Бунтовници

19

Същия следобед се присъединявам към група Прями и Безстрашни, които почистват натрошените стъкла във фоайето. Съсредоточавам се в движението на метлата и не отклонявам очи от праха, който се събира между парчетата счупено стъкло. Мускулите ми първи си припомнят познатите движения, но всеки път, когато погледна надолу, виждам не черния мраморен под, а прости бели плочки и долната част на светлосива стена; виждам кичурите руса коса, които майка ми е подрязала, и огледалото, скрито на сигурно място зад подвижния панел.

Тялото ми омеква и аз се подпирам на дръжката на метлата, за да не се свлека на пода.

Една ръка докосва рамото ми и аз рязко се дръпвам. Това обаче е просто едно момиче от Прямите – почти дете. Тя гледа нагоре към мен с широко ококорени очи.

– Добре ли си? – пита с висок и още неоформен глас.

– Добре съм – отвръщам. Прекалено рязко. После бързам да се поправя. – Само съм малко уморена. Благодаря.

– Според мен лъжеш – казва тя.

Забелязвам превръзката, която се подава изпод ръкава ѝ, вероятно покрива раната от иглата. Само при мисълта, че това малко момиче може да бъде подложено на симулация, ми се повдига. Дори не съм способна да я погледна в очите. Извръщам се.

И тогава ги виждам: отвън един изменник от Безстрашните подкрепя жена с окървавен крак. Забелязвам сивите кичури в косата на жената, връхчето на орловия нос на мъжа и синята лента на изменник на Безстрашните, завързана високо под рамото. Разпознавам и двамата. Тори и Зийк.

Тори се опитва да ходи, но единият ѝ крак се влачи безполезен отзад. По-голямата част от бедрото ѝ е превързана с мокър тъмен парцал.

Прямите спират да метат и ги зяпват. Охраната от Безстрашни, която стои близо до асансьорите, се втурва към изхода с насочено оръжие. Моите колеги по метла се отдръпват от пътя им, но аз оставам на място. Усещам как ме залива гореща вълна, докато Зийк и Тори наближават.

– Те изобщо въоръжени ли са? – обажда се някой.

Тори и Зийк стигат до мястото, където доскоро стоеше вратата, и той вдига свободната си ръка при вида на редицата Безстрашни с насочено оръжие. С другата продължава да прикрепва Тори през кръста.

– Тя има нужда от медицинска помощ – казва Зийк. – Незабавно.

– Защо трябва да оказваме медицинска помощ на един изменник? – обажда се иззад пушката мъж от Безстрашните с щръкнала руса коса и пробита от два пиърсинга устна. На едната му ръка под лакътя има оцветен със синя боя участък.

Тори простенва и аз се промъквам между двама от охраната на Безстрашните, за да стигна до нея. Тя отпуска лепкавата си от кръв ръка в моята. Зийк със сумтене я полага внимателно на земята.

– Трис – някак замаяно произнася той.

– Най-добре отстъпи назад, момиче – настоява Безстрашния с щръкналата коса.

– Няма – отвръщам. – А вие свалете оръжието.

– Нали ти разправях, че Дивергентите са откачени – промърморва един от останалите Безстрашни към жената до себе си.

– Не ме е грижа, дори ако я качите горе и я завържете за леглото, за да не ви застреля – намръщено казва Зийк. – Но не я оставяйте да ѝ изтече кръвта във фоайето на централата на Прямите!

Най-накрая неколцина от Безстрашните пристъпват напред и вдигат Тори.

– Къде трябва… да я отнесем? – пита един от тях.

– Намерете Хелена, медицинска сестра от Безстрашните – отговаря Зийк.

Мъжете кимват и понасят Тори към асансьорите. Погледите ни със Зийк се срещат.

– Какво стана? – питам.

– Изменниците на Безстрашните ни разкриха, че шпионираме – отвръща той. – Тори опита да се измъкне, но я простреляха, докато бягаше. Помогнах ѝ да се добере дотук.

– Добре скалъпена история – обажда се Безстрашният с русата коса. – Искаш ли да я повториш, но след като ти инжектират серума на истината?

Зийк свива рамене.

– Дадено. – После драматично протяга напред двете си ръце, събрани в китките. – Давай, водете ме, щом толкова ви се иска.

Но тогава нещо зад мен привлича вниманието му и той тръгва натам. Виждам Юрая да изскача ухилен от асансьора.

– Носят се слухове, че си мръсен изменник – провиква се той.

– Карай да върви – отвръща Зийк.

Те се вкопчват в прегръдка, която ми се вижда толкова силна, че чак болезнена, тупат се по гърбовете и се смеят, опрели свити в юмруци ръце.

