Пророчеството на гарвана

Тринайсета глава

— Мамо, Нийви защо е тук? — попита Блу.

Двете с майка й бяха стъпили върху масата в кухнята. В мига, в който се бе прибрала от училище, Маура я бе привикала да помага в смяната на крушките в чудатото произведение от цветно стъкло, което висеше от тавана и се водеше абажур. Този сложен процес изискваше наличието на минимум три ръце и затова обикновено бе отлаган за последния момент, когато повечето крушки бяха изгорели. Блу нямаше нищо против да помогне на майка си. И без това имаше нужда от нещо, което да отвлича вниманието й от предстоящата поява на Ганзи в техния дом. Както и от факта, че Адам все още не й се бе обадил. Всеки път, когато се сетеше как снощи съвсем импулсивно му бе дала номера си, се изпълваше с някаква особена безтегловност и несигурност.

— Защото е наша роднина — отговори мрачно Маура, сграбчила грубо веригата на фасонката, докато се бореше със заинатилата се електрическа крушка.

— Роднина, която се прибира у дома посред нощ?

Маура изгледа на кръв Блу и отбеляза:

— Ти май си родена с по-големи уши, отколкото си спомням! Е, тя просто ми помагаше да намеря нещо, докато е тук.

Входната врата се отвори. Това не направи впечатление на никоя от тях, тъй като и Кала, и Персефона бяха някъде из къщата. Бе малко вероятно да е Кала, защото тя бе уседнало същество на навика и нарушаването на режима й я правеше крайно раздразнителна, но пък за Персефона никога не се знаеше накъде ще я люшнат настроенията й.

— Какъв вид нещо по-точно? — попита Блу, докато придържаше стъклената чашка на абажура.

— Блу!

— Какъв вид нещо?

— Някой! — тросна се накрая Маура.

— Кой някой?

Но преди майка й да успее да каже каквото и да било, до тях достигна непознат мъжки глас:

— Доста странно работно място, не мислите ли?

И двете се обърнаха бавно. Ръцете на Блу бяха стояли вдигнати толкова дълго, че когато ги свали, сякаш не бяха нейните. Собственикът на гласа бе застанал на прага на кухнята, пъхнал ръце в джобовете си. Не беше стар, може би в средата на двайсетте, с буйна черна коса. Беше красив по начин, който изискваше малко по-старателно вглеждане от страна на наблюдателя. Всички черти на лицето му изглеждаха някак си твърде големи за това лице.

Маура се обърна бавно към дъщеря си, повдигнала въпросително вежди. В отговор Блу просто сви рамене. Човекът не изглеждаше като дошъл с намерението да ги убие или да открадне някакви преносими електрически уреди.

— И доста странен начин от ваша страна да прониквате в чужд дом — отбеляза майка й, пускайки обсадената от всички страни верига с фасонката.

— Приемете извиненията ми — каза младият човек, — но отвън има табела, на която пише, че това е офис.

Да, отвън действително имаше табела, изписана на ръка (макар Блу да не знаеше от чия ръка), която гласеше: ЯСНОВИДКА. А под нея:

— „Само с предварително записан час“ — цитира Маура и огледа мрачно кухнята. Блу бе оставила коша с чистото пране край кухненския плот, а най-отгоре върху купчината дрехи се мъдреше гордо един от бежовите дантелени сутиени на майка й. Но Блу категорично отказа да й припишат каквато и да било вина. Не е като да бяха очаквали из къщата им да се разхождат мъже.

Мъжът каза:

— В такъв случай бих искал да си запиша час.

Един глас откъм вратичката към стълбището накара и тримата да се обърнат едновременно.

— Бихме могли да ви направим тройно гадаене — изрече Персефона.

Тя стоеше в подножието на стълбището, дребна и бледа, и съставена предимно от коса. Мъжът се вторачи в нея, макар Блу да не бе много сигурна дали защото обмисля предложението, или защото Персефона идваше малко в повече на всеки, който я зърнеше за първи път.

Накрая гостът бавно и отчетливо изрече:

— Какво е това?

На Блу й бе необходимо известно време, за да си даде сметка, че той има предвид „тройното гадаене“, а не Персефона. Маура скочи от масата, приземявайки се на пода с такава сила, че чашите в шкафа се раздрънчаха. Блу я последва доста по-елегантно. В крайна сметка държеше цяла кутия с електрически крушки.

