Посетителите

54. Минеаполис

— Доколко можем да вярваме на Нортън? — попита Латроп. — Не е от нашите хора.

— Залагам репутацията си за него — отвърна Гарисън. — С Франк се познаваме много отдавна. Бяхме колеги и оттогава непрекъснато поддържаме връзка. Той е всеотдаен журналист. Само това, че е решил да се скрие в Лоун Пайн, не го прави по-малко журналист. Ние тук работим като тесни специалисти — някои пишат новините, други ги редактират, трети подготвят страниците и има неколцина, които пишат уводните статии. Всеки си има конкретна задача. Франк прави всичко. Всяка седмица започва от нищо, събира новините и рекламите, редактира написаното и подготвя вестника. Ако има нужда от уводна статия — пише я. И не само това…

— Не е нужно да продължаваш, Джони — прекъсна го Латроп. — Просто исках да разбера какво мислиш.

— Щом Франк ми казва, че лично е видял как посетителите правят къщи — рече Гарисън, — вярвам, че наистина е така. Историята му се връзва, има и много подробности.

— Струва ми се невероятно, че все ние научаваме първи — каза Латроп. — Две новини подред. Първо колите, а сега и къщите.

— Има нещо, за което искам да поговоря с теб — рече Гарисън. — Смятам, че трябва да информираме Белия дом преди да пуснем вестника за печат. Разговарял съм с шефа на пресслужбата им. Изглежда ми свестен човек. Мога да се свържа с него.

— Искаш да кажеш да ги предупредим? — възкликна леко ужасен Латроп. — Да им кажем за къщите? Защо, Джони? Защо, по дяволите…

— Може и да не съм прав — поясни Гарисън, — но ми се струва, че правителството е подложено на много удари и…

— От полза им е — прекъсна го Латроп. — Пада им се на тези копелета. Не заради тази работа с посетителите — с нея се справиха доста добре. Но съвсем не бяха прави и постъпваха твърдоглаво за повечето други неща. Една добра доза унижение няма да им навреди. Изобщо не им съчувствам.

Гарисън замълча за миг, после каза:

— В случая не става въпрос толкова за правителството, колкото за нацията. Белият дом е абсолютно твърд — решени са да се справят с кризата. Може и да успеят. Може би са имали шанс да го сторят преди да се появят къщите. Но къщите ще ги съсипят. Колите са достатъчно голяма неприятност, а къщите…

— Да, разбирам те — каза Латроп. — Изводът е ясен. И с къщите, като с колите. Първо автомобилният бизнес, сега и строителната промишленост. Доларът ще падне съвсем. Кредитът ни ще се изчерпи. И все пак трябва да пуснем този материал. Дори да искахме, а това не е така, тази история не може да се покрие.

— Не става въпрос за публикуването — рече Гарисън. — Трябва да я пуснем. Въпросът е да дадем ли на собственото си правителство шанс да реагира преди да ги застреляме право в челото? Може би, ако им съобщим, ще имат време да настроят позицията си, да застанат на по-стабилна основа, за да се справят с проблема преди да излезе наяве.

— Твърдят — каза Латроп, — че трябвало да направим въпроса международен. Не съм сигурен, че е правилно. В края на краищата, ние поехме главния удар на тази извънземна инвазия. Ако получим от нея някаква полза или придобивки, те трябва да останат за нас. Посетителите са избрали нас — ние не сме ги канили, не сме ги примамвали. Не знам защо са избрали нас. Не знам защо не са се приземили в Европа или в Африка. Но ООН вдига врява, откакто се появиха…

— Аз също не знам — рече Гарисън. — Бих се ядосал, ако въпросът стане международен, но така или иначе, каквото и да стане, смятам, че на правителството трябва да бъдат дадени няколко часа, за да обмисли новата ситуация. Ще се справят по-добре, ако ги предупредим. Могат да решат да не изменят позицията си, да упорстват. Не знам. Не ние с тебе ще решаваме. Нашият проблем е друг. Приказваме за нашата отговорност в обработката на новините. Ние мислим за себе си като за институция, служеща на обществото. Не правим съзнателно нищо, за да навредим или свалим равнището на културната ни система. Приказваме много за разкриване на истината и за съобщаване на истината. Това е лесно в случаите, когато сме в състояние да я определим. Но има и нещо друго, което излиза извън границите на простата истина. А това е властта, с която разполагаме. Трябва да я използваме колкото е възможно по-разумно. Ако запазим в тайна това заради собствената си печалба…

— По дяволите, Джони, искам тази печалба — каза Латроп. — Обичам печалбите. Можеш да ме затрупаш с печалби. Търкалям се в тях с огромна наслада. Откъде можем да сме сигурни, че Белият дом няма да разпространи новината? Във Вашингтон не съществува такова нещо, като тайна, освен ако някой не е лепнал печат „строго секретно“.

— Не е вероятно да я разпространят — възрази Гарисън. — Ще искат да я запазят в тайна, докато не измислят какво да правят, какви действия да предприемат. Защото щом се разчуе, ще стане ужасно. Ще им трябва цялото време, което можем да им предоставим. Няма да бързат да я разпространят преди нас.

— Ами, не знам — въздъхна Латроп. — Наистина не знам дали да информираме Вашингтон. Нека си помисля, да говоря с издателя.