+ + +

– Не мога да повярвам, че не сте ни казали – нарежда Лин, клатейки глава. Тя седи на масата срещу мен с кръстосани ръце, единият ѝ крак е подвид под нея.

– Хайде сега, недей да се мусиш – отвръща Зийк. – Не бях казал дори на Шона и Юрая. Да не искаш да проваля мисията си на шпионин, като разправям нагоре и надолу какъв съм точно.

Намираме се в една от залите в централата на Прямите, на която казват Сборен пункт – Безстрашните много обичат да се шегуват с това име, когато им падне удобен случай. Тя е голяма и просторна, а по стените се спускат драперии в черно и бяло. В средата има няколко катедри, подредени в кръг. Големи кръгли маси заобикалят катедрите. Лин ми обяснява, че всеки месец тук организират дебат, просто за забавление, а веднъж седмично се провеждат и религиозни служби. Но дори когато в залата няма специално събитие, тя обикновено пак е пълна.

Доброто име на Зийк е изчистено от всякакви подозрения, благодарение на кратък разпит, проведен от Прямите на осемнайсетия етаж. Този разпит не е толкова мрачен и съдбоносен като нашия с Тобиас, отчасти защото няма подозрителен видеозапис, който да компрометира Зийк, и отчасти заради способността на Зийк да бъде забавен дори под въздействието на серума на истината. Може би най-вече заради второто. Във всеки случай ние се събираме в зала Сборен пункт да отпразнуваме събитието с по едно „Ей, ти не си мръсен предател!“, както се изрази Юрая.

– Така е, ама ние какво ли не наговорихме по твой адрес след атаката и сега се чувствам като пълен идиот – казва Лин.

Зийк прегръща Шона с една ръка.

– Ти наистина си идиотка, Лин. Точно на това се дължи чарът ти – казва той.

Лин го замерва с пластмасова чаша и той отбива удара. По масата се разлива вода и част от нея го плисва в окото.

– Та, както казвах – продължава Зийк, триейки очи, – основната ми задача беше да изведа на безопасно място дезертьорите на Ерудитите. Затова тук има голяма група от тях, а една по-малка е в лагера на Миротворците. Тори обаче… Представа нямах каква е нейната задача. Тя изчезваше понякога с часове. В редките случаи, когато се появяваше, изглеждаше, сякаш ще експлодира всеки момент. Нищо чудно, че точно тя ни издаде.

– Как така повериха тая работа точно на теб? – пита Лин. – Ти не си чак толкова необикновен.

– Причината е по-скоро в мястото, където се озовах след симулационната атака – право в центъра на група изменници от Безстрашните. Затова реших да продължа с тях – обяснява той. – Виж, за Тори не знам как е станало.

– Тя е трансфер от Ерудитите – намесвам се.

Онова, което премълчавам, защото съм сигурна, че не би искала всички да го научат, е причината да бъде толкова напрегната в централата на Ерудитите – те са убили брат ѝ заради това, че е Дивергент.

Веднъж Тори ми призна, че само чака подходящ момент да им отмъсти.

– Я гледай! – възкликва Зийк. – Откъде знаеш?

– Ами, трансферите в кастата си имаме таен клуб – отвръщам и се облягам назад на стола. – Събираме се всеки трети четвъртък.

Зийк изсумтява.

– Къде е Фор? – обажда се Юрая, поглеждайки часовника си. – Дали да не започваме без него?

– Няма как да стане – отвръща Зийк. – Той носи информацията.

Юрая кимва, сякаш знае точно за какво става дума. После мълчи известно време и накрая пита:

– Я кажи пак за каква информация точно става дума.

– Информацията за малката миротворческа среща на Канг с Джанийн – натъртва Зийк. – Не е ли очевидно?

Забелязвам Кристина – седи на една маса в другия край на залата заедно със сестра си. И двете четат нещо.

Заставам нащрек. Кара, по-голямата сестра на Уил, върви към масата на Кристина. Сгушвам глава между раменете.

– Какво? – пита Юрая, поглеждайки през рамо. Ще ми се да го фрасна.

– Престани! – изсъсквам. – Не може ли да не го правиш толкова явно?! – Просвам се напред и сключвам ръце върху масата. – Сестрата на Уил е ей там.

– А, да! Докато още бях при тях, я убеждавах да зареже Ерудитите – обажда се Зийк. – Каза, че с очите си видяла да убиват жена от Аскетите, докато изпълнявала поръчение на Джанийн, и не може да понесе това.

– Сигурен ли си, че не шпионира за Ерудитите? – пита Лин.

