Посетителите

50. Съединените щати

Разговор на закуска:

— Хърб, винаги съм ти казвала. Казвах ти, че посетителите ще ни донесат нещо добро, но ти не беше съгласен. А сега те ни дават безплатни коли.

— Нищо не е безплатно. На този свят нищо не е безплатно. Плащаш си но един или друг начин за всичко, което взимаш.

— Но във вестника пише, че са безплатни.

— Вестникът не знае. Просто така си мисли. Там пише, че може да е така. Няма да разчитам на никаква безплатна кола, докато не я видя да стои пред къщи.

— И не й трябва бензин. Даже не й трябва път. Можеш да си летиш, ако искаш.

— Ще има някакъв дефект. Само почакай и ще видиш. Всички нови модели имат дефекти. И тази работа с летенето. Само се опитай да полетиш и ще си строшиш врата.

— Никога не вярваш на нищо. Тоест на нищо добро. Винаги оспорваш всичко. Смяташ, че всичко е лошо. Във вестника пише, че посетителите го правят от благодарност.

— Само ми кажи, Лайза, какво съм направил някога за някой посетител. Защо ще трябва да изпитват благодарност към мен? Не съм помръднал и пръст да помогна на някой от тях.

— Не благодарност към теб, Хърб. Не лично към теб. Ако някога помогнеш на някой, той ще умре от изненада. Никой не очаква помощ от теб. Ще умрат, ако разчитат на теб. Посетителите изпитват благодарност към всички нас, само защото сме тук, само защото живеем на тази планета. Искат да направят нещо за нас. Не само за теб, а за всички.

Разговор по улиците в гетото:

— Хей, човече, чу ли за тез коли?

— К’ви коли?

— Тез коли, дето шъ ни ги дават посетителите.

— Никой няма да ни даде коли.

— Тъй казват във вестника.

— Не на нас, човече. Може някои бели да вземат коли. Ние няма да получим коли. Нас винаги ни прекарват.

— Тоз път може да е различно. Тез посетители са различен народ. Може и да не ни прекарат.

— Слушай, човече, остави тез глупости. Всички ни прекарват.

И в дома на един монтьор в някакво детройтско предградие:

— Джо, мислиш ли, че това за колите е истина?

— Не зная. Откъде да зная? Просто така пише във вестника. Може и да греши.

— Но ако не греши? Ами ако не греши? Ами ако наистина има коли?

— За Бога, Джейн, откъде да зная?

— Ще загубиш работата си. Много хора ще загубят работата си. „Форд“, „Крайслер“ и всички други компании няма да могат да правят коли, ако се раздават безплатни.

— Посетителите-коли може да не стават. Може да повървят известно време и да спрат, а щом спрат, как ще ги поправиш? Това е просто някаква нова фантасмагория. Може да е някакъв нов рекламен трик. Не мисля, че посетителите ги правят. Прави ги някой друг и хората от рекламата раздухват историята, за да привлекат вниманието. Един ден тези от рекламата ще стигнат прекалено далеч и всичко ще свърши.

— Не можеш да загубиш работата си, Джо. Не можем да си позволим да загубиш работата си. Плащаме за къщата и за колата, и децата имат нужда от зимни дрехи.

— Не се притеснявай толкова много, Джейн. Нали се появиха всички онези лъскави чужди коли, а пък монтажната линия продължава да си работи.

— Но това не са чужди коли, Джо. И са безплатни.

— Нищо не е безплатно — възрази Джо.

В банките се надигна унила паника, в директорските кабинети и в брокерските офиси — също. В бързината да се купува чужда валута доларът падна значително. Британското и френското правителство спешно насрочиха съвместна консултация. Западногерманското правителство официално призова другите държави да помогнат на Съединените щати. Странни вълнения имаше и зад кремълските стени, но и чуждите кореспонденти, и дори старите московски журналисти имаха само объркана представа какво би могло да става.

В Капитолия във Вашингтон освен изблиците на безсмислено вълнение бяха изказани някои мнения за създаване на закон, забраняващ на гражданите да приемат подаръци от извънземни. А плъзна и слух…

— Какво знаеш за това съобщение, че е имало огнево изпитание? — попита сенаторът Нокс сенатора Дейвънпорт, когато двамата се срещнаха точно пред камарата.

— Много малко — отвърна Дейвънпорт. — Току-що подочух за това.

— Не знам как се е разчуло — рече Нокс. — Би трябвало да е строго секретно.

— Може и да е само слух — предположи Дейвънпорт.

— Едва ли — каза Нокс. — Изглежда съвсем автентично. Започва да ми се струва, че трябваше да подкрепим правителството по въпроса с посетителите. Независимо какви са позициите ни по другите проблеми. Ако бяхме научили нещо от посетителите…

— Склонен съм да се съглася с теб — рече Дейвънпорт. — Струва ми се, че трябваше да настоим на това. Макар че все пак не съм съвсем сигурен доколко трябва да вярваме на слуха.

— Просто в случай, че е истина — продължи Нокс, — бих се обявил за това да направим каквото можем. В областта на националната сигурност не можем да допуснем да изостанем.

На една малка рекичка из горите на Минесота Франк Нортън се наведе над веслото и се насочи към моста, където беше паркирал колата си.