В морските дълбини

Осемнадесет

–Ставай.

Нийла чу думите, но ù се сториха далечни. Не искаше да става. Беше заспала и искаше да си остане заспала.

– Казах ставай!

Нещо я плесна силно по опашката.

– Ох, Сера! Какво ти става? – измърмори тя и отвори очи.

Не я беше плеснала Серафина. Беше слаб, жилав мъж, подобен на змиорка, който се бе навел над нея. Беше облечен с черен елек от акулска кожа. От челото до врата по главата му се спускаше редица твърди шипове. Наблизо гореше фенер.

– Кой си ти? – извика Нийла и се опита да се изправи. – Къде е Серафина?

Мъжът се дръпна и Нийла видя приятелката си. Седеше на пода на пещерата с ръце, завързани зад гърба, и със запушена уста.

– Сера! – извика Нийла. Опита се да заплува към нея, но мъжът я хвана изотзад. Две моруни се усукаха като живи въжета около ръцете ù и ги стегнаха.

– Какви ги вършиш? Пусни ме! – развика се Нийла и се загърчи в опит да освободи ръцете си.

Трета моруна, по-голяма от другите две, се отправи към нея. Уви дебелото си тяло около шията ù и стисна. Чудовищната ù муцуна се носеше във водата на сантиметри от лицето на русалката. Засъска и оголи дългите си извити зъби. Нийла не можеше да си поеме дъх.

– Спри да се бориш и ще те пусне – заяви мъжът.

Лишена от всякакъв кислород, Нийла го послуша. Моруната я пусна и отплува към господаря си.

– Добро момче, Тиберий – похвали го мъжът.

– Какво искаш от нас? – попита Нийла гневно.

Змиорките, които държаха ръцете ù, се стегнаха още повече и я накараха да изпищи от болка.

– Кротко, деца мои, кротко – каза мъжът на змиорките. – Добри пари ще вземем за тях, но само ако са живи.

– Трябва да ни пуснеш. Нямаш представа кои сме ние – каза Нийла.

Мъжът се усмихна злобно.

– Бако знае точно кои сте вие. Той знае и че капитан Трахо е обявил награда за главите ви. Бако Гога ще стане много богат.

– Не може да ни предадеш! Отивахме да извикаме помощ. Серулия е обсадена и всеки момент може да падне! – развълнува се Нийла.

– Градът вече падна, русалке – отвърна той. – Царно също падна. И всеки град между тях.

– Не! – викна Нийла. – Лъжеш!

Мъжът се изсмя. С ръка направи движение като отплуваща риба.

– Изчезнаха. Всички изчезнаха. Както и вие ще изчезнете. Но първо ще платите на Бако наем за престоя си в пещерата му.

Той даде сигнал на моруните. Те заплуваха вкупом към двете русалки и започнаха да им свалят бижутата. Нийла затвори очи, отвратена. Усети как дърпат огърлицата ù, чу зъбите им да чаткат около обиците ù и почувства езиците им, докато сваляха пръстените ù. Тъкмо бяха започнали да махат гривните от китките ù, когато чу Серафина да крещи иззад парцала, запушил устата ù.

Очите на Нийла се отвориха широко. Една от змиорките беше изпуснала огърлицата на Серафина от устата си и беше пъхнала глава в предницата на роклята ù, за да я докопа. Сера бурно размахваше опашка и закачи с плавник друга от змиорките, която литна към стената и се блъсна в нея. Блъсна се силно и след като падна, не помръдна. Тиберий и останалите веднага се хвърлиха към Серафина с ръмжене. Тиберий я захапа за плавника. Тя отново изпищя и се опита да го отърси от себе си.

– Спрете! – извика Нийла. – Оставете я на мира!

Бако доплува до тях и хвана Серафина за брадичката.

– Това беше моят Клавдий! – засъска той яростно и заби пръсти в плътта ù. – Надявам се да съжаляваш. Е? Съжаляваш ли?

Серафина закима с разширени от страх очи.

– Тинеядец! Махни си ръцете от нея! – продължи да вика Нийла и да се бори със змиорките, които все още я държаха.

– Дайте ми нещо да затъкна устата ù – заповяда Бако. Тиберий му донесе парче морска коприна. Бако го напъха грубо в устата на Нийла и завърза остатъка зад главата ù.

– Тези двете създават проблеми. Не ги искам тук. Върви при Трахо – говореше Бако на Тиберий – и му кажи, че това, което търси, е при мен.

Моруната кимна и отплува.

– Тиберий, чакай! – викна Бако.

Моруната се извърна. Бако ù метна един дублон и рибата го хвана в уста.

– Дай го на Зено с благодарностите ми.