В морските дълбини

Четиридесет и осем

– Много сбърках – съобщи Линг.

Тя заплува към другите.

– През цялото време си мислех, че Абадон говори на себе си – започна тя. – Чудовището говори някъде към двеста езика. При това много от тях мъртви. Затова ми бе нужно толкова време, докато започна да разбирам какво казва. Така де, пробвали ли сте някога да научите древноабахатски?

– Какво казва, Линг? Какво имаш предвид? – попита Серафина разтревожена.

– Имам предвид, че Абадон разговаря с някого. Не говори на себе си. Говори за нас. Непрекъснато. В началото не разбирах. Той непрекъснато превключваше от един на друг език, за да не мога да го разбера, но сега вече мога. Ето, вижте... Записах доста от това, което казва.

Тя им показа парче пергамент, цялото изписано.

Шест деца изпраща вещицата да надвият Абадон... Изплашени малки деца... глупави и слаби... Няма да открият талисманите... Ще умрат... Царствата им ще паднат... Абадон ще се въздигне отново... Това им прочете на глас. После ги погледна.

– Той чува всяка дума, която се произнася в тези пещери. Казва имената ни. Казва откъде сме. Кои са предците ни. Какви са силите ни. Повтаря всичко, за което говорихме през последните няколко дни. За знаците, които ни даде Вража, за да ни упъти насам. Говори за Малакостраките. Защото и ние говорихме за тях и той ни е чул – обясни тя.

– О, не – прошепна Бека.

– Вижте, ето тази дума. Kýrios. И тези: Zhŭ, stăpân, dominus. Всички значат едно и също – господар. Той говори с Трахо, с Колфин или с който и да е този, дето иска да го освободи. И му казва всичко – завърши Линг.

– Което значи, че въпросният човек знае къде сме – заключи Серафина, а страхът стисна сърцето ù.

– И как да стигне дотук – допълни Бека.

– Ако ездачите на смъртта открият входа към тези пещери... – Нийла не довърши.

– Имаш предвид, когато го открият. Ако Абадон е казал на Трахо за знаците – за Момин скок, за костите, за водите на Малакостраките, значи е въпрос само на време.

– Трябва да се махате от тук – каза Магдалена. – Под пещерите има тунел. Ще ви отведе няколко левги на юг от тук. Достатъчно далече от Трахо и войниците му. Съберете си нещата и елате в стаята на Вража.

Тя бързо заплува след Татяна.

Серафина почувства как от дълбините на сърцето ù избликва ярост, както подводният огън от недрата на земята. Трахо отново ги принуждаваше да бягат. Беше я откъснал от дома ù, от сигурността на двореца на дука и от Син. Сега искаше да я откъсне от другите русалки, след като тъкмо се бяха събрали.

– Права е – каза Линг. – Най-добре да не сме тук, когато Трахо почука на вратата.

– Не. Забрави. Няма да бягам. Не и така – каза Серафина предизвикателно.

– Ама не можем да останем – повтори Бека.

– Ще си тръгнем, но не веднага. Хайде първо да дадем на Абадон по-сериозна тема за разговор.

– Като например?

– Кръвен обет.

– Олеле – възкликна Линг. – Сериозно ли?

– Сериозно.

– Това е тъмен обет, Сера – напомни ù Ава. – Канта малус.

– И времената са тъмни – заяви Серафина.

За канта малус, или тъмната песен, се говореше, че е отровен дар за морския народ от Морса, която искала да се подиграе на даровете от Нерия. Някои от тъмните заклинания можеше да вкарат заклинателя в затвора. Например с помощта на заклинанието клепио можеш да крадеш; благодарение на хабео успяваш да поемаш контрола над тялото или над съзнанието на друг човек. Носерус пък дава възможност да причиняваш всякакви вреди на някого, а с некс се убиват хора.

– Престъпниците си дават кръвни обети – каза Бека. – За да не могат да се обърнат един срещу друг.

– И Трахо направи от нас престъпници – заяви Серафина.

– Кръвният обет е доживотен. Ако го нарушиш – умираш – напомни Ава.

– Знам – каза Серафина. – Искам да покажа на Трахо, че сме сериозни. Че няма да се откажем. Абадон ни нарече какви ли не, но за едно е прав – изплашени сме. Но не сме глупави, не сме слаби, не сме деца и няма да се откажем. Все още не съм наясно как ще се справим с тази задача, нито как да използвам силите си пълноценно. Даже не знам как да спра кървенето от носа на Нийла. Но съм сигурна в едно: ще се боря до смърт заедно с вас и за вас. Време е Абадон, Трахо и всички жалки, отливни ездачи на смъртта да го разберат.

– Аз съм абсолютно за – заяви Линг.

– И аз – казаха в един глас Бека и Нийла.

– Аз също – присъедини се Ава. – Кога ще го направим?

– Сега – отговори Серафина.

– Къде? – попита Бека.

– В Инкантариума. До подводния огън. За да сме сигурни, че Абадон ще ни чуе съвсем ясно.