— Това е — поясни майка й, — когато трите заедно — Персефона, Кала и аз — ви гледаме едновременно на карти и сравняваме интерпретациите си. Между другото, Персефона не го предлага на всеки срещнат!

— По-скъпо ли е от обикновения сеанс? — попита неканеният гост.

— Не и ако смените онази упорита крушка — отговори Маура, кимна по посока на абажура и изтри ръце в дънките си.

— Хубаво — кимна мъжът, но се виждаше, че не е във възторг от предложението.

Маура направи знак на Блу да подаде една нова крушка на човека, а после се обърна към Персефона:

— Скъпа, би ли извикала Кала?

— Божичко! — изрече тихо Персефона, а тъй като гласът й и без това си беше тих, думата прозвуча по-скоро като въздишка. Въпреки това се обърна и тръгна обратно по стълбите. Босите й крака не издаваха нито звук, докато вървеше.

Маура погледна въпросително Блу. Момичето сви рамене в знак на съгласие.

— Ако нямате нищо против, дъщеря ми Блу също ще присъства в стаята, защото чрез нея сигналите стават много по-ясни.

Мъжът хвърли безразличен поглед към Блу, след което се качи на масата. Тя изскърца леко под тежестта му. Той се опита да завърти и свали упоритата крушка, но накрая изсумтя раздразнено.

— Вече разбирате какво имам предвид — отбеляза Маура. — Как ви е името?

— Не мога ли да остана анонимен? — изръмжа мъжът, завъртайки здраво крушката.

— Ние сме гадателки, не проститутки.

Блу се засмя, но физиономията на мъжа остана каменна. За нея това беше доста несправедливо от негова страна — шегата може и да беше проява на не особено изискан вкус, но все пак беше смешна.

Кухнята внезапно блесна, когато новата крушка най-сетне бе завъртяна на мястото си. Без да каже и думица, мъжът стъпи на един стол, а оттам — на пода.

— Ще бъдем дискретни — обеща Маура и му направи знак да я последва.

Попаднал в стаята за гадаене, мъжът се огледа сякаш с професионален интерес. Плъзна поглед към свещите, растенията в саксии, кадилниците за тамян, огромния полилей, дантелените завеси и накрая спря на сложената в рамка снимка на Стив Мартин.

— Подписана лично! — отбеляза с нескрита гордост Маура, забелязвайки погледа му. А после: — А, Кала!

Кала връхлетя в стаята, бясна, че са нарушили спокойствието й. Беше си сложила червило в опасен нюанс на тъмнолилавото, което превръщаше устата й в дребен, нацупен ромб под острия й нос. Дари мъжа с пронизителен поглед, който достигна до самите дълбини на душата му и напипа копнежа му. После грабна своето тесте карти от лавицата над главата на Маура и се строполи на стола в края на масата. Влязла след нея, Персефона продължаваше да стои на прага, стискайки и отпускайки ръце. Блу се промъкна незабелязано до стол в дъното на стаята. Стаята й се стори доста по-малка, отколкото преди една минута. Това се дължеше най-вече на Кала.

Персефона изрече мило:

— Заповядайте, седнете!

А Кала допълни грубо:

— Какво толкова искате да знаете?

Мъжът се отпусна в един от столовете. Маура седна от другата страна на масата, точно срещу него, обградена от двете страни от Кала и Персефона (и косата на Персефона). Както винаги, Блу се намираше не много далече от тях.

— Предпочитам да не казвам — отговори мъжът. — Може би вие ще ми кажете.

— Може би — изръмжа Кала. Тъмнолилавата й усмивка беше определено зловеща.

Маура плъзна своето тесте карти през масата към клиента и го помоли да ги размеси. Той го направи професионално и леко стеснително. Когато приключи, Персефона и Кала размесиха своите тестета.

— Това не ви е първото посещение при гадателки — отбеляза Маура.

Той потвърди с тихо изсумтяване. Блу веднага разбра какво си мисли той — че те може би търсят някаква информация от него, за да го измамят. И въпреки това не й изглеждаше като скептик. По-скоро бе скептичен конкретно към тях.

