Пророчеството на гарвана

Трийсет и четвърта глава

Блу никога не си бе падала особено много по тавана, дори преди Нийви да се нанесе там. Наклонените греди на покрива предоставяха множество възможности да си удариш главата точно, когато най-малко очакваш. Необработените дъски на пода и местата, кърпени с груб шперплат, бяха крайно негостоприемни за босите крака. Лятото превръщаше тавана в истински ад. А и тук като цяло нямаше нищо друго, освен прах и оси. Маура беше заклет антиколекционер и затова всичко, което излизаше от употреба в техния дом, беше прехвърляно на съседите или на някоя самарянска организация. Поради това нямаше никакви причини да се качваш на тавана.

До този момент.

Тъй като вече ставаше късно, Блу си бе тръгнала от Монмът, оставайки Ронан, Адам и Ноа да обсъждат как биха могли да докажат, че учителят им по латински е замесен в смъртта на Ноа, в случай че полицията все още не е тръгнала по тази следа. А само пет минути, след като тя се бе прибрала у дома, Адам се бе обадил, за да й съобщи, че Ноа е изчезнал в мига, в който тя е излязла.

Значи беше вярно. Тя наистина беше масата в „Старбъкс“, за която всички се натискаха.

— Мисля, че разполагаме с около час — отбеляза Кала, докато Блу отваряше вратата на тавана. — Трябва да се приберат към единайсет часа. Но по-добре е да вляза първа — в случай че…

— Какво, според теб, държи тя там? — изгледа я въпросително Блу.

— Нямам представа.

— Невестулки?

— Говориш глупости.

— Магьосници?

Кала мина покрай Блу и тръгна нагоре по стъпалата. Единствената електрическа крушка, която осветяваше тавана, не успяваше да стигне и до стълбите.

— Това е по-вероятно — промърмори в отговор. — О, не, вони!

— Това трябва да е от невестулките.

От по-високата си позиция на стълбата Кала хвърли на Блу поглед, който според момичето би могъл да се окаже много по-опасен от всичко, което щяха да открият на тавана. Но иначе Кала беше права. Въздухът, който се бе раздвижил бавно около тях, беше доста зловонен. Блу не можеше да определи миризмата, въпреки че в нея се долавяха нотки от познати неща като гниещ лук и мръсни крака.

— Мирише на сяра — отбеляза Блу. — Или на труп.

Спомняйки си за смразяващия глас, който бе излязъл от устата на Нийви през онази нощ, Блу не би се изненадала да видят и двете.

— Мирише на асафетида — поправи я мрачно Кала.

— Какво е това?

— Смола, която е особено вкусна в къри или изключително полезна във вещерството.

Блу се опита да диша само през устата си. Беше й трудно да си представи, че нещо, което вонеше толкова убедително на краката на мъртвец, може да бъде вкусно в каквото и да било ядене.

— Какво, според теб, е тогава?

Кала стигна до върха на стълбата и отсече:

— Не е къри!

Когато се присъедини към нея на върха на стълбите, Блу установи, че Нийви бе трансформирала тавана в нещо, което бе твърде различно от картината, която тя помнеше. Директно на пода бе хвърлен матрак, покрит с рогозки. Помещението беше обградено от всички страни с незапалени свещи с различна височина, тъмни купи и чаши вода, подредени на групички. Ярко бояджийско тиксо образуваше фигури по пода между някои от предметите. До краката на Блу се виждаше наполовина изгоряло стъбло от някакво растение, поставено върху чиния с пепел. В една от нишите, върху постаменти се виждаха две огромни огледала, обърнати едно към друго — те отразяваха взаимно изображенията си, прехвърляйки ги постоянно между себе си.

Освен това беше студено. След жегата през изминалия ден таванът не би трябвало да бъде толкова студен.

— Не пипай нищо! — предупреди я Кала. Което Блу определи като иронично предвид целта, с която бяха дошли.

Блу не докосна нищо, но все пак пристъпи навътре в стаята и се вторачи в статуя на жена с очи върху корема й. От цялото помещение я побиваха тръпки.

— Очевидно непрекъснато прави къри — смотолеви.

Стълбите зад тях изскърцаха. Кала и Блу се обърнаха едновременно стреснати.

