Бунтовници

34

Щом излизаме в коридора, преставам да се нахвърлям срещу Джанийн. Тялото ми пулсира от болка по местата, където ме е удрял Питър, но тя бледнее пред усещането за триумф, от което бузите ми горят.

Питър ме съпровожда до килията, без да отрони и дума. Стоя дълго време в средата на помещението, вперила поглед към камерата в далечния ляв ъгъл. Кой ли е този, който ме наблюдава през цялото време? Дали са изменниците на Безстрашните, които ме пазят, или Ерудитите, които ме изучават?

Когато руменината се оттегля от бузите ми и болката поутихва, лягам.

Щом затварям очи, се появяват образите на моите родители. Веднъж, когато бях на единайсет, се застоях пред вратата на спалнята им, за да ги погледам как заедно оправят леглото. Татко се усмихваше на мама, докато постилаха и опъваха чаршафите в съвършен синхрон. По погледа му разбрах, че тя му е по-скъпа дори от самия него.

Нито сянка на егоизъм или недоверие не помрачаваше вярата му в нейната доброта, както често се случва при повечето от нас. Вероятно такава любов е възможна единствено между Аскети. Не знам.

Моят баща: роден като Ерудит, съзрял като Аскет. Често му беше трудно да живее с изискванията на избраната от него каста, както е сега и с мен. Но той се стараеше да ги приеме и разпознаваше искреното себеотрицание, когато се случеше да го срещне.

Притискам възглавницата към гърдите си и заравям лице в нея. Не плача. Само ме боли.

Скръбта не е така непоносима като вината, затова пък ти отнема много повече.

+ + +

– Дървената.

Трепвам и се събуждам, ръцете ми още стискат възглавницата. Там, където лицето ми е опирало дюшека, сега има мокро петно. Сядам и изтривам очи с върховете на пръстите.

Веждите на Питър, които обикновено са вдигнати насред челото, сега са свъсени.

– Какво е станало? – Каквото и да е, не е нещо добро, мисля си.

– Екзекуцията ти е планирана за утре сутрин в осем часа.

– Моята екзекуция ли? Но тя… Нали тя още не е разработила точната симулация. Не е възможно…

– Каза, че ще продължи експериментите с Тобиас вместо с теб – отговаря Питър.

Единственото, което мога да кажа в този момент, е „О!“.

Сграбчвам дюшека и започвам да се люлея напред-назад, напред-назад. Утре животът ми ще приключи. Тобиас може и да оцелее, за да дочака атаката на безкастовите. Безстрашните ще си изберат нов лидер. Оставената от мен празнина лесно ще бъде запълнена.

Кимвам. Вече нямам семейство, нито силна връзка с когото и да било, няма да е голяма загуба.

– Сигурно ще мога да ти простя, че се опита да ме убиеш по време на инициацията – казвам. – Вероятно бих могла.

И двамата мълчим известно време. Представа нямам защо му казах това. Може би защото е истина, а тази нощ е нощта на откровенията. Сега ще съм честна, безкористна и смела. Дивергент.

– Не съм те молил за това – отвръща той и ми обръща гръб, тръгвайки си. След това обаче спира до вратата и казва: – Сега е 9,24.

Като ми казва точния час, той извършва дребна измяна към Ерудитите, което в същото време е обичайна проява на храброст. Може би за първи път виждам Питър да се държи като истински Безстрашен.

+ + +

Утре ще умра. Отдавна не съм била толкова сигурна в нещо, ето защо приемам това като дар. Тази нощ – нищо. Утре – каквото и да е онова, което е отвъд живота. А Джанийн все още не знае как да контролира Дивергентите.

Когато сълзите потичат, притискам възглавницата към гърдите си и им се оставям. Плача отчаяно като малко дете, докато лицето ми започва да гори и май започва да ме втриса. Може и да се преструвам на храбра, но всъщност не съм.

Предполагам, че сега е моментът да поискам прошка за всичко, извършено от мен, но знам, че списъкът така и ще остане недовършен. Пък и не вярвам, че онова отвъд живота, каквото и да е то, зависи от стриктното изброяване на извършените грехове – това много напомня теорията на Ерудитите за живота след смъртта: само прецизност и никакви чувства. Не вярвам, че каквото и да идва след смъртта, то има връзка с делата ми приживе.

По-добре да постъпя така, както са ме учили Аскетите: да се отвърна от себе си, да насоча мислите към отвъдното и да се надявам, че каквото и да следва, ще съм по-добре, отколкото в момента.

Усмихвам се леко. Ще ми се да можех да кажа на моите родители, че ще умра като Аскет. Мисля, че биха се гордели с мен.