Посетителите

48. Необитаемата зона

Нортън успокои кануто с удари на греблото от двете страни, взрян в разкрилата се зад завоя на реката гледка. Там, право пред него, над зелените борове се извисяваха грамадите квадратна чернота на петима посетители.

Посетители! Какво търсеха тук посетители, дълбоко в необитаемата зона на резервата? И щом си го помисли, разбра, че изобщо не е странно. Най-вероятно много от големите черни кутии се бяха приземили в райони, където не биха могли да ги открият лесно.

Засмя се сам на себе си, загреба дълбоко с веслото и насочи кануто към брега. Слънцето вече залязваше, така че той трябваше да потърси място за лагеруване. Тук беше толкова подходящо, колкото и навсякъде другаде. Щеше да издърпа кануто на брега и да разгледа посетителите. След това щеше да накладе огън и да се настани за през нощта. С изненада установи, че откриването на посетителите му доставя удоволствие. Имаше нещо общително в тях — сякаш неочаквано беше срещнал съседи, за чието съществуване не бе подозирал.

Издърпа кануто на полегатия каменист бряг и навлезе в гората, насочвайки се към посетителите. Във всичко това имаше нещо странно — не странно, че открива тук посетителите, а че нямаше никакъв шум. Нямаше отсичане, нито пък поглъщане на дървета. Най-вероятно бяха обработили цялата целулоза, от която се нуждаеха, бяха родили малките си и сега просто си почиваха — време за отдих след изпълнението на задълженията им.

Излезе на разчистеното от тях пространство и спря изненадан. Пред него се издигаше къща. Беше малко изкривена, пиянски килната на една страна, сякаш строителят не си беше свършил добре работата и къщата се бе получила нестабилна. Точно зад нея се издигаше втора къща. Беше изправена, но все пак нещо в нея не бе както трябва. Изтече миг преди да се сети какво й е, и после разбра — нямаше нито един прозорец.

Зад къщите стояха посетителите, подредени толкова близо един до друг, че оставяха впечатлението за група огромни сгради в гъсто застроен градски квартал.

Нортън стоеше нерешително и объркано. Никой нормален не би дошъл в тази пустош, за да построи две къщи, а после да си тръгне и да ги изостави. Нито пък някой строител би изградил килната настрани къща и още една — без прозорци. И дори хипотетичният строител да бе искал да стори това поради някаква неразбираема причина, той не би могъл да транспортира материалите до мястото на строежа.

Повя вятър и боровете простенаха тихо. От другата страна на разчистеното пространство, където бяха къщите и посетителите, една мъничка, ярко оцветена птичка проблесна за миг на фона на зелената стена на обкръжаващите я дървета. Освен вятъра в клоните и яркото проблясване на птичката, гората бе неподвижна и смълчана. Неподвижността и замислената тишина на праисторическия лес поглъщаше всичко, скриваше дори удивителните къщи и посетителите.

Нортън се помръдна с усилие и се насочи към първата къща, тази, която бе килната настрани. Предната врата беше отворена, но му трябваше известно време, преди да се реши да влезе. Беше напълно възможно постройката да се срути върху главата му. Но накрая пое риска и влезе в помещението, което водеше към кухнята и което очевидно бе дневна. После влезе в кухнята, като стъпваше предпазливо, защото се опасяваше да не предизвика вибрации и да ускори срутването. Въпреки чудатата външност на къщата, кухнята изглеждаше съвсем нормална. До едната стена имаше електрическа печка и хладилник. От печката започваха шкафове, които обикаляха и другата стена — отгоре с плотове, с чекмеджета, бюфети за съдове и мивка.

Нортън завъртя ключа на печката и подържа дланта си над плочата. Тя се нагря бързо и той я изключи. После отвори крана на мивката и от чешмата потече тънка струйка вода, която скоро спря. Нортън завъртя крана по-силно и чешмата започна да бълбука. Накрая бликна вода, но пак спря. Той затвори крана.

Върна се в дневната. Всичко изглеждаше наред, освен че прозорците бяха разположени под необичаен ъгъл. От помещението се влизаше в три спални и те му се сториха нормални, макар да имаше някои дребни особености в размерите, които го озадачиха. Като се замисли, откри, че не е в състояние да определи точно какво не е както трябва.

Почувства облекчение, когато излезе през предната врата и се насочи към втората къща — онази, която нямаше прозорци. Имаше нещо, нещо твърде странно в килнатата сграда, което го озадачаваше, и той се зачуди какво ли е то. Не беше ъгълът на прозорците в дневната, нито особените размери на спалните, нито пък дефектният кран в кухнята. Беше нещо друго и то беше важно. Докато вървеше към другата къща и мислеше, той изведнъж разбра какво го е разтревожило толкова сериозно — нямаше баня. Спря за кратко и се замисли. Дали не грешеше? Беше неразбираемо някой да построи къща и да не предвиди баня. Внимателно си припомни помещенията и се увери, че е прав. Нямаше начин да е пропуснал банята — ако имаше, щеше да я види.

