Посетителите

47. Минеаполис

Един секретар с цял куп вестници под мишница пусна един брой на бюрото на Гарисън и забърза нататък.

Гарисън взе вестника, отвори го и бързо прегледа първата страница. Първото издание не беше силно изменено, с изключение на новата статия, която още не бе написана при излизането му. Той остави вестника на бюрото си и се полюбува на новия материал. Започваше в две колони и със скицата на един художник, изобразяваща пулта за управление на посетителя-автомобил. Редакторът прочете първия абзац.

Гарисън спусна поглед към последния абзац.

— Наистина добра идея — каза Гарисън на Голд. — Насочва читателя директно към колите. Това е нещо, което всички ще прочетат. Радвам се, че се сети.

— По дяволите — рече Голд, — време е да си заслужа заплатата.

На пътеката се появи Хал Ръсел, спря пред бюрото и каза на Гарисън:

— Забелязани са още посетители. Една група в Айдахо. Друга — в Мейн.

— И всичките правят коли? — попита Голд.

— Всичките правят коли — отвърна Ръсел.

— Започват да се появяват — рече Гарисън. — По това време утре ще сме открили голяма част от тях.

— Проблемът е — продължи Ръсел, — че хората тръгват да ги търсят.

— Вече имат причина — каза Голд. — Нова кола във всеки гараж.

— Следващата голяма новина — рече Гарисън — ще е доставката на колите. Хората ще се събуждат и ще ги откриват паркирани пред жилищата си.

Голд поклати глава.

— Може и да не стане така. Може би ще има график за реда на получаване на колите. Нещо като национална лотария. Или пък просто ще бъдат стоварени на полето или по свободните градски паркинги и хората ще се бият за тях. Кола за най-бързия и най-подлия.

— Имаш дяволски странни идеи — каза му Гарисън.

— За себе си — продължи Голд — искам синя кола. Жена ми така и не ми позволи да си купя синя. Винаги сме имали червени. Много обича червения цвят.

— Може би ще има достатъчно автомобили — предположи Ръсел. — И двамата ще можете да си вземете по една — за теб синя, а за жена ти червена.

— В такъв случай — каза Голд — ще имаме две червени. Никога няма да ми позволи да имам синя. Смята, че синьото е детинско.

— Някой от двама ви да се е опитвал да пресметне всичко това? — попита Гарисън. — Могат ли посетителите наистина да направят толкова много коли? Изчислявали ли сме някога сериозно колко са посетителите?

— Струва ми се, че не е правено сериозно изчисление — отвърна Ръсел. — Предполагам, че са няколко хиляди. Според Кати трима от тях са направили повече от сто автомобила за по-малко от седмица. Да речем, че е било цяла седмица. Това прави повече от трийсет коли на посетител. Вземи пет хиляди посетители и ето ти сто и петдесет хиляди автомобила на седмица. Може и да са повече, но дори и така, това е повече от четвърт милион автомобила на месец.

— Нашето население е двеста и петдесет милиона — вметна Голд.

— Не на всички им трябват коли. Голяма част от тези двеста и петдесет милиона са бебета и малки деца. На тях не са им нужни коли. А спомни си и всички онези бебета посетители, които растат. След година, а може би и шест месеца, те ще са в състояние да правят коли. Доколкото си спомням, бебетата са доста много. Да речем средно по десет бебета на всеки посетител. Да речем, след година ще имаме по няколко милиона коли месечно.

— Добре — съгласи се Гарисън. — Добре. Да приемем, че си прав.

— И тогава — продължи Голд — ще започнат да правят бира. Могат да правят бира много по-бързо, отколкото коли. Да речем по каса седмично за всеки възрастен мъж. По каса на седмица е, струва ми се, добре.

— Кренвирши — допълни го Ръсел. — И бисквити. Ще трябва да направят много кренвирши и бисквити за мезе на бирата.

Телефонът иззвъня. Ани се обади.

— За теб е — обърна се тя към Гарисън. — На втора линия.

Редакторът натисна бутона и вдигна слушалката.

— Гарисън. Вътрешна информация.

— Тук е Портър от Белия дом — чу се гласът от другия край. — Обаждал съм ви се и преди.

— Да, спомням си. С какво мога да ви бъда полезен?

— Случайно да е там госпожица Фостър?

— Ще я потърся.

Гарисън се изправи, забеляза Кати на бюрото й, размаха слушалката над главата си и извика:

— Кати! Търсят те на втора линия.