Бунтовници

18

– Запазете тишина всички!

Джак Канг вдига ръце и насъбралото се множество утихва. За това определено се иска талант.

Стоя сред тълпа Безстрашни, пристигнали със закъснение, когато вече не са останали свободни места за сядане. Кратко проблясване привлича погледа ми – светкавица. Определено не е най-подходящото време за среща в зала, която има дупки вместо прозорци, но това е най-просторното помещение в сградата.

– Знам, че много от вас са объркани и потресени от вчерашните събития – започва Джак. – Изслушах множество доклади, представящи случилото се от различна гледна точка, и успях да си съставя мнение кое е ясно и кое изисква допълнително разследване.

Прибирам мократа си коса зад ушите. Събудих се десет минути преди началото на срещата и се втурнах право към душовете. Сега, макар да съм все още изтощена, се чувствам по-будна и нащрек.

– Това, което според мен изисква допълнително разследване – продължава Джак, – са Дивергентите.

Изглежда изморен – има тъмни кръгове под очите, а косата му стърчи във всички посоки, сякаш я е скубал цяла нощ. Въпреки задуха в залата, носи риза с дълги ръкави, които се закопчават на китките – явно е бил разсеян, когато се е обличал тази сутрин.

– Ако тук има Дивергенти, моля да пристъпят крачка напред, за да изложат своята гледна точка.

Поглеждам крадешком към Юрая. Това ми намирисва на опасност. От мен се очаква да крия, че съм Дивергент. Издам ли се, това означава смърт. Но вече няма смисъл да прикривам този факт – те знаят всичко за мен.

Тобиас първи излиза. Той се раздвижва в тълпата и започва да си проправя с рамо път напред. Когато му освобождават място да мине, тръгва право към Джак Канг с изправени рамене.

Аз също се раздвижвам, мърморейки „Извинете!“ на хората пред мен. Те се дръпват стреснато, сякаш току-що съм ги заплашила да ги наплюя с отрова. Още неколцина тръгват напред; облечени са в черно-бялата униформа на Прямите, но не са много. Сред тях е и момичето, на което помогнах.

Въпреки лошата слава на Тобиас сред Безстрашните в момента и независимо че моето ново прозвище е Онази-която-наръга-Ерик, не ние предизвикваме най-голям интерес сред насъбралите се. А Маркъс.

– И ти ли, Маркъс?! – обръща се към него Джак, когато Маркъс стига средата на залата и застава върху по-ниското блюдо на везните от емблемата на Прямите.

– Да – отвръща той. – Разбирам твоята загриженост, както и загрижеността на всички тук. Допреди седмица никой от вас не беше чувал за Дивергентите. Сега знаете само, че те са имунизирани срещу нещо, на което вие сте податливи и това ви плаши. Искам да ви уверя, че няма от какво да се страхувате, поне доколкото това засяга всички нас.

Докато говори, той накланя глава и вдига вежди в знак на съчувствие и солидарност. Сега разбирам защо някои хора го харесват. Умее да създава усещането, че ако се оставиш в неговите ръце, ще има грижата всичко да е наред.

– Според мен е съвсем ясно, че Ерудитите са ни нападнали, за да открият кои са Дивергенти – казва Джак. – Известно ли ти е защо искат да разберат това?

– Не – отвръща Маркъс. – Вероятно са целели просто да ни идентифицират. Тази информация ще им бъде от полза, ако имат намерение отново да използват симулация.

– Не това е била целта им. – Думите се изплъзват от устата ми още преди да съм решила да говоря. Гласът ми прозвучава високо и пискливо в сравнение с гласовете на Маркъс и Джак, но вече е прекалено късно да си връщам думите назад. – Те искаха да ни убият. Те ни избиват отдавна, много преди всичко това да се случи.

Веждите на Джак се събират на челото. Дочувам слабо трополене – стотици дъждовни капки се посипват върху покрива. Залата притъмнява, сякаш реагира на мрачните ми думи.

– Това ми звучи като някаква конспиративна теория – казва Джак. – По каква причина Ерудитите ще искат да ви убият?

Майка казваше, че хората се страхуват от Дивергентите, защото те не могат да бъдат контролирани. Това може и да е истина, но не е достатъчен аргумент да убедя Джак Канг, че Ерудитите искат да се отърват от нас. Сърцето ми започва да бие учестено, когато си давам сметка, че нямам отговор на въпроса му.

