Благодарности

На този етап имам чувството, че винаги благодаря на обичайните заподозрени, но въпреки това не може да не им се благодари. На всички от издателство „Scholastic“ и най-вече на моя редактор Дейвид Левитан за търпението му през доста дългия период на съзряване на тази книга. На Дик и Ели за непресъхващата им вяра в мен. На Рейчъл К., Трейси и Стейси за безграничния им ентусиазъм, независимо колко странна е идеята, която избера да им подхвърля. На Беки за пиячката, която аз отказах, но Ганзи пиеше с радост — топлото какао.

Специален крясък на благодарност към моите хора от британския клон на „Scholastic“ — Аликс, Алекс, Хана и Катрин, които дадоха всичко от себе си, за да ме запознаят със същността на лей линиите.

Благодаря на агентката си Лора Ренърт, която ми позволява да се развихрям с ножиците, и на моите неуморни приятелки и критици Теса Гратън („Мъртъв в канавка ли?“) и Брена Йованоф („Това е много интересно“).

Благодаря също така на всички, които отделиха от времето си, за да четат ръкописа и да ми дават идеи. На Джаксън Пиърс, който е толкова слънчев, на Кари, която наистина прави страхотно гуакамоле, на Кейт — моята първа и последна читателка, на татко — за опасните пистолети, и на мама — за камъните. Благодаря и на Натали, която не е чела написаното от мен, но ми подари страхотна музика, която ми помогна невероятно при писането.

И както винаги, дълбоки благодарности за съпруга ми Ед, с когото магията винаги изглежда напълно реална.

Загрузка...