– Лин, тя спаси половината ни каста от това тук – намесва се Марлийн, потупвайки превръзката на ръката си, където я простреляха изменниците на Безстрашните. – Така де, половината от половината на нашата каста.

– В някои среди на това му викат четвъртина, Мар – обажда се Лин.

– Пък и на кого му пука дали е предател? – заключава Зийк. – Нали не планираме нищо, за което тя би могла да донесе на Ерудитите. А дори това да стане, със сигурност няма да я включим в подготовката.

– За нея и без това наоколо има достатъчно информация – казва Лин. – Например колко от нашите са тук или пък колко от нас не ги лови симулация.

– Ти не я видя, докато ми разказваше защо напуска Ерудитите – контрира Зийк. – Аз ѝ вярвам.

Кара и Кристина стават и излизат от залата.

– Ей сега се връщам – казвам. – Трябва да отскоча до тоалетната.

Изчаквам, докато вратата се затвори зад Кара и Кристина, после тръгвам на прибежки след тях. Отварям бавно една от вратите, за да не скърца, после внимателно я притварям след себе си. Озовавам се в мрачен коридор, из който вони на сметище – явно тук са шахтите за смет на Прямите.

Дочувам женски гласове иззад ъгъла и се прокрадвам към края на коридора, за да разбера за какво говорят.

– Просто не понасям присъствието ѝ тук – ридае едната. Кристина. – Все си представям… какво е сторила… Не разбирам как е била способна на такова нещо.

От риданията на Кристина ми идва да се пръсна по шевовете. Кара не отговаря веднага.

– Аз обаче я разбирам – казва най-накрая тя.

– За кое? – изхълцва Кристина.

– Трябва да разбереш – ние сме научени да виждаме нещата в тяхната логическа последователност – продължава Кара. – Затова недей да мислиш, че съм коравосърдечна. Но това момиче сигурно е било изплашено до смърт. В този момент тя определено не е могла да направи разумна преценка на ситуацията, дори да допуснем, че по принцип е способна на такова нещо.

Ококорвам очи. „Ама че…“ – прехвърлям наум краткия списък с обидни думи, които знам, преди да се заслушам отново.

– Симулацията не е позволявала да говори разумно с него и когато той е заплашил живота ѝ, тя е реагирала така, както са я обучили Безстрашните: стреляла е на месо.

– Какво искаш да кажеш с това? – горчиво я прекъсва Кристина. – Нали не намекваш, че трябва да забравим случилото се само защото в него има желязна логика?

– Разбира се, че не – отвръща Кара. Гласът ѝ потрепва – съвсем леко – тя отново повтаря, този път по-тихо: – Разбира се, че не.

После кашля, за да прочисти гърлото си.

– Няма как да избегнеш присъствието ѝ, затова искам поне малко да те облекча. Не си длъжна да ѝ прощаваш. Честно казано, не разбирам защо изобщо си се сприятелила с нея. Тя открай време ми се вижда особнячка.

Напрегнато очаквам Кристина да се съгласи с нея, но за моя изненада – и облекчение – тя не го прави.

Тогава Кара продължава:

– Както и да е. Не си длъжна да ѝ прощаваш, но трябва да проумееш, че е постъпила така не от зла умисъл, а от страх. Затова може спокойно да я гледаш в очите, без да ти се иска да я фраснеш в прекалено дългия нос.

Ръката ми автоматично посяга към носа. Кристина слабо се засмива, което ми действа като здрав ритник в корема. Връщам се обратно в Сборния пункт.

Макар Кара да се изказа доста грубо за мен – а бележката за носа си беше направо удар под кръста – все пак съм ѝ благодарна за думите.

+ + +

Тобиас се появява от някаква врата, скрита зад дълга бяла драперия. Той раздразнено отмества завесата пред себе си, насочва се към нас и сяда до мен на масата в Сборния пункт.

– Канг ще се срещне с представител на Джанийн Матюс в седем сутринта – обявява той.

– Представител ли? – пита Зийк. – Значи, тя няма да дойде лично?

– Точно така. Нито ще се появи на открито, където може да стане лесна мишена за гневна въоръжена тълпа – подсмихва се Юрая. – Иска ми се да беше опитала, ама къде ти.

– Канг Великолепни няма ли поне да вземе ескорт от Безстрашните? – обажда се Лин.

– Ще го направи – отговаря Тобиас. – Взима няколко доброволци от по-възрастните. Бъд каза, че ще си държи ушите отворени и после ще докладва.

Поглеждам го намръщено. Откъде има цялата тази информация? И защо, след като две години е отказвал да стане един от лидерите на Безстрашните, сега се държи точно като такъв?