– Аз… – понечвам да отговоря, но Тобиас ме прекъсва.

– Очевидно ние не знаем защо – казва той. – Но това не променя факта, че през последните шест години сред Безстрашните са регистрирани близо десетина загадъчни смъртни случая. Има пряка връзка между загиналите и необичайните резултати от техните тестове за установяване на наклонностите или симулациите по време на инициацията.

Проблясва светкавица и осветява залата. Джак клати глава.

– Макар това да е много интригуващо, подобна връзка все още не може да се приеме като доказателство.

– Лидер на Безстрашните застреля дете от Прямите в главата – намесвам се рязко. – Докладваха ли ви за това? То прилича ли на нещо, което „изисква по-нататъшно разследване“?

– Истина е – отвръща Джак. – Хладнокръвното убийство на дете е ужасно престъпление и то не може да остане ненаказано. За щастие, извършителят е арестуван и ще бъде изправен пред съда. Въпреки това не трябва да забравяме едно – войниците на Безстрашните по никакъв начин не показаха, че имат намерение да навредят на повечето от нас. Иначе щяха да ни избият, докато сме в безсъзнание.

Долавям ядосано мърморене, което се носи от всички страни.

– Мирната им инвазия ме кара да вярвам, че е възможно да преговаряме за мирно споразумение с Ерудитите и останалите от Безстрашните – продължава той. – Затова имам намерение час по-скоро да уредя среща с Джанийн Матюс, за да обсъдим тази възможност.

– Тяхната инвазия изобщо не беше мирна – намесвам се. От мястото си виждам изражението на Тобиас и забелязвам, че крайчетата на устата му са извити в усмивка. Поемам си дълбоко въздух и продължавам: – Това, че не са застреляли всички в главата, не означава, че са дошли с благородни намерения. Според вас защо нахлуха тук? Дали е било само за да се поразтъпчат из сградата, да ви повалят в безсъзнание и да си тръгнат?

– Допускам, че са дошли за хора като вас – отговаря Джак. – И тъй като съм загрижен за вашата безопасност, не смятам, че можем да ги нападнем, въпреки намерението им да избият една цяла каста от нашето население.

– Убийството не е най-страшното нещо, което могат да ви причинят – казвам. – Контролът е най-лошото.

Джак развеселено извива устни. Развеселено.

– Нима? И как ще постигнат контрол над нас?

– Те ви обстрелваха с игли – намесва се Тобиас. – В тези игли има симулационни предаватели. Симулацията ви контролира. Ето как става.

– Механизмът на симулацията ни е известен – отговаря Джак. – Предавателят не е устойчив имплант. Ако искаха да ни контролират, щяха да започнат незабавно.

– Но… – понечвам да възразя.

Той обаче ме прекъсва.

– Давам си сметка, че ти си преживяла много, Трис – казва тихо. – Както и че си направила голяма услуга – на собствената си каста и на Аскетите. Но според мен твоите тежки и мъчителни преживявания пречат на обективната ти преценка. Не бих могъл да предприема атака само заради хипотезите на някакво момиченце.

Замръзвам на място, неспособна да повярвам, че може да е толкова глупав. Лицето ми пламва. Той ме нарече момиченце. Момиченце, което е наплашено до такава степен, че се държи параноично. Изобщо не е прав, но ето че сега Прямите мислят точно така.

– Ти не можеш да взимаш решение вместо нас, Канг – обажда се Тобиас.

Всички Безстрашни около мен надигат одобрителни викове. Някой дори се провиква:

– Ти не си лидер на нашата каста!

Джак изчаква виковете да утихнат, после продължава.

– Така е. Ако това е вашето желание, вие сами може да атакувате централата на Ерудитите. Но не бива да разчитате на нашата подкрепа. Нека ви напомня, че сте неподготвени и много по-малобройни от тях.

Той има право. Не можем да нападнем изменниците на безстрашните и Ерудитите без численото превъзходство на Прямите. В противен случай това ще се превърне в кървава баня. Цялата власт е съсредоточена в ръцете на Джак Канг. Сега всички си даваме сметка за това.

– Така си и мислех – самодоволно заключава той. – Много добре. Ще се свържа с Джанийн Матюс и ще видя дали можем да договорим мир между нас. Някакви възражения?

„Невъзможно е да атакуваме без помощта на Прямите – мисля си. Освен ако безкастовите не са на наша страна.“