Пророчеството на гарвана

Осемнайсета глава

Уелк си позволи волността преди часовете да прерови шкафчето на Ганзи.

Шкафчето на Ганзи, едно от малкото, което бе в употреба, се намираше само на няколко вратички от старото шкафче на Уелк и отварянето му заля младия учител със спомени и носталгия. Едно време това беше той — едно от най-богатите деца в „Алионби“, печелещо за приятел всеки, когото си пожелае, за гадже всяко момиче от Хенриета, което хване окото му, избиращо само предметите, които му харесват. Баща му нямаше никакви угризения да направи допълнително дарение тук или там, за да помогне на сина си да мине по предмет, на който не бе присъствал в продължение на няколко седмици. Уелк копнееше за старата си кола. Ченгетата очевидно бяха познавали много добре баща му — изобщо не си бяха направили труда да въвличат Уелк.

А сега Ганзи бе кралят тук, но не знаеше как да използва положението си.

Благодарение на кода на честта в „Алионби“, вратичките на шкафчетата не се заключваха, което помогна на Уелк да отвори шкафчето на Ганзи без особени притеснения. Вътре откри няколко прашни тетрадки със спирали, с по няколко изписани страници. За да се застрахова срещу евентуално желание на Ганзи да се появи по-рано на училище, Уелк остави в шкафчето бележка („Съдържанието е изнесено поради пръскане против хлебарки“), а после се оттегли в една от неизползваните тоалетни за персонала, за да огледа находките си.

Седнал с кръстосани крака върху чистия, но прашен, покрит с плочки под до мивката, Уелк установи, че Ричард Ганзи III е много по-вманиачен по лей линиите, отколкото той самият някога е бил. Нещо в целия негов изследователски процес изглеждаше… налудничаво.

„Но какво не му е наред на това хлапе?“ — запита се учителят, но непосредствено след това се почувства особено, давайки си сметка, че бе остарял достатъчно, за да смята Ганзи за хлапе.

Отвън по коридора се чу тракане на токчета. Изпод вратата проникна аромат на кафе. „Алионби“ се пробуждаше. Уелк отвори следващата тетрадка.

Тази тетрадка не беше за лей линията. Беше пълна само с исторически глупости за някакъв уелски крал на име Оуен Глендоуър. Темата изобщо не беше интересна за Уелк. Започна да прелиства бързо страниците, смятайки, че това няма никаква връзка с леите, докато не осъзна, че Ганзи всъщност свързва двата елемента — Глендоуър и лей линията. Ганзи може и да беше наивник, но определено знаеше как да продаде една история.

Уелк се фокусира върху един ред:

Който събуди Глендоуър, получава едно изпълнено желание (безгранично?), (свръхестествено?), (някои източници го определят като взаимно/какво ли значи това?).

Черни никога не се е интересувал от крайния резултат от търсенето на лей линията. Първоначално и на Уелк не му пукаше. Удоволствието беше в самата загадка. А после, един следобед, застанали в средата на нещо, което изглеждаше като природно оформен кръг от намагнетизирани камъни, бяха решили експериментално да преместят един от камъните. Енергийното съскане, което последва, събори и двамата и създаде бледо привидение, което приличаше на жена.

Лей линията представляваше необработена, неконтролируема, необяснима енергия. Енергия, от която се раждаха легендите.

Онзи, който контролираше лей линията, щеше да бъде много повече от богат. Онзи, който контролираше лей линията, би могъл да бъде нещо, за което останалите момчета от „Алионби“ можеха само да си мечтаят.

Но на Черни все така не му пукаше. Той беше най-тихото и лишено от амбиции създание, което Уелк някога бе виждал, и може би затова обичаше да се мотае с него. За Черни не беше проблем, че не е по-добър от останалите ученици в „Алионби“. На него му беше достатъчно да се влачи след Уелк. В онези дни, когато Уелк се опитваше да се успокои, си казваше понякога, че Черни е просто една овца, но понякога, когато се препънеше, си спомняше, че приятелят му е освен това и лоялен.

Но за двете неща не е задължително да бъдат различни, нали така?

— Глендоуър — изрече на глас учителят, сякаш пробвайки името. Думата отекна от стените на тоалетната, куха и метална. Зачуди се какво ли бе поискал Ганзи — странният, отчаян Ганзи — от този крал.

Уелк се изправи от пода и взе всички тетрадки. Щяха да му бъдат необходими само няколко минути, за да ги ксерокопира в учителската стая, а ако някой попиташе, щеше да му каже, че Ганзи го е помолил за това.

Глендоуър.

Ако Уелк го откриеше, щеше да поиска от него онова, за което цял живот си беше мечтал — да контролира лей линията.