— Виждаш ли нещо — попита пилотът на совалката втория пилот. — Според лъча сме близо, но не мога да видя нищо. Вече би трябвало да виждаме нещо. Някакво отражение. Слънцето е точно зад нас.
— Не виждам нищо — отвърна вторият пилот. — Стори ми се, че мернах нещо преди около минута. Но сега няма нищо.
— Не искам да налетим на онова проклето нещо — каза пилотът. — Защо не се свържеш със станцията?
Вторият пилот взе микрофона.
— Станция — обади се той. — Станция, тук е Совалка. Можете ли да ни кажете къде сме?
— Совалка — чу се от другия край, — според измерванията ни сте точно над него. Изобщо ли не виждате нищо? Не можете ли да го забележите?
— Не. Не можем да го видим.
— Отдалечете се — нареди Станцията. — Наляво. Прекалено сте близо. Опитайте да се приближите под друг ъгъл.
— Отдалечаваме се — отвърна пилотът. — Ще се опитаме да се приближим под друг ъгъл.
Вторият пилот го стисна за ръката и възкликна:
— Боже мой! Гледай!