В морските дълбини

Шестнадесет

Нийла не беше плувала толкова бързо никога в живота си. Изглеждаше като смътно петно, докато пореше водата, движеше се като марлин, без да пуска ръката на Серафина. Мъжете, които ги бяха принудили да избягат от залата, бяха точно зад тях.

Серафина, която беше в шок, се бе превърнала в мъртва тежест.

– Хайде, Сера, осъзнай се! – изкрещя Нийла. – Искам да плуваш!

Преминаха през един виещ се коридор с много завои. Зад последния завой Нийла видя, че коридорът свършва в разклонение с формата на Т.

– Накъде са подземията? – извика тя.

– Надясно! – извика Серафина в отговор. Съживяваше се.

Завиха надясно. Отпред, между тях и вратите към съкровищницата, стояха поне тридесетина вражески войници.

Нийла се завъртя и заплува към другия край на разклонението, като продължаваше да дърпа Серафина. Когато се стрелнаха покрай коридора, от който бяха дошли, тя успя да мерне войниците, които ги следваха по пътя им от залата.

– Ето ги! – излая един от тях.

Нийла изпя велозаклинание.

Водна синева,

чуй ми песента!

Вдигни се зад нас,

за да изчезнем тозчас!

Водата в коридора се завихри, издигна се като стена и изтика русалките напред. Засега бяха надплували преследвачите си, но трябваше да намерят стая, в която да се барикадират. Нийла не живееше тук и не знаеше накъде да плува. Сега бяха в друг коридор, пълен с портрети на миромарски благородници. Стори се познат на Нийла. Изведнъж тя се сети къде се намират.

– Сера, можем да стигнем до стаята ми оттук!

Апартаментът ù не беше и наполовина толкова сигурен, колкото подземията, но нямаха друг избор. Серафина, вече напълно съсредоточена, се стрелна напред и сви вляво. Нийла се движеше, без да изостава. Преплуваха една тясна лоджия и после се гмурнаха под коралова арка.

След секунди бяха пред вратата на апартамента на Нийла. Ала бяха закъснели. Нямаше време да я отворят. Войниците също бяха направили велозаклинания и ги бяха настигнали. В отчаянието си Нийла изпя заклинание фрагор лукс с надеждата, че ще забави преследвачите с малка светлинна бомба.

Пламък от лава

светни сега ярко!

Враговете накрай

да се забавят малко!

Беше го изпяла прекалено бързо. Заклинанието бе слабо. Нямаха шанс, сигурна беше.

Само че заклинанието не бе слабо.

Внезапно всички магмени лампи наоколо потъмняха. Светлината от лавата се стече в една блестяща, пулсираща топка, която, сякаш запратена от невидима ръка, падна на пода току пред опашките на войниците и избухна. Блещукащи късчета светлина пронизаха униформите им и се впиха в плътта им. Докато войниците крещяха, Серафина отвори вратата. Двете русалки за секунда доплуваха в стаята и затвориха вратата. Нийла дръпна тежкото резе в последния момент. В секундата, в която то препречи вратата, се чу тупване от тяло, което я блъсна от другата страна.

– Що за фраг-заклинание беше това? – попита Серафина, останала без дъх.

– Нямам представа – отвърна Нийла. – Никога преди не съм го правила.

Последва ново тупване. Вратата потрепери.

– Ще я разбият – каза Серафина. – Не можем да останем тук.

Нийла заплува към прозорците. Отвън водите гъмжаха от войници.

– Къде можем да отидем? – попита тя в паника. – Те са навсякъде!

– Можем да изпеем пракс-заклинание и да се маскираме като част от стаята – предложи Серафина.

– Ще претърсят всеки сантиметър от апартамента. Ще ни открият.

Дочу се удряне, ритмично и силно. Нашествениците бяха намерили нещо, с което щяха да разбият вратата.

Нийла видя как тя се огъва навътре с всеки следващ удар.

– Няма ли нещо, с което да можем да се защитим? Нож? Ножица? – питаше Серафина. – Няма да се дам без бой.

Нийла се стрелна към тоалетката си и затършува из шишетата и шишенцата по нея, търсейки остър предмет, какъвто и да е. Тогава го видя – медальонът рапан на Язид. Беше му го взела, когато със Серафина ги намериха с Махди в двореца.

– Сера, насам! – викна тя. – Идвай!

– Какво има?

– Перлите невидимки на Язид.

Нийла изтръска перлите от раковината. Песен-заклинанието за невидимост разчиташе на сенки и светлина и беше сред най-трудните за правене. Заклинателите, които бяха извънредно умели в работата си, можеха да вмъкнат заклинанието в перли, които русалките да носят със себе си. Заклинанието се освобождаваше за секунди.

Сега всяка от двете русалки взе по една перла в ръце. След секунда бяха невидими.

– Хайде! – каза Нийла.

Отвори един прозорец. Не можеше да види Серафина, затова размаха ръка из водата, докато напипа нейната, хвана я и я избута през прозореца. Тъкмо измъкна плавник навън и вратата бе разбита.