Посетителите

31. Вашингтон

Портър вдигна слушалката.

— Дейв — каза президентът, — можеш ли да дойдеш насам? Има нещо, което искам да чуеш.

— Незабавно, господин президент — отвърна Портър, затвори телефона и стана. От бюрото си в ъгъла секретарката му Марша Лангли го погледна въпросително.

— Не знам — каза Портър. — Най-вероятно някакъв проблем.

В приемната беше само секретарката на президента. Портър посочи с пръст вратата и попита:

— Кой е там с него?

— Генерал Уайтсайд — отвърна Грейс.

— Само Уайтсайд?

— Само Уайтсайд. Пристигна преди няколко минути.

Портър почука и отвори. Президентът се беше облегнал на ръба на бюрото си, а Уайтсайд седеше на стола до стената.

— Влизай, Дейв — каза президентът. — Вземи си стол. Генералът има да ни каже нещо доста странно.

— Благодаря ви, сър — каза Портър.

Президентът заобиколи бюрото си и седна зад него с лице към двамата.

— Чух, че си имал тежък половин час на пресконференцията следобед.

— Искаха да научат нещо за огневото изпитание. Казах им, че не съм чул нищо за него.

Президентът кимна.

— Това е добре. Как се реши да пуснеш тази малка лъжа?

— Сър — отвърна Портър, — за повечето неща може и трябва да се говори, но реших, че изпитанието е, ако не секретно, то поне поверително.

— Добре е, че си решил така — кисело каза Уайтсайд.

— По думите ти разбирам, че ще мине доста време, преди да можем да съобщим за това.

— Точно затова те помолих да дойдеш — каза президентът. — Уважавам теб и позицията ти достатъчно и не искам да те оставям да действаш във вакуум. Когато чуеш какво ще разкаже Хенри, струва ми се, ще се съгласиш, че трябва да се запази в тайна.

Той кимна на Уайтсайд.

— Би ли повторил всичко, Хенри?

Генералът се намести по-удобно на стола си.

— И двамата сте запознати с изпитанието. Инсталирахме трийсеткалиброва пушка и заснехме траекторията на куршума с хиляди кадри в секунда.

Президентът кимна.

— Да, знаем това.

— Беше невероятно — продължи Уайтсайд.

— Добре, Хенри. Карай нататък и ни разкажи.

— Когато куршумът уцели посетителя — каза генералът, — кожата му се нагъна. Куршумът не проникна в нея. Просто направи трапчинка. Все едно че си натиснал с юмрук пухена възглавница. Все едно че си натиснал с пръст бузата си. После, почти незабавно, трапчинката възвърна първоначалното си положение и взрив от енергия отскочи обратно, уцели инсталираното оръжие и го стопи. Странното е, че самият куршум не беше отхвърлен обратно, тоест не докрай. Беше отхвърлен на късо разстояние, после падна. По-късно го намерихме на земята, където беше паднал.

Генералът замълча за миг, пое си дъх и продължи:

— Нашите хора ни казаха, тоест нашите учени ни казаха, че посетителят е превърнал кинетичната енергия на куршума в потенциална. И то така, както виждате, че тази енергия да може да се управлява. Не е абсолютно сигурно, но всичко сочи, че посетителят е абсорбирал потенциалната енергия, анализирал я е и е запратил обратно още по-голямо количество необработена енергия, която е разрушила оръжието. То беше уцелено директно, съвсем точно, и това, според учените, се дължи на факта, че нагъването е било параболично, като оста му е била по траекторията на куршума. Нагъването възвърна първоначалното си положение, но толкова прецизно, че е отхвърлило обратно енергията в някаква нова форма точно към източника й. Учените говорят за вълнов импулс или за отразена вълна, но аз не разбирам нищо. Въпросът е, че посетителят прати обратно енергията на куршума или поне същото количество енергия право към оръжието, което го изстреля. Дори изстрелът да е бил параболичен, да речем от минохвъргачка, обратният изстрел на енергия щял да следва прецизно траекторията на мината.

Той замълча и отново си пое дъх, като гледаше ту единия, ту другия, после попита:

— Разбирате ли какво означава това?

— Съвършена отбранителна система — отвърна президентът. — Хвърляш обратно това, което другият хвърля срещу теб.

Уайтсайд кимна.

— И вероятно в различни видове енергия. Във всеки случай, точно това смятат хората от лабораторията. Не е задължително да е изстрел топлина. Може да е радиация — да речем, буря от гама-лъчи. Посетителят е в състояние да превръща кинетичната енергия в потенциална и обратно, и сигурно разполага с богат избор от енергийни преобразувания.