Маура си прибра тестето от ръцете на госта. Работеше с това тесте, откакто Блу се помнеше, и ръбовете на картите се бяха оръфали. Това бяха стандартни карти таро и бяха впечатляващи само толкова, колкото позволяваше собственичката им. Сега тя избра десет карти и ги подреди. Кала направи същото с нейното значително по-ново тесте — бе си го купила преди няколко години след един неприятен инцидент, който я бе накарал да изгуби връзка със старото. В стаята се възцари гробовна тишина, в която единственият звук бе шумоленето на картите по неравната повърхност на масата за гадаене.

Персефона задържа картите в изумително дългите си ръце и се вторачи изпитателно в мъжа. Накрая извади само две карти — една в началото на подредбата и една в края. Блу много обичаше да наблюдава как Персефона реди картите — отривистите движения на китката й и лекото изплющяване на картата при приземяването й превръщаше реденето в забележителна ловкост на ръцете или балетни движения. Дори самите карти изглеждаха много по-неземни от другите. Картите на Персефона бяха малко по-големи от тези на Маура и на Кала, а рисунките им бяха много особени — рисунъкът беше от тънки като косъм линии на замазан фон. Блу никога досега не бе виждала подобни карти. Веднъж Маура й бе казала, че е почти невъзможно да задаваш на Персефона въпроси, чиито отговори не са ти абсолютно необходими, затова произходът на тези карти си оставаше загадка за Блу и до ден-днешен.

След като картите бяха подредени, Маура, Кала и Персефона започнаха да ги изучават. Блу се опита да надникне между скупчените им една до друга глави. Постара се да не обръща внимание на факта, че толкова близо до клиента нямаше как да не усети задушаващия химически аромат на мъжки душгел. От онзи вид, който обикновено се предлагаше в черни опаковки и носеше имена от рода на „Шок“, „Възбуда“ или „Директен удар“.

Първа заговори Кала. Обърна тройката мечове към мъжа, за да я види. На нейната карта трите меча пробиваха тъмно, кървящо сърце, почти с цвета на устните й.

— Изгубили сте много близък за вас човек! — отсече.

Мъжът сведе очи към ръцете си и промърмори:

— Изгубил съм… — започна, но помисли и едва тогава довърши, — … много неща.

Маура сви устни. Една от веждите на Кала се стрелна нагоре и влезе едва ли не в косата й. Двете си размениха бързи погледи. Блу ги познаваше достатъчно добре, за да разгадае значението на тези погледи. Този на Маура питаше: „Какво ще кажеш?“. А Кала отговаряше: „Този много ме съмнява“. Персефона не каза нищо.

Маура докосна ръба на петицата пентакли и отбеляза:

— Имате финансови проблеми.

На картата мъж с патерици куцукаше през снега под прозорец от цветно стъкло, а жена придържаше около врата си дебел стар шал.

— Заради жена — допълни.

Погледът на мъжа дори не трепна, когато отговори:

— Някога родителите ми се радваха на значително богатство. После баща ми се замеси в бизнес скандал. А сега са разведени и нямат пари. Поне не за мен.

Странно неприятен начин за описание на ситуацията. Придържащ се безмилостно към фактите.

Маура изтри длани в панталоните си, кимна по посока на друга кирта и изрече:

— А сега ви се налага да работите нещо изключително досадно. Много сте добър в работата си, но ви е писнало от нея.

Здраво стиснатите му устни потвърдиха истинността на това твърдение.

Персефона докосна първата карта, която беше изтеглила — рицар пентакли. Мъж с рицарска броня и студени очи оглеждаше полето от гърба на коня си. В ръката си държеше монета. Блу остана с впечатлението, че ако се вгледа по-внимателно в монетата, би могла да види върху нея някаква фигура. Три пресичащи се линии, издължен триъгълник. Фигурата от двора на църквата, същата, която Маура бе нарисувала несъзнателно върху запотеното стъкло в банята, същата и от дневника.

Но сега, когато наистина се загледа, видя, че това е просто много трудно забелязваща се звезда с пет върха. Пентаграм. Пентакълът, на когото беше кръстена цялата група карти, част от която беше рицарят.