Входната врата на втората къща беше затворена, но се отвори лесно и гладко, когато Нортън натисна бравата. Поради липсата на прозорци вътре бе тъмно, но не чак толкова, че да не може да се вижда. Той бързо разгледа стаите. Имаше четири спални, кабинет, кухня, дневна и трапезария — и две бани, по една за големите спални. Подът в първата къща беше дървен, а тук навсякъде бяха постлани килими. На стените, там, където трябваше да има прозорци, висяха завеси. Нортън провери кухненските уреди. Работеха. Плочата на печката се затопли, когато я включи, водата на мивката течеше, а когато отвори вратата на хладилника, в лицето му лъхна студ. Крановете в баните работеха нормално и в тоалетните чинии течеше вода.

Всичко изглеждаше съвършено. Но защо някой ще построи съвършена къща и после ще забрави да направи прозорци?

А дали някой я бе построил?

Възможно ли е посетителите…

Той се сепна и внезапно усети хлад.

Ако бе дело на посетителите, всичко си идваше на мястото. Никой човек не би построил две къщи насред пустошта. На първо място това бе невъзможно.

Но посетителите? Защо им е на посетителите да строят къщи? Или пък да се упражняват в строително майсторство? Защото беше съвсем очевидно, че къщите са просто за упражнение, че са построени от някой, който не е съвсем наясно как би трябвало да се построят. Килнатата къща навярно беше първият опит. Другата, в която се намираше той, най-вероятно бе втора — беше значително по-добре изпълнена, но липсваха прозорци.

Нортън стоеше потресен насред кухнята и си задаваше въпроси, без да е още убеден. Единственият отговор, макар и да не искаше да го приеме, бе, че двете къщи са създадени от посетителите. Но това поставяше втори, още по-объркващ, по-мъчен въпрос: защо им трябва на посетителите да строят къщи?

Той напусна с опипване кухнята, мина през дневната в преддверието и излезе през вратата.

През разчистеното пространство пълзяха издължени сенки. Върховете на обкръжаващите го борове бяха като изсечени на фона на залязващото на запад червено слънце. Започваше да захладнява и Нортън потрепери.

Прокара длан по външната замазка на къщата и почувства странно усещане. Вгледа се отблизо в спусналия се здрач и видя, че това не е замазка, нито отделни дървени трупи — стената като че ли бе моделирана монолитно, като предварително оформена пластмаса.

Нортън бавно отстъпи назад. На пръв поглед освен липсата на прозорци, нямаше нищо нередно. Беше почти пълно копие на къщите, които можеха да се срещнат във всяко предградие.

Той плъзна поглед от върха на покрива към основите на стените и видя, че стените нямат основи. Тази подробност му беше убягнала — тази липса на основи. Къщата се издигаше на петнайсетина сантиметра над земята и висеше във въздуха.

Виси, каза си Нортън, както висят посетителите. Вече нямаше никакво съмнение за това как се бяха появили къщите.

Той заобиколи ъгъла и там стояха те, посетителите, скупчени на едно място, като големи тъмни сгради насред площада на някой футуристичен град — долната им половина бе скрита от горския здрач, а горната бе осветена от угасващите лъчи на залязващото слънце.

Откъм тях се появи друга къща, която се носеше на трийсетина сантиметра над земята и се белееше призрачно в сумрака. Щом наближи, Нортън отстъпи неспокойно, готов да се обърне и да избяга. Къщата се приближи, после спря, сякаш за да си намери място. След това бавно и величествено се нареди до другите и остана неподвижна — сега трите стояха в редица, наистина малко по-близо една до друга, отколкото би било обичайно, но иначе почти като три къщи на някоя улица.

Нортън пристъпи бавно към третата къща — и в този момент вътре светнаха лампи и прозорците заблестяха. През тях той видя трапезария, а в нея маса с чаши, чинии и два свещника с високи свещи, които очакваха да бъдат запалени. В дневната светеше екранът на телевизор. Срещу него стоеше кушетка, а из стаята имаше столове и резбован шкаф, пълен с изящни статуетки, наредени до едната стена.

Уплашен, той понечи да се извърне и докато го правеше, зърна сенки, сякаш някой се движеше в кухнята, някой пренасяше вечерята, за да я сервира на масата.

Нортън извика от ужас, обърна се и се затича към реката, където го чакаше кануто.