– Предполагам, че основният въпрос сега е – започва Зийк, сключвайки ръце върху масата, – какво би казала ти на тази среща, ако беше Ерудит.

Всички погледи се насочват към мен. В очакване.

– Моля?! – питам недоумяващо.

– Ти си Дивергент – уточнява Зийк.

– Тобиас също.

– Така е, но той няма наклонности за Ерудит.

– А ти откъде знаеш, че аз имам?

Зийк вдига рамене.

– Така ми се струва. На вас не ви ли се струва така?

Юрая и Лин потвърждават. Устата на Тобиас се извива, сякаш се кани да се усмихне, но каквото и да е това, той го потиска. Стомахът ми натежава, сякаш е пълен с камъни.

– Последният път, когато проверих, мозъците на всички ви функционираха нормално – отсичам. – Затова вие също можете да разсъждавате като Ерудити.

– Само че никой от нас не притежава специалния мозък на Дивергент – обажда се Марлийн. Тя опира върховете на пръстите си в темето ми и леко натиска. – Хайде, направи заклинанието.

– Няма такова нещо като заклинания на Дивергентите, Мар – срязва я Лин.

– А дори и да има, ние не бива да се допитваме до тях – обажда се Шона. Това е първото нещо, което казва, откакто сме седнали на масата. Дори не ме поглежда, докато говори; само наблюдава намръщено по-малката си сестра.

– Шона… – подхваща Зийк.

– Няма какво да ме Шоносваш! – сопва му се тя и устремява свъсения си поглед към него. – Не ти ли е хрумвало, че ако някой има наклонности за различни касти, има и проблем с лоялността? Щом тя има наклонности за Ерудит, откъде може да сте сигурни, че не работи за тях?

– Не изглупявай – прекъсва я Тобиас с нисък глас.

– Не аз съм глупавата! – Тя удря с длан по масата. – Принадлежа към Безстрашните, защото всяко мое действие по време на теста за определяне на наклонностите показваше точно това. Затова съм лоялна към кастата си – няма друго място, където мога да отида. Ами тя? Ами ти? – Тя клати глава. – Не мога да разбера ти на кого си верен. Ето защо нямам намерение да се преструвам, че всичко е наред.

Тя скача от мястото си, а когато Зийк посяга да я спре, силно блъска ръката му и се отправя с маршова стъпка към една от вратите. Проследявам я с поглед, докато вратата се затваря след нея и черната драперия се спуска отгоре.

Чувствам се напълно смазана, готова съм да закрещя, само дето Шона я няма, за да ѝ се нахвърля.

– Не съм никаква магьосница – казвам разгорещено. – Вие и сами може да се запитате кой е най-логичният отговор при създалата се ситуация.

Насреща ми има само празни погледи.

– Сериозно говоря – продължавам. – Ако аз бях в такава ситуация – изправена срещу Джак Канг и заобиколена от група Безстрашни, едва ли щях да прибягна до насилие, не е ли така?

– Защо не, щом и ти имаш охрана от Безстрашни. Достатъчен е само един изстрел – бам, Джак е мъртъв, а Ерудитите стават още по-силни – казва Зийк.

– Когото и да пратят да преговаря с Джак Канг, той няма да е случаен човек от Ерудитите. Това ще е важна клечка – натъртвам. – Ще е глупаво да предприемат покушение над Джак Канг и да рискуват живота на представителя на Джанийн.

– Ето, виждаш ли? Затова ни трябваш за анализ на ситуацията – доволно отсича Зийк. – Аз например бих го убил. Според мен си струва риска.

Притискам пръсти между веждите. Главата вече ме боли.

– Отлично.

Опитвам се да се поставя на мястото на Джанийн Матюс. Вече знам, че тя няма да преговаря с Джак Канг. Пък и защо ли ѝ трябва? Той няма какво да ѝ предложи. Ето защо ще използва ситуацията в своя полза.

– Според мен – започвам – Джанийн Матюс ще го манипулира. А той ще направи всичко възможно да защити кастата си дори ако се наложи да пожертва Дивергентите. – Млъквам, защото се сещам как парадираше с влиянието си над кастата пред нас по време на общата среща. – Или Безстрашните. Ето защо на всяка цена трябва да чуем какво се говори на тази среща.

Юрая и Зийк се споглеждат. Лин се усмихва, но това не е нейната обичайна усмивка. Сега тя не стига до очите ѝ, които изглеждат по-златисти от всякога с този студен блясък в тях.

– Ами тогава, нека я подслушаме – казва тя.