В морските дълбини

Четиридесет и едно

+nbsp

Смехът на Астрид за момент заглуши напева на вещиците.

– Да му отрежа главата! Браво, Бабо Вража. Ти изобщо видя ли това нещо? Много е силно и е много ядосано. Ако можеше, щеше да отреже нашите глави. Така че, кажи ми сериозно, за какво ни призова? – попита тя.

Вража не се смееше.

– Чакай, не... Не може да говориш сериозно.

– Никога не съм била по-сериозна. Трябва да отидете в Южното море, където е затворено чудовището. Търси го и някой друг, с тъмна цел. Този някой го събуди. Вие трябва да го откриете и да го убиете, преди другият да го освободи. Ако не го направите, моретата и всички в тях ще попаднат във властта на Абадон.

Серафина бе онемяла. Всички бяха онемели. Шестте русалки се спогледаха с широко отворени, невярващи очи, после всички заговориха едновременно.

– Да отидем в Южното море? – попита Линг.

– Ще измръзнем до смърт! – възкликна Бека.

– Да убием Абадон? – повтори Ава.

– Как ще го намерим? Южното море е огромно! – каза Нийла.

– Това е пълна лудост – заяви Астрид. – Тръгвам си.

Докато Серафина гледаше как Астрид плува към вратата, в главата ù се появи един от стиховете, които бе чула в кошмара си.

Елате при нас от реки и морета,

станете едно и в сърце, и в душа.

Преди водите и всички във тях

Абадон да превърне във прах.

Изведнъж тя разбра какво трябва да направи. Същото, което бе направила преди малко, когато чудовището ги нападна. Трябваше да ги задържи заедно, каквото и да става, едно и в сърце, и в душа... Не можеше да допусне Астрид да си тръгне.

– Астрид, чакай – каза тя.

Астрид изсумтя.

– Друг път.

– Страхуваш се – започна Серафина. Беше усетила, че единственият начин да спре Астрид е да я предизвика.

И беше права. Астрид замръзна за миг, после се извърна. Очите ù хвърляха мълнии.

– Какво каза?

– Казах, че се страхуваш. Страхуваш се от историята. Затова искаш да си тръгнеш.

– От каква история да се страхувам? За какво изобщо говориш? И ти си луда като нея – заяви Астрид и кимна към Вража.

Серафина се обърна към речната вещица.

– Бабо Вража, преди да отвориш вратата към тази стая, ти каза, че това, което се намира вътре, си има история – каза тя. – И че от нея ще разберем кои сме ние. Трябва да чуем тази история. Веднага.