Накрая Персефона заговори. С тихия си, изискан глас тя каза на мъжа:

— Вие търсите нещо.

Мъжът вдигна очи и се вторачи в нея.

Картата на Кала, намираща се до тази на Персефона, също беше рицар пентакли. Беше крайно необичайно в една и съща позиция да има две абсолютно еднакви карти. А още по-странното бе, че и картата на Маура в тази позиция беше рицар пентакли. Трима рицари със студени очи оглеждаха земята пред себе си.

Отново трима.

Кала изрече рязко:

— Готов сте да направите всичко на този свят, само и само да намерите това нещо. Работите по въпроса вече години наред!

— Да! — озъби се внезапно анонимният им клиент, изненадвайки ги не на шега с ожесточеността на реакцията си. — Но още колко остава? Ще го открия ли?

Трите жени отново огледаха картите, търсейки отговора на неговия въпрос. Блу също се загледа. Тя може и да не притежава гадателски способности, но отлично знаеше значението на всяка от картите таро. Погледът й беше привлечен от Кулата, която означаваше, че на този човек му предстои драстична промяна в живота, плъзгайки се към последната, която беше паж чаши. След това Блу погледна майка си, която се бе смръщила. Не че паж чаши бе карта с негативно значение — всъщност бе картата, за която Маура винаги бе казвала, че символизира Блу, когато хвърляше картите съвсем сама.

„Ти си паж чаши — бе казала веднъж майка й. — Погледни само какъв потенциал държи той в чашата си! Виж, дори прилича на теб!“

На всичко отгоре пажът чаши не беше само един. Подобно на рицарите пентакли, и той се бе явил в троен вариант. Трима младежи, държащи чаши, пълни с потенциал, всички до един с чертите на Блу. А изражението на Маура ставаше все по-мрачно и по-мрачно.

Кожата на Блу настръхна. Внезапно се изпълни с усещането, че ориста й започва да я преследва, независимо дали тя иска, или не. Ганзи, Адам, онова невидимо за нея място в гадателската купа на Нийви, а сега и този непознат, който седеше срещу тях. Пулсът й се ускори.

Маура се изправи толкова бързо, че събори стола си назад.

— Гадаенето приключи! — отсече рязко.

Погледът на Персефона се плъзна озадачено по посока на лицето на Маура. Кала пък изглеждаше объркана, но и доволна, надушила конфликт. А Блу не можеше да познае лицето на майка си.

— Какво? — изрече мъжът. — А другите карти?

— Чухте я! — отсече Кала с леден тон. Блу нямаше представа дали и Кала се е изпълнила със същото неприятно чувство, или просто застава плътно зад майка й. — Гадаенето приключи!

— Напуснете дома ми! — отсече Маура. А после, полагайки усилия да бъде любезна, допълни: — Веднага. Благодаря ви. Довиждане.

Кала заобиколи Маура и се насочи многозначително към външната врата. Маура посочи към изхода.

Изправяйки се на крака, мъжът отсече:

— Чувствам се дълбоко обиден!

Маура не отговори нищо. В мига, в който той прекоси прага на къщата им, тя трясна вратата след него — толкова силно, че чашите и чиниите в кухненския шкаф отново се раздрънчаха.

Кала се приближи до прозореца. Дръпна завесите, отпусна чело върху хладното стъкло и се загледа в отдалечаващия се клиент.

Маура започна да крачи напред-назад край масата за гадаене. Блу направи опит да й зададе въпрос, но после се отказа, а накрая пак отвори уста. Но пак я затвори. Някак си не му беше времето да задави въпроси, когато никой друг около нея не го правеше.

Персефона изрече тихо:

— Какъв неприятен младеж!

Кала пусна обратно завесите и промърмори:

— Запомних номера на колата му!

Маура промърмори:

— Надявам се никога да не открие онова, което търси!

Вдигайки две карти от своята подредба, Персефона изрече с осезаемо съжаление в гласа:

— Но полага невероятно големи усилия. Мисля, че по-скоро ще открие нещо.

Маура се завъртя на пета към дъщеря си и отсече:

— Блу, ако някога отново срещнеш този човек, моментално премини на другия тротоар, разбра ли?!

— Не! — намеси се Кала. — По-добре първо го сритай в топките! И едва тогава бягай от него!