В морските дълбини

Четири

На Таласа, канта мага, не ù беше забавно.

Доплува в приемната с ръце, скръстени на щедрата ù гръд, а пипалата ù се виеха под нея. Косите ù, със сивия цвят на небето преди ураган, бяха сплетени в елегантна прическа. Отзад на врата ù бе цъфнал като роза кичур червени анемони. Роклята ù беше пурпурна, а над нея носеше пелерина от черни миди. След едно щракване с пръсти, две малки сепии се спуснаха да я свалят от раменете ù.

Цялата стая беше замлъкнала. Таласа беше най-могъщият песенен заклинател в кралството. Никой не се държеше неприлично в нейно присъствие. Никога. Дори Изабела изправяше гръб, когато Таласа влезеше в стаята.

– Пак ли създаваш проблеми, Лучия? – каза тя след известно време. – Нищо чудно за една Волнеро. Спомняш ли си до какво е довело лошото поведение на един от прадедите ти – Калумний? Не? Нека ти припомня. Довело е до отсечената му глава. По същия начин са свършили нещата и за пралеля ти Ливила. На твое място бих внимавала как се държа.

Очите на Лучия блеснаха заплашително при това нежелано напомняне за мрачните дела на предците ù. Калумний се опитал да убие Мероу и да завземе трона ù. Бил заловен и обезглавен, а семейството му – изпратено в изгнание. Две хиляди години по-късно Ливила Волнеро се опитала да събере армия и да я поведе срещу Меровингите. Нарекли случката Граничното въстание, което било потушено, а водачката му – екзекутирана. Семейството получило правото да се завърне в двора едва след като Отавио Волнеро, прадядото на Лучия, помогнал на Миромара да спечели войната срещу Ондалина при Рейкянес Ридж. И все пак подозренията продължили да обгръщат семейството като гъста морска мъгла.

– Ами ти, Бианка? – продължи Таласа. – Истинска Ди Ремора. Все плуваш след големите риби. Няма да е зле да премислиш на кого дължиш вярност. Меровингите са Миромара и това никога няма да се промени. Алития се грижи за това – тя размаха ръка, обсипана с бижута. – Вън. Веднага – нареди. – Всички освен принцесата.

Серафина знаеше, че Таласа е дошла да я изпита по песен-заклинанието. Тя беше учителката ù.

– Докими е само след няколко часа. Вчера имаше проблем с изпяването на едни трели в петата част. Имаме работа за вършене – заяви Таласа.

– Да, учителко – рече Серафина.

– Започни отначало, моля – каза Таласа.

Серафина запя и почти веднага обърка песента.

– Отново – нареди канта мага. – И без грешки този път. Песен-заклинанието би трябвало да разкрива съвършенството на уменията ти, а ти не ми показваш даже елементарни познания!

Серафина започна отначало. Този път навлезе по-дълбоко в песента и преодоля трудните трели без грешка. После очите ù се стрелнаха от стената пред нея, където бе съсредоточила погледа си, към лицето на Таласа.

– Добре, добре, но спри да насичаш думите си – посъветва я Таласа. – Легато, легато, легато!

Серафина кимна, за да покаже на учителката си, че е разбрала, и се опита да смекчи думите, които произнасяше, да се плъзга гладко от фраза на фраза. Вече не просто пееше, а правеше песен-заклинание.

Песен-заклинанието на Мероу, ако се изпееше правилно, разказваше на слушателите за произхода на морския народ. Като всички принцеси преди нея, Серафина трябваше да изпее оригиналното песен-заклинание, а после да съчини няколко собствени движения, които да разкажат историята на русалките след края на царуването на Мероу. Трябваше да пее за своето собствено място в тази история, за това на годеника си и да използва цветовете, светлината и движенията, за да направи това. Колкото по-майсторски владееше магията, толкова по-завладяващо щеше да е песен-заклинанието.

Тъкмо бе започнала да призовава образа на Мероу, когато Таласа размаха ръце.

– Не, не, не! Спри! – извика тя.

– Какво има? Какво не е наред? – попита Серафина.

– Образите. Прекалено са бледи. Безжизнени са!

– Аз... аз не разбирам, учителко. Изпях всички ноти вярно. Държах фразата под пълен контрол.

– Там е работата, Серафина – контролът ти е прекален! Това ти е вечният проблем. Искам емоция и страст. Искам буря, не затишие. Отново!

Серафина си пое дълбоко дъх и започна да пее оттам, където я беше спряла Таласа. Докато пееше, канта мага се въртеше около нея, подтикваше я да пее по-добре, предизвикваше я, изобщо не я оставяше на мира. Когато Серафина стигна до една особено сложна част от песен-заклинанието, частта възхваляваща бъдещия ù съпруг, Таласа доплува по-близо до нея, носена от мощните си пипала.

– По-изразително, Серафина, по-изразително! – заповяда тя.

Серафина тъкмо бе създала един водовъртеж като част от по-сложен ефект. Сега добави още два.

– Браво, добре! А сега използвай магията, за да ме накараш да почувствам нещо! Изуми ме!

Серафина удължи водовъртежите с глас, направи ги по-високи, накара ги да се въртят по-бързо. Забрави, че се намира в двореца и забрави да държи магията под контрол. Гласът ù се засили, укрепна. Направи грациозно движение с ръка пред лицето си и накъдри водовъртежите. Огъна ги веднъж, два пъти, три пъти, усукваше водата и я караше да се свива навътре в себе си, да отразява светлината по нови начини.

– Отлично! – извика Таласа.

Гласът на Серафина сега летеше. Летеше по арпеджиите, скачаше от октава на октава без усилие. Огъваше водата отново и отново, и пак, и пак, докато тя се напука и се пръсна на парчета. От тях светлината разпръсна в толкова много посоки, сякаш в стаята се бе спуснала планина от искрящи диаманти. Серафина стигна до момента, в който трябваше да призове образа на принца.

Тя се опита да създаде най-красивия образ, който можеше да си представи, но в момента, в който видя лицето на Махди да блещука пред нея, гласът ù се пречупи. Единствената мисъл в главата ù беше как Лучия ù казва, че той си има приятелка. Ами ако не лъжеше?

Внезапно цялата ù емоция изкипя. Тя изгуби контрол над песен-заклинанието. Водовъртежите се завихриха бясно и се плиснаха по пода, където преобърнаха една маса, строшиха един стол и напукаха два прозореца.

– Не мога да го направя! – извика тя гневно, а опашката ù биеше по водата. – Това песен-заклинание е невъзможно!

Серафина се обърна към Таласа, цялото ù самообладание я бе напуснало.

– Кажи на майка ми, че докими се отлага. Кажи ù, че не съм достатъчно добра! Не съм достатъчно добра за нея! Не съм достатъчно добра, за да изпея това проклето песен-заклинание! Не съм достатъчно добра за престолонаследника!