Посетителите (Клифърд Саймък) читать бесплатно онлайн полную версию книги

57. Минеаполис

Голд четеше репортажа на Нортън. Замисли се, после вдигна глава и погледна Гарисън.

— Този последен абзац…

— Какво му е на последния абзац?

— Ами където разказва, че е видял сенки в кухнята, сякаш там имало хора. И си мисли: „Боже мой, да не би да правят и хора?“

— Няма нищо лошо. Живописна подробност. Кара те да изтръпваш.

— Каза ли на Латроп? Спомена ли му го конкретно?

— Не, май не. Забравих. Имаше много други…

— А на Портър?

— Не, и на Портър не казах. Защо да го плаша?

— Може Нортън да си го е въобразил. Може да не е видял никакви хора. Всичко, което е видял, или си е помислил, че е видял, са били само сенки. Може да си е въобразил и сенките.

— Дай да видя — каза Гарисън и протегна ръка.

Голд му подаде листа.

Гарисън прочете внимателно абзаца, после го препрочете. След това взе дебелия си редакторски молив и методично го зачеркна.