— Може ли да се кача? — попита Персефона. Което беше глупав въпрос, защото тя вече се бе качила. Облечена в дългата дантелена рокля, която й бе ушила Блу, тя застана най-отгоре на стълбите. Косата й бе вдигната в стегнат кок, което подсказваше, че не се страхува да си изцапа ръцете.

— Персефона! — изгърмя Кала. Беше преодоляла шока си и сега просто бе бясна, че са я стреснали. — Би трябвало да издаваш някакъв шум, когато влизаш в стаите!

— Позволих на стълбището да изскърца! — изтъкна назидателно Персефона. — Маура каза, че до полунощ ще се върнат, така че до тогава трябва да сте свършили.

— Тя знае? — извикаха в хор Кала и Блу.

Персефона приклекна пред стената, за да огледа една черна кожена маска с дълга остра човка, и промърмори:

— Да не сте си мислели, че ви е повярвала за онзи джуджешки филм?

Кала и Блу се спогледаха. На момичето не му беше никак трудно да схване значението на този факт — майка й искаше да научи нещо повече за Нийви не по-малко от самите тях. А после изрече:

— Преди да започнем, бихте ли ми казали какво ви е обяснила Нийви за причината да пристигне в Хенриета?

Кала започна да кръстосва из стаята, като потриваше ръце или се топлеше, или се чудеше кой да бъде първият предмет, който да хване.

— Лесен въпрос — отговори. — Майка ти я е извикала тук, за да намери баща ти.

— Това не е съвсем вярно — поправи я Персефона. — Маура ми каза, че Нийви се е свързала първа с нея. И самата тя е предложила да го потърси.

— Ей така, изведнъж? — възкликна Кала. Вдигна една свещ. — Доста странно.

Блу скръсти ръце пред гърди и изрече:

— Все още ми липсват доста детайли, дами!

Кала премести свещта от лявата си ръка в дясната и отговори:

— В основни линии нещата стоят така: баща ти се появи преди осемнайсет години, замая главата на Маура, превърна я в напълно безполезна приятелка в продължение на година, осемени я, а след това, когато ти се роди, изчезна. Беше твърде уклончив в отговорите и много готин, затова предположих, че е някой боклук от караваните с полицейско досие.

— Кала! — извика предупредително Персефона.

— Това изобщо не ме притеснява — успокои ги Блу. С какво би могло да я притесни миналото на един непознат? — Просто искам да знам фактите.

Персефона поклати глава и прошепна:

— Наистина ли трябва да бъдеш винаги толкова разумна?

Блу просто сви рамене, а после се обърна към Кала:

— Какво ти казва тази свещ?

Кала отдалечи свещта от тялото си, примижа и отговори:

— Само че е била използвана за магия по гадаене. За локализиране на обекти, тоест точно каквото и очаквах.

Докато Кала се оглеждаше за други неща, Блу се замисли за онова, което току-що бе научила за баща си, и установи, че все така таи в себе си своята крайно неоснователна привързаност към него. Зарадва се, когато разбра, че е бил много готин. После каза:

— Чух мама да казва на Нийви, че търсенето би трябвало да бъде такова, че все едно го издирва онлайн.

— Звучи логично — кимна Кала. — Води я единствено любопитството. Не е като да линее по него.

— О! — промълви Персефона. — За това не съм много сигурна.

Тази реакция накара Блу да наостри уши.

— Хей, да не би да смятате, че майка ми все още е влюбена? Този човек има ли си име?

— Кученце — отговори Кала и Персефона се изкикоти, очевидно спомняйки си как е изглеждала Маура, оглупяла от любов.

— Отказвам да повярвам, че мама някога е наричала някого „кученце“! — отсече Блу.

— Може, но си беше точно така. Освен това му викаше „любовнико“ — изтъкна Кала, вдигайки една празна купа. На дъното на купата имаше коричка, сякаш някога бе съдържала някаква гъста течност. Например пудинг. Или кръв. — Както и „Орехчо“.

— Вече си измисляте! — промърмори Блу, изпълнена с непознат за нея срам заради майка си.

Персефона — леко позачервена от опитите си да сдържи смеха си, само поклати глава. От кока й се бяха измъкнали големи кичури коса, благодарение на които тя изглеждаше така, сякаш едва се е отървала от торнадо.

— Опасявам се, че не си измисляме — простена накрая.

— Но от къде на къде ще викаш на някого…

Обръщайки се към Блу с извити до косата си вежди, Кала отговори:

— Използвай въображението си!

Тук вече Персефона не издържа и избухна в безпомощен смях.

— Така значи! — смръщи се Блу и кръстоса ръце пред гърди. Но сериозността й послужи единствено да срине и последните остатъци от самоконтрол на двете жени. Смеейки се неудържимо, те започнаха да си припомнят и други умалителни имена, които Маура очевидно бе измислила преди осемнайсет години.

— Дами! — прекъсна ги остро Блу. — Остават ни само четирийсет и пет минути! Кала, докосни онова там! — и кимна по посока на огледалата. От всички предмети в тази стая за нея те бяха най-плашещите, което й се стори достатъчно основателна причина да бъдат проверени.

Овладявайки смеха си, Кала пристъпи към огледалата. Имаше нещо крайно изнервящо в тоталната непрактичност на две отражателни повърхности, насочени една към друга.

— Не заставай между тях! — предупреди я Персефона.

— Да не съм идиот! — тросна се Кала.

— Защо да не застава между тях? — попита Блу.

— Кой знае какво прави тя с тях! Не искам душата ми да бъде сложена в бутилка и пренесена в някое друго измерение или нещо подобно! — промърмори Кала и сграбчи ръба на по-близкото до нея огледало, като внимаваше да не застане на пътя на другото. Но после се смръщи и направи знак на Блу. Блу услужливо пристъпи напред и позволи на Кала да стисне рамото й.

Минаха няколко секунди на пълна тишина, нарушавана единствено от насекомите отвън.

— Хммм, нашата малка Нийви е твърде амбициозна! — изръмжа накрая Кала и стисна още по-силно и ръба на огледалото, и рамото на Блу. — Очевидно славата, с която се е сдобила, не й е достатъчна. Според нея телевизионните изяви са за дребните риби.

— Не бъди толкова саркастична, Кала! — обади се Персефона. — По-добре кажи какво виждаш!

— Виждам я, носеща онази черна маска с човката, застанала между тези огледала. Но вероятно я виждам там, откъдето е дошла, защото там си има четири огледала. Две по-големи зад всяко от тези тук. Виждам я във всяко от тези четири огледала и тя носи маска във всяко от тях, но във всяко изглежда различно. В едното е по-слаба. В другото е облечена цялата в черно. В третото цветът на кожата й не е същият. Не съм много сигурна какво представляват тези картини… Може да са възможности — Кала млъкна, а Блу вътрешно потрепери при мисълта за съществуването на четири различни Нийви. — Донеси ми маската! Не, не ти, Блу! Персефона?

Персефона хвана много внимателно маската и й я подаде. И отново настъпи пауза, докато Кала възприемаше посланията на предмета. Беше стиснала маската така, че кокалчетата й бяха побелели.

— Била е разочарована, когато е купила тази маска — изрече накрая. — Тъкмо е получила лош отзив за… може би една от книгите си? Или някоя от телевизионните си изяви? Не, не това. Просто е видяла числата за едното или другото и те са я разочаровали. Да, определено виждам числата, и точно това си е представяла, докато е купувала тази маска. Сравнявала се е с Лейла Полоцки.

— Коя е тази жена? — попита Блу.

— Ясновидка, която е по-известна от Нийви — обясни Кала.

— Не знаех, че подобно нещо е възможно — промърмори Блу. В нейните представи едно телевизионно предаване и четири книги бяха предостатъчно доказателство за известност — надали някой съвременен ясновидец би могъл да иска нещо повече в днешния невярващ свят.

— О, напълно възможно е — отбеляза Кала. — Питай Персефона!

— Не съм много сигурна — промълви Персефона. Но Блу не бе напълно наясно дали тя има предвид известността, или за онова, което трябваше да я питат.

— Както и да е! — отсече Кала и продължи: — Та нашата Нийви си мечтае да обикаля света и да се сдобие с почит и уважение. И тази маска тук й помага да си го представи.

— И какво общо има всичко това с пребиваването й тук, при нас? — запита Блу.

— Все още не мога да кажа. Нуждая се от по-подходящ предмет — отвърна Кала, пусна огледалото и върна маската на кукичката на стената.

Трите започнаха да се разхождат из помещението, оглеждайки се за нещо интересно. Блу откри пръчка, съставена от три отделни по малки пръчки, привързани с червена панделка, както и червена панделка, идентична на черната. До прозореца намери източника на непоносимата воня — малка торбичка с нещо, което беше пришито в нея.

Подаде торбичката на Кала, която я хвана за миг, а веднага след това пренебрежително отсече:

— Това е асафетидата. Обикновено заклинание за защита. Уплашила се е сериозно от някакъв сън и си е направила талисман.

Персефона приклекна и плъзна ръце над една от купите. Начинът, по който държеше ръцете си с широко разтворени, неподвижни пръсти, напомни на Блу за Ганзи, когато бе поставил ръцете си над плиткото изворче в Кабесуотър. Накрая Персефона изрече:

— Във всичко това има голяма доза несигурност, не мислите ли?! Поне аз го усещам така. Може би нещата са всъщност много прости — тя наистина е дошла тук, за да помогне на Маура, но после си е позволила Хенриета малко да я поувлече.

— Заради пътя на мъртвите ли? — попита Блу. — Една нощ я хванах да гадае по вода и тя ми каза, че тук било много лесно да бъдеш екстрасенс заради пътя на мъртвите.

Кала се изсмя презрително, а после се обърна и продължи да тършува из нещата край леглото.

— И по-лесно, и по-трудно — отбеляза Персефона. — Пътят на мъртвите притежава невероятна енергия, все едно ти непрекъснато да стоиш в стаята около нас. Но е като твоите момчета — твърде шумен е.

„Моите момчета?!“ — възкликна мислено Блу и първо се нацупи, после се почувства поласкана, а накрая пак се нацупи.

Персефона попита:

— Кала, какво откриваш?

Все така с гръб към тях, Кала отговори:

— Преди единайсет месеца някакъв мъж се обадил на Нийви по телефона и я попитал дали би могла да дойде в Хенриета, Вирджиния, изцяло на негови разноски. Искал от нея да приложи всичките си умения, за да локализира някаква лей линия и „място на силата“, за които той знаел, че са наблизо, но не бил в състояние да намери. Тя му отговорила, че не проявява интерес към темата, но впоследствие, когато се замислила, решила да провери тази възможност за собствените си цели. Предположила, че Маура ще й позволи да остане в града, ако тя й помогне да открие стария си приятел.

Лицата на Персефона и Блу бяха олицетворение на изумлението.

— Но това е удивително! — извика първа Блу.

Кала се обърна. В ръце държеше малка тетрадка с твърди корици, която размаха срещу тях и отсече:

— Казва го бизнес журналът на Нийви!

— О, технологии! — въздъхна разочаровано Персефона. А после добави: — Стори ми се, че чух кола. Веднага се връщам!

И докато Персефона заслиза надолу по стъпалата така безшумно, както беше дошла, Блу се приближи до Кала и подпря брадичка на рамото й, за да погледне със собствените си очи.

— И къде го пише всичко това?

Кала прелисти страниците, изписани с почерка на Нийви, и й показа колонки със скучна информация за часове за срещи, крайните срокове на издатели и дати за обяд. После се върна на бележките за обаждането на мъжа от Хенриета. Беше точно така, както Кала им беше казала, с едно много важно изключение. Нийви си бе записала също така името на мъжа и телефонния му номер.

Всяко мускулче в тялото на Блу се стегна.

Защото името на мъжа, който се бе свързал с Нийви преди близо година, беше толкова необичайно, че Блу вече го бе научила наизуст — Барингтън Уелк.

Зад тях разхлабеното стъпало изскърца. Персефона изрече нещо, което приличаше по-скоро на окашляне.

— И въпреки това пак беше малко зловеща — промърмори Кала и се обърна.

Стиснала ръце пред гърди, Персефона изрече тихо:

— Имам две лоши новини — обърна се към Блу. — Първо, твоите момчета гарвани са тук и едно от тях като че ли е счупило палеца си в някакъв пистолет.

Зад Персефона се чу ново изскърцване — още някой се качваше по стълбите. Блу и Кала едновременно потрепнаха, когато до Персефона се материализира Нийви и ги фиксира със суровия си, неземен поглед.

— И второ — добави Персефона, — Нийви и Маура се прибраха по-рано от очакваното.