Бунтовници

45

Няма да го гледам пак как умира.

Затварям очи и натискам спусъка. Когато ги отварям, между играещите пред погледа ми черни петна виждам другата Трис да лежи на пода; това съм аз.

Хвърлям пистолета и се втурвам към вратата, като едва не се разплесквам в нея. Тялото ми се блъска силно, натискам дръжката и влитам през прага. Ръцете ми са безчувствени. Затискам вратата с гръб и ги разтърсвам, за да им върна сетивността.

Тази стая е два пъти по-голяма от предходната и също е осветена със синя светлина, но по-бледа. В средата има голяма маса, а по стените са окачени снимки, диаграми и списъци.

Вдишвам дълбоко. Погледът ми постепенно се прояснява, а пулсът се нормализира. Сред снимките по стената разпознавам собственото си лице, лицето на Тобиас, на Маркъс, на Юрая. До тях е окачен дълъг списък, най-вероятно с химически вещества. Всяко от тях е задраскано с червена линия. Явно тук Джанийн е разработвала серумите за симулацията.

Някъде пред мен се разнасят гласове и аз свивам вежди. „Какви ги вършиш? Бързо!“

– Кажи името на брат ми – чувам. – Искам да чуя как го казваш.

Това е гласът на Тори.

Как е успяла да премине през симулацията? Нима и тя е Дивергент?

– Не съм го убила. – Гласът на Джанийн.

– Да не си въобразяваш, че това те оневинява? Да не си мислиш, че не заслужаваш да умреш?

Тори не крещи, а вие. Цялата ѝ мъка се излива през устата ѝ. Тръгвам към вратата. Явно твърде непредпазливо, защото бедрото ми се блъска в ръба на масата и аз спирам, бърчейки лице.

– Едва ли можеш да проумееш причината за моите действия – казва Джанийн. – Аз бях готова да направя тази жертва в името на много по-възвишена цел – нещо, което ти никога не си разбирала, още откакто бяхме съученички.

Куцукам към вратата, която е от монолитно матирано стъкло. Тя се плъзга пред мен и аз виждам Джанийн, опряла гръб в стената; Тори стои на няколко крачки от нея с насочен пистолет. Зад тях има стъклена маса със сребриста кутия отгоре – компютър с клавиатура. Цялата отсрещна стена представлява монитора на компютъра.

Джанийн впива очи в мен, но Тори дори не помръдва. Явно не ме е чула. Лицето ѝ пламти, набраздено от сълзите, а ръката ѝ трепери.

Не ми се вярва, че сама бих могла да открия видеофайла. Но щом Джанийн е тук, ще я накарам да ми го даде… Стига да не умре преди това.

– Не! – изкрещявам. – Тори, недей!

Пръстът ѝ обаче е вече на спусъка. Хвърлям се към нея с всичка сила и я блъскам настрани. Пистолетът стреля и аз чувам вик.

Главата ми се удря в плочките на пода. Не обръщам внимание на свитките в очите и се мятам пред Тори. Блъскам силно пистолета и той отскача далече от нас.

„Защо не го взе, идиотка такава?!“

Юмрукът на Тори се стоварва върху гърлото ми. Задавям се и тя се възползва от моментната ми слабост, за да ме отблъсне и да пропълзи към пистолета.

Джанийн се е свлякла до стената, а кръвта мокри крака ѝ. Кракът! При тази мисъл удрям силно бедрото на Тори близо до раната. Тя изкрещява, а аз скачам на крака.

Хвърлям се към пистолета на пода, но Тори е прекалено бърза. Тя се вкопчва в краката ми и силно дръпва. Коленете ми се удрят в пода, но аз съм все още над нея; забивам юмрук в ребрата ѝ.

Тя простенва, но това не я спира; докато пълзя към пистолета, тя забива зъби в ръката ми. Това е съвсем различна болка в сравнение с всички удари, които съм получавала; различна дори от раната от куршум. Изпищявам по-силно, отколкото съм очаквала, че мога, и сълзите замъгляват погледа ми.

Не съм стигнала чак дотук, за да позволя Тори да застреля Джанийн, преди да съм поучила от нея каквото ми трябва.

Издърпвам ръката си измежду зъбите ѝ, пред очите ми причернява и със залитане докопвам пистолета, стискайки здраво дръжката. Извъртам се и го насочвам срещу Тори.

Ръката ми. Цялата е в кръв. Брадичката на Тори също. Опитвам се да не гледам ръката си, за да не мисля за болката. Надигам се, без да изпускам Тори от прицел.

– Не мислех, че си изменник, Трис – казва тя и думите ѝ прозвучават като животинско ръмжене, а не като човешка реч.

– Не съм – отговарям. Примигвам, за да се търкулнат сълзите ми по бузите и да я виждам по-ясно. – Мога веднага да ти обясня, но… засега те моля да ми се довериш. Има нещо много важно, което само Джанийн знае къде се намира…

– Точно така! – обажда се Джанийн. – То е в този компютър, Беатрис, и само аз мога да го открия. Ако не ми помогнеш, ще си отиде заедно с мен.

– Тя е лъжкиня – намесва се Тори. – Лъжкиня! Ако ѝ вярваш, то освен изменник си и идиотка, Трис!

– Вярвам ѝ – казвам. – Вярвам ѝ, защото това е най-близко до логиката. Съществува дълбоко засекретена информация и тя се съхранява в този компютър, Тори! – Поемам си дълбоко въздух и понижавам глас. – Моля те да ме изслушаш. Мразя я не по-малко от теб. Нямам причини да я защитавам. Казвам ти самата истина – става дума за нещо много важно.

Тори мълчи. За момент решавам, че съм победила; че съм успяла да я убедя. Но после тя проговаря.

– Няма нищо по-важно от нейната смърт.

– Ако само към това така сляпо се стремиш – казвам, – не мога да ти помогна. Но и няма да те оставя да я убиеш.

Тори се надига на колене и изтрива кръвта ми от брадичката си. После ме поглежда в очите.

– Аз съм водач на Безстрашните – казва. – Не ти решаваш какво да правя.

И преди да съобразя…

Преди още да помисля да стрелям с пистолета, който държа…

Тя вади дълъг нож от ботуша си, хвърля се напред и го забива в корема на Джанийн.

Надавам вой. Джанийн издава ужасяващ звук – гъргорене, писък, предсмъртен хрип. Забелязвам оголените зъби на Тори. Чувам я да шепне името на брат си – Джордж У – после виждам как ножът се забива отново.

Очите на Джанийн се изцъклят.