Пророчеството на гарвана

Четирийсета глава

Барингтън Уелк не беше никак доволен от Нийви. Първо, още откакто се бе качила в колата му, тя не правеше нищо друго, освен да се тъпче с хумус и крекери, а комбинацията от воня на чесън и дъвчене на крекери беше непоносима. Мисълта, че тя пълни шофьорската му седалка с трохи, беше поредната тревожна мисъл в една седмица, изпълнена само с такива мисли. Освен това първото нещо, което тя бе направила, след като се бяха поздравили, бе да го зашемети с електрошоковия си пистолет. А това беше последвано от позора да бъде завързан и хвърлен на задната седалка на собствената си кола.

„Не стига, че толкова време трябваше да се примирявам с тази шибана кола — мислеше си Уелк, — ами сега ще трябва и да умра в нея!“

Тя не му бе казала, че възнамерява да го убие, но през последните четирийсет минути Уелк не беше в състояние да вижда почти нищо друго, освен пода зад пътническата седалка отпред. А там беше напъхана широка, плоска глинена купа, съдържаща интересен набор от свещи, ножици и ножове. Ножовете бяха порядъчно големи и зловещи, но не бяха гаранция за предстоящо убийство. Обаче гумените ръкавици, които Нийви си беше сложила, и допълнителният чифт от същите в купата определено бяха.

Освен това Уелк не можеше да бъде сигурен, че пътуват към лей линията, но от времето, което Нийви бе посветила на оглеждане на дневника на момчето, преди да поеме на път, той предполагаше, че отиват точно там. Уелк не си падаше по мрачните предчувствия, но нещо му подсказваше, че съдбата му най-вероятно ще бъде същата като на Черни преди седем години.

Значи ритуална смърт. Жертвоприношение, при което кръвта му щеше да се пропие в земята, докато не достигне спящата лей линия под него. Сега той разтри вързаните си ръце и обърна глава към Нийви, която с едната си ръка държеше волана, а с другата си похапваше крекери и хумус. И сякаш не й стигаше, че го нападна с електрошоков пистолет и го върза, ами сега трябваше да го обижда с някаква транс музика, която звучеше от флашката, включена в радиото му. Вероятно се подготвяше за ритуала.

Уелк си каза, че неговата смърт върху лей линията щеше да ознаменува своеобразно затваряне на кръга.

Но кръговете не го интересуваха. Интересуваше го само изгубената му кола, изгубеното му самоуважение. Интересуваше го възможността нощем да спи добре. Интересуваха го езиците, които бяха достатъчно древни, за да не се променят. Интересуваше го гуакамолето, което приготвяше отдавна изгубената готвачка на родителите му.

А, освен това Нийви не го беше завързала достатъчно здраво.