Посетителите

23. Съединените щати

Хората се събуждаха и включваха радиоапаратите си, за да разберат какво ще бъде времето през деня. Нямаше синоптични прогнози — вместо тях течеше коментар, нещо средно между новини, учудване и предположения.

Хората слушаха и усещаха първото леко бодване на страха. Посетителят от Минесота беше новост, събитие, което им бе донесло вълнение и известно опасение, но тогава той беше единственият. Беше останал малко и после бе отлетял. Като се изключеха малките му, историята бе свършила. Но сега на Земята внезапно се беше спуснала цяла орда посетители. Държаха се добре, разбира се, и всъщност не причиняваха проблеми, но пораждаха тревожния въпрос какво представляват и защо са дошли на Земята.

Хората отиваха на работа, но през целия ден се срещаха с други хора, които бяха готови да поспрат и да поговорят за въпросите около посетителите. С напредването на деня тревогата продължаваше да нараства — натрупваха се слухове, предположенията се увеличаваха и всяко едно усилваше чувството за тревога, а понякога и чувството за страх. Работата не вървеше.

Един фермер в Айова, който не бе включил радиото си, излезе по зазоряване, за да се заеме със сутрешните си задължения, и спря при вида на огромната черна кутия, която се бе настанила в царевичната му нива. Той побърза да се върне в къщата и отново излезе, въоръжен с ловна пушка и напълнил джоба на якето си с шепа патрони. Запали малкия си трактор, стигна до царевичната нива и спря до оградата. После слезе от трактора, прескочи оградата и се насочи към посетителя. Той не даде знак, че е забелязал приближаването му. Фермерът предпазливо го заобиколи. Явно не правеше нищо, просто си седеше там. Той вдигна на два пъти пушката, сложил показалец на спусъка, и всеки път не се решаваше да стреля. Нямаше начин да отгатне какво би могъл да направи посетителят, ако стреляше по него. Най-накрая, след като го обиколи, той пак прескочи оградата, качи се на трактора и се върна към сутрешните си задължения.

Пилотът на пътническия самолет погледна наляво, забеляза посетителя на разстояние няколко километра, протегна ръка и побутна втория пилот.

— Погледни натам!

— Движи се успоредно с нас — рече вторият пилот.

— Мислех си, че всички са се приземили — каза пилотът.

После продължиха да го наблюдават. А посетителят продължи да се движи край тях, като поддържаше тяхната скорост, без да се приближава или отдалечава.

Някакъв мъж се спря на един ъгъл в гетото и вдигна ръце над главата си. После изрева към минувачите:

— Нашите братя от космоса пристигнаха, за да ни избавят! Те идват, за да се възправят срещу онези, които ни държат в робство. Да се радваме, братя, защото помощта най-сетне пристигна. — Хората се събираха да послушат безумните му крясъци, хилеха се или се мръщеха, сякаш думите ги удивляваха, но не му вярваха, защото не вярваха изобщо на никого. Но пък усещаха в него някакво първично вълнение, което събуждаше в тях див гняв към собствената им безнадеждност. След час в района започна плячкосване и палеж.

В едно село в Нова Англия някой (останал завинаги неидентифициран) влезе в черквата и започна да бие камбаната. Любопитни хора дойдоха, за да разберат какво става. И на мнозина им се стори добре и подходящо да бъдат там в момента, когато на Земята са пристигнали посетители. Така че влязоха в черквата и свещеникът, пристигнал забързан от дома си, ги завари там. На него също му се стори подходящо да са там, затова започна да се моли заедно с тях. В други села забиха камбаните на други черкви и други хора дойдоха да се помолят. Из цялата земя внезапно върнали се към Бога хора се събраха в черквите.

Националната гвардия загради кацналите посетители с кордони. Магистралната полиция не даваше на автомобилите да спират, защото хиляди любопитни се събраха по местата, където се бяха приземили посетителите. А на няколко различни места посетителите спокойно се носеха ниско над земята и патрулираха магистралите. Шофьори спираха колите си, излизаха и зяпаха. Получаваха се задръствания. Имаше много катастрофи.