— Колко души, освен нас тримата, знаят за това? — попита президентът.

— Доста хора — обслужващите техници, войниците и другите, които присъстваха на изпитанието. А ако имате предвид това, което ви казах току-що, само още трима.

— Може ли да им се вярва?

— Да. Няма да издадат нищо.

— За да сме сигурни — каза президентът, — мисля, че трябва да твърдим, че изпитанието не е било провеждано. Съгласен ли си с това, Дейв? Знам какво мислиш…

— Макар че не ми харесва — отвърна Портър, — ще се съглася с вас. Но ще бъде трудно да го запазим в тайна. Все някой от обслужващия персонал, най-вероятно някой от техниците, ще се разприказва. Не можем ли да го направим по друг начин? Да кажем: да, имаше изпитание, но нямаше ясни резултати, малкото данни, които получихме, бяха объркващи и неубедителни.

— Моят съвет — каза Уайтсайд — е да мълчим докрай. Това е единственият сигурен начин.

— Дейв — каза президентът, — никога не съм те молил да скриеш нещо. Но сега те моля. Разбира се, имаше проблем с онзи обект в орбита, когато започна да се разпръсва. Мисля, че тогава допуснах грешка. Ти настояваше за пълно разкриване, но аз се противопоставих. Допуснах грешка. Трябваше да те оставя да действаш, вместо да използвам съобщението на НАСА. Но това е друг въпрос.

— Това — каза Уайтсайд — би могло да ни предостави оръжието, което ни е необходимо. Само да успеем да открием как става.

— Можехме да повикаме Алън.

— Господин президент — възрази Уайтсайд, иска ми се да не го правите. Възможно е в даден момент да ни помогне с отговор, за предпочитане без всъщност да знае какво прави. Но не трябва да му се съобщава. Вече знаят шестима — шестима са твърде много, но нищо не може да се направи. Да задържим числото на шест. Алън е мекушав и е склонен да приказва. Смята, че научното познание трябва да се споделя. Хората, които е пратил да наблюдават, не работят под секретност и…

— Не е необходимо да обясняваш — каза президентът. — Напълно прав си. Ще държим Алън настрана.

— Моите хора смятат — продължи генералът, — че при посетителите изобщо не става дума за защита. Тоест не за защита от врагове. Според тях посетителите абсорбират енергия от всички налични източници. В космоса те са абсорбирали енергия от всички видове радиация или от малки частици материя. Понякога и от доста големи частици материя, които са се сблъсквали с тях. В такъв случай те могат да преобразуват кинетичната енергия на подобни частици в потенциална, да абсорбират всичко, което могат от нея и да изхвърлят онази част, която не могат. Тази способност представлява вграден клапан за отвеждане на излишната енергия.

— Използвали сте трийсеткалиброва пушка — каза президентът. — А дали хората ти са изчислили на колко по-голям калибър би могъл да издържи той?

— Предполагам, че ядрена бомба би могла да го унищожи — отвърна генералът, — но най-вероятно могат да издържат на всичко останало. Вдлъбнатината, направена от пушката, беше малка и плитка. С увеличаването на калибъра ще нараства и тя, но с много голяма амплитуда. Посетителят, който използвахме за изпитанието, като че ли изобщо не забеляза. Когато куршумът го уцели, той даже не трепна. Стоеше си и не правеше нищо преди изпитанието. Поне ние не забелязахме. След стрелбата пак си стоеше там, без да прави нищо. Иска ми се да опитам с нещо малко по-едрокалибрено — серия изпитания с постепенно увеличаване на калибъра.

— Не можеш да направиш това — предупреди го Портър. — Това ще извади наяве всичко. Възможно е да успеем да скрием това изпитание, макар че е малко вероятно. Но ако има и други, няма да имаме никакъв шанс.

— Така е — съгласи се президентът. — За момента трябва да се задоволим с това, което имаме. Това, което трябва да направим сега, е да открием какво представляват посетителите. Как са изградени. Как функционират, ако това е правилната дума. Алън може скоро да открие нещо, което да ни помогне.

— Няма материал, върху който да работи — каза Портър. — Почти всичко, което могат да направят хората му, е да стоят отстрани и да наблюдават.

Телефонът на бюрото на президента иззвъня. Той се намръщи, протегна ръка и натисна бутона.

— Грейс, струва ми се ти казах…

— Ужасно съжалявам, сър. Помислих си, че бихте искали да научите. Доктор Алън е тук. Казва, че трябва да ви види незабавно. Изглежда, някой в Минесота е намерил мъртъв посетител.