Посетителите

26. Съединените щати

Посетителите наблюдаваха. След като се приземиха, някои от тях останаха там, където си бяха. Други след известно време се понесоха по въздуха и започнаха наблюденията си. Кръстосваха насам-натам над индустриални заводи, обикаляха отново и отново градовете, прелитаха над обширни нивя. Придружаваха самолети, като поддържаха разстоянието и позицията си, без да пречат, летяха нагоре-надолу по дълги магистрали, като избираха онези участъци, където движението бе най-натоварено, следваха лъкатушните течения на реки, наблюдаваха лодките и всичко останало, което плуваше из водата.

Други намираха гори и се спускаха да ядат. Погълнаха редица складове за дървен материал. В района на Сейнт Луис трима се приземиха на един паркинг за автомобили на старо, изядоха десетина коли и после отлетяха. Но освен че поглъщаха дървета и коли и излапаха четирийсет-петдесет склада за дървен материал, не причиниха сериозни щети. На повечето хора, с които влизаха в контакт, навредиха съвсем леко и никой не беше убит. Пилотите, които управляваха самолетите, се нервираха от придружаващите ги посетители. Катастрофите по магистралите, от които само единици завършиха с нещо повече от огъната броня, приключиха, когато шофьорите свикнаха с гледката на огромните черни кутии, носещи се над пътя, и накрая почти не им обръщаха внимание.

Посетителите се квалифицираха като първостепенна неприятност. Те задържаха свикана Националната гвардия и окупираха вниманието на магистралната полиция и други органи на реда и закона, което струваше доста пари.

В някои от по-големите градове избухнаха ограничени безредици — там, където обществено-икономическото положение беше такова, че каквото и да се случеше, бе оправдание за безредици. По време на безредиците имаше плячкосване и палежи. Известен брой хора бяха ранени, няколко души загинаха. Студентите в някои университетски градчета проведоха кротки демонстрации, в които взеха участие различни групи, искащи отстраняване на причините за съответните им проблеми, но като цяло не предизвикаха сериозни неприятности. Религиозни фанатици и други, които не бяха религиозни, излизаха по уличните ъгли, из паркове, в черкви и зали. В някои райони култовият ентусиазъм достигна небивал разцвет. Вестникари и телевизионни коментатори представяха стотици различни гледни точки, някои от които не подлежаха на критика и бяха напълно безсмислени.

Слуховете се увеличаваха — винаги за нещо, което се е случило някъде другаде, като степента на нелепост нарастваше правопропорционално на разстоянието и започваха да се формират зародиши на легенди.

Феноменът „бях взет от тях“ се чуваше все по-често — съобщенията пристигаха от всички краища на страната и бързо започваха да се използват от новосформиращите се секти. Разни хора твърдяха, че били „взети от тях“, че по някакъв начин — никога с адекватно обяснение как е станало това — били вкарани в телата на посетителите и там или видели много чудновати неща, или получили послания (пак в най-различни варианти), които трябвало да предадат на земните хора. Членовете на сектите и много други вярваха в различна степен на тези съобщения, докато останалите им се присмиваха. Хората си спомниха, че в ранните дни на появявания (или предполагаеми появявания) на НЛО е имало мнозина, които са заявявали, че са били в пряк контакт с екипажите на летящите чинии.

Но колкото и да се разпространяваха тези съобщения или други легендарни истории, хората осъзнаха един факт, който не можеше да се отрече. Земята беше завладяна от тези космически същества и не се бе случило нито едно от нещата, които драскачите на научна фантастика бяха пророкували от толкова години.

И както го беше представил някакъв автор на уводни статии в един съмнителен малък ежедневник, излизащ в дълбините на Тенеси, всичко се оказваше просто космически пикник.

В североизточния край на Айова някакъв фермер току-що беше приключил с разораването на 160 акрово поле, когато се появи един от посетителите. Той започна да снове над полето, като правеше резки завои в края на всяка бразда и политаше обратно толкова ниско, сякаш се плъзгаше по разораната повърхност. Фермерът стоеше до навеса за машините и го наблюдаваше.

— Кълна се — каза той на журналиста, който дойде от съседния град, за да го интервюира, — сякаш засаждаше или сееше нещо в земята, която току-що бях разорал. Може би е изчакал да приключа с оранта преди да се появи. Когато свърши и се приземи на пасището, отидох да погледна — нали разбирате, да видя дали е посял нещо, или не. Но не успях да стигна дотам. Това проклето нещо се издигна и се понесе към мен — не заплашително, нали разбирате, дори не се движеше много бързо, но ми даваше да разбера, че не трябва да се приближавам до полето. Опитах на няколко пъти, но то ме прогонваше отново и отново. Казвам ви, господине, нямам намерение да споря с него. То е много по-голямо от мен. През пролетта, когато дойде време да сея, ще опитам пак. Може дотогава да се е махнало или да е загубило интерес. Просто трябва да почакам и ще разбера.

Репортерът погледна огромната чернота на посетителя, увиснал над пасището, и каза:

— Струва ми се, че върху него е написано нещо. Приближавали ли сте се достатъчно близо, за да видите какво е?

— Да — ясно като бял ден — отвърна фермерът. — Числото 101, написано със зелена боя. Кой ли проклет глупак би направил подобно нещо?

В един средно голям град в Алабама изграждането на стадион бе от години източник на напрежение сред местното население. Водеше се яростна борба около финансирането, местоположението и вида му. Но накрая спорът бе уреден, а стадионът — построен. Въпреки всички разочарования около окончателното решение, той все пак беше обект на гражданска гордост. Беше изчистен и лъснат за първата спортна среща, а преди това щяха да го осветят. Тревата (истинска, а не изкуствена) беше като зелен килим, паркингът — от чист асфалт, а самият стадион грееше с многобройните си цветни знаменца, които плющяха на вятъра.

В деня преди освещаването една огромна черна кутия се спусна и кацна бавно и грациозно в стадиона, като се носеше точно над зеленото игрище, сякаш гладкият, така грижливо окосен килим, бе предназначен точно за място за кацане на големи черни кутии, които пристигат от синевата.

Щом първоначалният изблик на ярост малко поспадна, започна страхотен наплив от официални комитети и любопитни групи граждани. Беше изразена известна надежда, че посетителят може да остане за няколко часа и да отлети. Но това не се случи. Той си остана в стадиона. Освещаването беше отменено, а срещата — отложена, което почти оскверни свещения график на лигата.

Напливът на различни групи продължаваше. От време на време се правеха предложения и след отчаяни усилия се отхвърляха като непрактични. Възцари се мълчаливо гражданско отчаяние.

Заместниците на шерифа, които охраняваха стадиона, заловиха и арестуваха малка група от спортни ентусиасти, опитващи се да проникнат в района с кутия динамит.

В Пенсилвания друг посетител се настани в картофена нива. Собственикът на нивата натрупа до посетителя огромна купчина дърва, поля я с бензин и я запали. Посетителят изобщо не се възпротиви.