В морските дълбини

Четиридесет и четири

Серафина погледна Астрид.

– Това пък какво беше? – попита тя.

– Нищо – сопна се Астрид. – Е, почти ми беше приятно, момичета. Успех.

Тя се опита да отплува от кабинета на Вража, но две жаби с копия ù препречиха пътя. Изчакаха, докато спря да вика, след което една от тях заговори.

– Можеш ли да ми кажеш какво казва? – попита тя Линг.

– Съжалявам. Не говоря tîngjй.

– Tîngjй? Това пък какво е? Стражите не говорят tîngjй. Говорят амофобски.

Линг се усмихна ангелски.

– Tîngjй значи кретен. И не говорех за стражите.

– Извинявай – каза Астрид сковано. – Би ли била така добра да ми кажеш какво каза жабата, моля?

– Каза „Ще останеш там, където е казала Баба Вража. В мрака дебне опасност. Тук ще си на сигурно място“.

– На сигурно място, да, сигурно – измърмори Астрид и се вторачи в Серафина. – Стига да не ям нищо.

Серафина премълча, но перките ù настръхнаха.

Появи се млада речна вещица и поведе русалките към някакво подобие на апартамент. В едната стая имаше кръгла каменна маса за хранене и столове, в друга бяха приготвени легла. Две вещици донесоха храната и шестте русалки седнаха на късна вечеря. Храната беше проста, но прясна и вкусна: осолени жабешки яйца, мариновани водни паяци, тлъсти пиявици във водораслов сос и салата от блатна трева, поръсена с хрупкави водни бръмбари.

Когато се наядоха, Ава нахрани с остатъците Бебе, а Серафина, Нийла и Бека раздигнаха съдовете. Линг извади плочките с букви, които Лина ù бе подарила, и започна да прави думи. Астрид извади от торбата си топка за кабалабонг и взе да я подхвърля към стената. Топката отскачаше със звук туок-туок-туок в равномерен ритъм.

Нийла изпя заклинание за засилване на светлината в стаята. Вместо обаче да светнат по-силно, магмените лампи потъмняха.

– Опа – каза тя засрамено.

– Една със сърце, което носи светлината – изрече Линг зловещо.

– Наследница на великата мага Нави – додаде Бека.

Серафина оправи светлината и всички се разсмяха, включително и Нийла. Ала смехът им не продължи дълго. Нийла скри лице в ръцете си и каза:

– О, богове. Не е смешно. Изобщо не е смешно. Една, която пази светлината? Моля ви се. Ами ако открием Карцерон и успеем да се приближим до Абадон, а аз вместо да го замеря с фраг, затъмня светлините?

– Знам какво ти е – каза Линг, без да спира да подрежда плочките със здравата си ръка. – И аз се тревожа. Имам предвид, как точно ще помогнат уникалните ми езикови умения да победим чудовището? Какво точно се очаква да направя? Да му поговоря разумно?

– Да му кажеш да си излее душата – пошегува се Нийла.

Ава се разсмя и се задави с чая си. Шумната ù кашлица накара и другите да се разсмеят.

– Можеш да му кажеш, че насилието на никого не е помогнало – предложи Бека.

– Или че трябва да започне да мисли повече, преди да действа – внесе своя дял Серафина.

– Кажи на Аби Мрънкалото, че ще го накажат в ъгъла, ако потопи още един остров – каза Астрид, хвана топката и пак я запрати към стената.

Другите русалки я изгледаха изумени, после всички избухнаха в силен, истеричен смях. Не можеха да спрат да се смеят. Бека хълцаше толкова силно, че в един момент изпръхтя като морж. Серафина хриптеше и не можеше да си поеме дъх. Линг се държеше за корема. В очите на Ава се появиха сълзи, а Нийла стана небесносиня.

– Астрид, ти наистина си забавна – заяви Линг, когато се поуспокоиха. – Кой би могъл да предположи?

– Не казвайте на никого – каза Астрид и продължи да подхвърля топката.

– Ех, gatinhas – въздъхна Ава. – Какво ще правим? Откъде ще започнем?

– Чудесен въпрос – отбеляза Бека.

– Как ще разберем какво представляват талисманите? И къде са скрити? – попита Нийла.

– И то преди да разбере Трахо – напомни Серафина.

– Кой е Трахо? – попита Бека.

Серафина хвърли поглед на Астрид. Опита се да долови издайнически знак в изражението ù – потрепване на устните, разширяване на очите, който да я убеди, че тя познава този мъж, но нищо такова не забеляза. Или наистина не го познаваше, или беше великолепна актриса.

– Трахо и ондалинианците нападнаха Миромара – обясни Серафина.

– На твое място бих замълчала – предупреди я Астрид.

Серафина пропусна това покрай ушите си.

– Хванаха ни с Нийла и ни затвориха. Трахо знае за кошмарите ни, знае за песента и за йелите. Искаше да му кажем имената на другите русалки, които са били призовани. Искаше и да знае дали някоя от нас е намерила талисманите.

– Ти какво му каза?

– Че не знам за какво говори. Не го прие добре. Заплаши ме, че ще ми отреже пръстите, затова му дадох няколко фалшиви имена. За щастие, успяхме да избягаме, преди да провери и да открие, че са фалшиви.

– Трахо знае ли какви са талисманите?

– Мисля, че да. Ако не знаеше, щеше да ме попита и за тях. Само че той попита къде са.

– Но откъде знае какво представляват? Даже йелите не са наясно – почуди се Линг и се намръщи, докато обмисляше поредната дума за играта.

– Добър въпрос – отбеляза Сера. – Но тъй като ги търси, сигурно има представа какво представляват.

– Дори да знаехме къде се намират талисманите и да можехме да стигнем до Южното море преди този Трахо, все още нямаме представа как да убием чудовището – припомни им Бека.

– Защото то не може да бъде убито. Пак ще кажа: Мероу и приятелите ù не са успели да го убият. Кое ви кара да мислите че ние ще успеем? – попита Астрид.

„От какво се страхува? – запита се Серафина. – Би се с Абадон като тигрова акула. Как е възможно някой толкова силен да се страхува от каквото и да било?“

– Въпросът не е дали можем. Ти го видя – каза Линг. – Видя какво е направил с Атлантида. Пак ще го направи, ако излезе от затвора си. Трябва да спрем да се питаме неща като „Можем ли да го направим?“ и „Трябва ли да го направим?“. Има само един въпрос, който заслужава внимание: как.

Бека кимна.

– Линг е права – съгласи се тя. Извади пергамента, на който си бе водила бележки, и пробяга с поглед по написаното.

– Нищо не можем да направим, преди да намерим талисманите.

– Вярно – каза Ава.

– Значи трябва да се върнем назад. Пътят на мисълта ни трябва да започне от момента, в който Атлантида е потънала, когато талисманите са били използвани за последен път...

Пътят. Думата зачовърка мозъка на Серафина. Защо? Тя се замисли. Преобръщаше думата в главата си, усещаше, че е важна по някакъв начин, но не успяваше да открие връзката с Абадон, Карцерон и талисманите.

– ...до възхода на Миромара, царството на Мероу. После пътят върви към...

Пътят... Мероу...

– Бека, сетих се! – извика Серафина. – Нейният път, Пътят на Мероу! Ти си гениална!

– Така ли? – стресна се Бека.

– Знаеш ли какво са талисманите, Сера? Или къде ги е скрила Мероу? – попита Ава.

– Не, не знам какво са и къде са. Де да знаех. Но, момичета, мисля, че знам кога ги е скрила.