... защото неведнъж, невидим, край брега се плъзвах,
смълчан, от лунните лъчи побягвах, със сенките
се сливах;
и още помня отзвуци и звуци, очертания неясни,
гледки – такива, каквито вечно са били:
и белите ръце – към бесните вълни протегнали
се неуморно, –
и себе си – момчето босоного, – с разветия
от вятъра перчем –
тогава дълго, дълго слушах.
„От люлката, люляла се неспирно“*
Уолт Уитман
* Из „Стръкчета трева“ в превод на Георги Славов и Цветан Стоянов. – Б. пр.
ТЕЛЕГРАМКанал с обзорами, анонсами новинок и книжными подборками
Книжный Вестник
Бот для удобного поиска и скачивания книг
Книжный Бот
Свежие любовные романы в удобных форматах
Любовные романы
О психологии, саморазвитии и личностном росте
Саморазвитие
Детективы и триллеры, все новинки
Детективы
Фантастика и фэнтези, все новинки
Фантастика
ВКОНТАКТЕ
Загрузка...