Бони замислено.

— Не, не можем — кимна Мередит. — Но не след дълго… още тази есен всички от клуба ти ще дадете тържествена клетва, нали, Каролайн? Винаги мога да кажа на бъдещите ти сестри от клуба, че си нарушила тържествената си клетва, дадена за човек, който не може да те нарани — за когото съм сигурна, че никога няма да поиска да те нарани. Струва ми се, че след това едва ли биха искали да останеш член на клуба.

Лицето на Каролайн отново се обагри в тъмночервено.

— Не можеш да го направиш. Не можеш да се бъркаш в работите ми в колежа…

— Искаш ли да се обзаложим, че мога? — прекъсна я Мередит.

Каролайн оклюма.

— Никога не съм казвала, че няма да дам клетва, нито че ще я наруша. Просто ми се доверете, защо не опитате? Аз… през това лято научих някои неща.

Иска ми се да се надявам. Думите, макар че никой не ги изрече на глас, изглежда надвиснаха над всички. Любимото занимание на Каролайн през последната година бе да вгорчава живота на Стефан и Елена.

Бони се размърда. Имаше нещо неясно зад думите на Каролайн. Не можеше да обясни откъде знае; усети го чрез шестото си чувство, с което се бе родила. А може би се дължеше на това, че Каролайн наистина се е променила след всичко преживяно, каза си Бони.

Да вземем само факта колко много пъти през последната седмица я попита за Елена. Наистина ли е добре? Може ли Каролайн да й занесе цветя? Вече може ли да приема посетители? Кога ще бъде съвсем добре? Каролайн наистина й бе досадила, въпреки че на Бони не й даде сърце да й го каже. Всички останали чакаха със същото безпокойство и нетърпение да видят Елена… след като се бе завърнала от отвъдното.

Мередит, която винаги я биваше да съчинява, драскаше бързо нещо на един лист.

— Какво ще кажете за това? — попита и всички се наведоха над бележника й.

Мат кимна.

— „За вечни времена“. Идеално е — рече. — Звучи, сякаш го е написал някой адвокат.

Това, което последва обаче, не беше типично за адвокатите. Всеки един от седналите около масата вземаше листа, прочиташе го на глас, а после тържествено го подписваше. След това всеки от участниците в клетвата прободе пръста си с безопасната игла, която Мередит носеше в чантата си и добави капка кръв до подписа си. Бони затвори очи, докато се пробождаше.

— Сега наистина сме обвързани завинаги — оповести тя мрачно като вряла и кипяла в подобни събития. — Аз не бих се осмелила да наруша тази клетва.

— Напоследък дадох толкова кръв, че ще ми стигне за цял живот — отбеляза Мат, стисна пръста си и го погледна тъжно.

Точно в този миг се случи. Листът с тържествената клетва на Мередит беше в средата на масата, за да могат всички да му се възхитят, когато от високия дъб в задния двор, граничещ с гората, един гарван се стрелна надолу. Кацна върху масата с дрезгав крясък и Бони изпищя. Гарванът наклони око към четиримата, които побързаха да отдръпнат столовете си, за да се отдалечат от зловещата птица. После птицата наклони глава на другата страна. Това беше най-големият гарван, който бяха виждали. Под слънчевите лъчи лъскавите му пера блестяха с всички цветове на дъгата.

Гарванът явно също изучаваше подписаната клетва. После реагира толкова бързо, че Бони се скри зад гърба на Мередит и в паниката си събори стола. Разтвори криле, наведе се напред и започна бясно да кълве с клюна си по листа, целейки се в две конкретни места.

След миг вече го нямаше — първо размаха криле, а сетне се извиси устремно в небето, докато се превърна в малка черна точка.

— Съсипа цялата ни работа! — извика Бони, скрита на безопасно място зад гърба на Мередит.

— Не мисля така — възрази Мат, който седеше най-близо до масата.

Когато най-после се осмелиха да приближат и погледнат листа, Бони се почувства така, сякаш някой я бе залял с кофа леденостудена вода. Сърцето й заби бясно.

Колкото и невероятно да изглеждаше, накълваното от гарвана беше червено, сякаш птицата е плюла кръв, докато го е кълвала. А червените ивици, изненадващо фини, приличаха точно на една буква:

А под нея бе написано: