Пророчеството на гарвана

Трийсет и седма глава

Уелк изпитваше болезнена носталгия към добрата храна, която вървеше ръка за ръка с богатството.

Преди, когато се прибираше у дома за празниците, никой от родителите му не готвеше, но наемаха елитен готвач, който идваше през ден, за да приготвя вечерята. Всъщност беше готвачка на име Кари. Кари беше словоохотлива, но страховита жена, която обожаваше да кълца разни неща с ножовете си. Как му липсваше нейното гуакамоле!

Сега той бе приседнал на бордюра пред един отдавна затворен автомобилен сервиз и ядеше сух бургер, който си бе купил от дупка за бързо хранене на няколко километра оттук — първият бургер от ресторант за бързо хранене, който хапваше от седем години насам. И тъй като не беше сигурен какво усърдие щяха да проявят ченгетата в издирването на колата му, бе я паркирал в далечния край на паркинга, отвъд обсега на уличната лампа, след което се бе върнал тук, за да се нахрани.

Докато дъвчеше, в главата му се оформи план и този план включваше прекарване на нощта на задната седалка на автомобила му и съставянето на друг план на сутринта. Планът не беше особено вдъхновяващ, но и неговото настроение бе доста унило. Сега, като се замислеше, си даваше сметка, че трябваше просто да похити Ганзи, но похищението изискваше много по-задълбочено планиране от кражбата, а и той не се бе подготвил да пъхне когото и да било в багажника си. Всъщност не се бе подготвил за каквото и да било. Просто се бе възползвал от шанса си, когато бе видял, че колата на Ганзи го е оставила насред път. Ако изобщо бе помислил, сигурно щеше да отвлече Ганзи, за да го използва за ритуала — по-късно, когато открие сърцевината на лей линията.

Само дето Ганзи нямаше да бъде особено подходяща мишена — издирването на убиеца му след това щеше да придобие монументални мащаби. Всъщност хлапето на Париш щеше да бъде по-добър избор. Никой нямаше да си мръдне пръста да търси дете, родено в каравана. Но пък не можеше да не му признае, че винаги предаваше домашните си навреме.

Уелк мрачно отхапа следващата хапка от твърдия си бургер. Но той с нищо не подобри настроението му.

Внезапно уличният телефон до него започна да звъни. До този момент Уелк дори не бе забелязал, че наблизо има уличен телефон — предполагаше, че мобилните телефони вече отдавна са иззели занаята на уличните. Загледа се в единствената друга кола, оставена на паркинга, за да провери дали някой там не чака обаждане. Но другата кола беше празна, а спадналата дясна предна гума подсказваше, че е оставена на паркинга за доста повече от няколко минути.

Настръхнал от напрежение, той изброи дванайсет иззвънявания на телефона, но никой не се появи, за да го вдигне. За негово облекчение накрая звънът спря, но той вече не беше достатъчно спокоен, за да остане там, където беше. Уви останалата част от бургера си в хартията и се изправи.

Телефонът отново зазвъня.

И този звън го придружи чак до кофата за боклук от другата страна на вратата на затворения сервиз и продължи, докато той се върна до бордюра, за да вдигне едно пържено картофче, което беше изпуснал, и не спря да звъни, докато той се насочваше към колата си в другия край на паркинга.

Уелк изобщо не бе склонен към филантропия, но му мина през ума, че който и да беше в другия край на този уличен телефон, очевидно много държеше да се свърже с някого. Върна се до телефона, който продължаваше да звъни — какво старомодно звънене, наистина, телефоните вече не звучаха по този начин — и свали слушалката от вилката й.

— Ало?

— Господин Уелк? — изрече с най-сладкия си глас Нийви. — Надявам се, че си прекарвате добре вечерта.

Уелк стисна здраво слушалката и изсъска:

— Как разбрахте къде да ме намерите?

— Числата са най-лесното нещо за мен, господин Уелк, а и вие не сте никак труден за намиране. Освен това имам косъм от косата ви! — изрече любезният и призрачен глас на Нийви.

Уелк си помисли, че жив човек няма как да звучи толкова натрапчиво като компютризирано гласово меню.

— Защо ме търсите? — изсумтя той.

— Радвам се, че попитахте — отбеляза Нийви. — Обаждам се във връзка с идеята, която вие предложихте при последния ни разговор.

— При последния ни разговор вие казахте, че идеята ми не ви интересува и няма да ми помогнете — отбеляза Уелк.

Все още осмисляше факта, че тази жена е взела един от космите му. Представата как тя се движи бавно и внимателно из тъмния му, изоставен апартамент не бе сред най-приятните. Уелк се обърна с гръб към някогашния сервиз и насочи поглед в нощта. Вероятно тя беше някъде там, може би го бе проследила и затова знаеше къде да го открие. Но още докато тази мисъл се търкаляше из главата му, той си даде сметка, че това няма как да е вярно. А, освен това нали именно поради тази причина се бе свързал с нея преди близо година — защото бе сигурен, че тя е съвсем истинска?! Каквото и да означаваше това.

— Да, тъкмо за помощта се обаждам — изрече Нийви. — Промених решението си.