Посетителите

43. Вашингтон

Портър изчака журналистите да се настанят удобно и каза:

— Няма да правя изявление. Струва ми се, повечето от вас знаят, че посетителите са изчезнали. Подозирам, че по-голямата част от въпросите ви ще бъдат в тази насока. Ще им отговоря доколкото мога, но се съмнявам, че ще ви бъда от полза.

— Господин Портър — започна представителят на „Ню Йорк Таймс“, — навярно почти всички си мислят, че посетителите са се върнали в космоса и се подготвят да заминат някъде другаде. Можете ли да ни кажете дали това е истина?

— Не мога, господин Смит — отвърна Портър. — Същото си мислим и ние. НАСА следи за евентуални признаци. Космическата ни станция е нащрек, а също, предполагам, и космическата станция на Съветите. Засега няма нито дума. Но трябва да разберем, че е необходимо да се наблюдава огромен район. Възможно е да видим нещо, единствено ако посетителите се съберат в ново струпване, както беше, когато пристигнаха на Земята.

— Ако съветската станция забележи нещо, ще ни предаде ли тази информация?

— Не мога да бъда сигурен, разбира се. Но мисля, че най-вероятно ще ни я предаде.

— Дейв — каза представителят на „Уошингтън Поуст“, — може да прозвучи като заяждане, но се надявам, че ти…

— „Поуст“ — прекъсна го Портър — никога не се заяжда.

Думите на журналиста бяха удавени в избухналия смях. Портър вдигна ръка за мълчание.

— Давай — каза той. — Ще приема предварително, че не е заяждане.

— Исках да попитам следното — продължи мъжът. — Струва ми се, не е тайна, че появата на посетителите постави някои неприятни проблеми — от политически и друг характер — пред правителството. Можеш ли да ми кажеш дали изчезването им ще представлява облекчение за вас?

— Сгреших — каза Портър. — Това си е заяждане. Ще се опитам обаче да отговоря колкото мога по-откровено. Според мен може и да избързваме, като приемаме, че изчезването им означава, че са си заминали. Възможно е само да са преместили базите си на действие в по-отдалечени райони. А що се отнася до това дали правителството е въздъхнало от облекчение при заминаването им, отговорът е неопределен. Не мога да отрека, че посетителите ни дадоха основание за тревога. Сблъскахме се с проблем, с който никой досега не се беше сблъсквал. Нямаше прецедент, който да ни упъти как да се справим с тях. Трудно ни беше да преценим въздействието им върху различните прослойки на населението. В отделни моменти — нямам нищо против да ви кажа това — бяхме напълно объркани. Но мисля, че в края на краищата не овладяхме положението съвсем зле. Това е едната страна на отговора ми. Другата е, че след няколко дни работа върху проблема стигнахме до извода, че народът ни може да живее с посетителите и че от тях би могла да се извлече някаква полза. Аз лично ще съжалявам много, ако наистина са си заминали. Сигурно бихме могли да научим от тях още много неща.

— Отбелязахте, че сме можели да научим от тях много неща — попита представителят на канзаския „Стар“. — Бихте ли казали нещо повече за това?

— Бих искал само да посоча — отговори Портър, — че в тяхно лице ние бяхме в контакт с друга раса, от която бихме могли да научим нова технология, да усвоим нови идеи, да разберем за принципи и начини на мислене, за които досега не сме знаели.

— Можете ли да се конкретизирате? Доктор Алън вече от няколко дни работи по мъртвия посетител. Сигурно ви е съобщил някаква специфична информация, която би могла да ни е от полза.

— Нищо, в което да сме сигурни — отвърна Портър. — Преди няколко дни ви казах, че структурата на съществата е основана на целулоза, но под форма, която не ни е позната и която най-вероятно ще ни остане непозната още известно време. Ако научим тайната на тази извънземна целулоза, начина, по който целулозата се променя в телата на посетителите, вероятно ще бъдем в състояние да използваме целулозата като заместител за много намаляващи незаменими ресурси.

— Преди малко предположихте — каза представителят на „Чикаго Трибюн“, — че посетителите може да изместват базите си в по-отдалечени райони. Да не би да искахте да кажете, че се крият?

— Първо, не съм казвал, че се крият. Ако е така, нямам никаква представа.

— Господин Портър — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“, — поне на пръв поглед, изглежда, има основания да се смята, че посетителите може да поставят началото на втора фаза. Отначало дойдоха и прекараха известно време, като ни наблюдаваха. Сега с изчезването си направиха друг ход, който навярно е прелюдия към начало…

— Господин Смит, карате ме да разсъждавам на основата на едно предположение — прекъсна го Портър, — и единственият отговор, който мога да ви дам, е, че не мога да коментирам. Вярно е, че във вашето разсъждение има известна логика — както сам казвате, поне на пръв поглед. Но аз не разполагам с информацията, която би оправдала подобен отговор.

— Благодаря ви, сър — каза журналистът от „Ню Йорк Таймс“. — Помислих си, че това е въпрос, който трябва да бъде зададен.

— Радвам се, че го зададохте — рече Портър.

— Дейв, струва ми се, че трябва да продължим с това още малко — каза представителят на „Милуоки Джърнъл“. — Според мен въпросът, поставен от „Таймс“, е основателен. Щях да ти задам подобен. Тези неща ни разглеждаха. Може да са имали много по-добра представа какво представляваме, отколкото си мислим, и навярно достатъчно информация, за да могат да решат каква да е следващата им стъпка.

— Господин Смит отлично разбира, че не оспорвам валидността на въпроса — отвърна Портър. — Съгласен съм, че трябва да имаме това предвид. Но смятам, че без нужната информация не би трябвало да се опитвам да му отговарям. Сещам се само за едно възражение срещу разсъждението му. Той като че ли намеква, че посетителите заговорничат срещу нас, че могат да имат някакъв злонамерен мотив и че разработват стратегия, за да го реализират. Засега те не са проявявали злонамереност.

— Но ние не можем да знаем какви са мотивите им.

— Вярно е. Не можем да знаем мотивите им.

— Фразата ви „по-отдалечени райони“ ме заинтригува — каза представителят на „Лос Анджелис Таймс“. — Господин секретар, останали ли са толкова много отдалечени райони в Съединените щати?

— Сега съжалявам, че използвах този израз — отвърна Портър. — Струва ми се, че всички вие правите от него голям въпрос. Имах предвид, че посетителите са изчезнали от по-гъсто населените области. Може да започнат да се появяват някъде, но ако е така, ние не сме информирани. Що се отнася до въпроса ви за отдалечените райони, трябва да кажа, че все още има много такива. Огромни горски масиви все още съществуват в Нова Англия, северна Минесота, Уисконсин и Мичиган. Подобни области има и в други щати. В планинските райони, особено в Скалистите планини, има много отдалечени области, а това се отнася и за югозападните пустини.

— Изглеждате убеден, че всъщност посетителите не са заминали, че не са се върнали в космоса — каза журналистът от „Уошингтън Поуст“. — Защо сте толкова сигурен?

— Не знаех, че личната ми реакция е толкова ясно изразена — отвърна Портър. — Не става дума за официално становище и ако го използвате, надявам се, ще обясните това. Личното ми разбиране е, че не е вероятно посетителите да напуснат толкова рано една планета, където са намерили природния ресурс, който очевидно са търсели. Навярно няма чак толкова много планети, на които биха могли да открият растителен живот, за да произведат толкова целулоза.

— Значи след като са открили такава планета, според вас те ще останат известно време на нея.

— Така мисля, но не е задължително и правителството да смята така.

— По време на цялото това положение с посетителите — каза представителят на АйЕнЕс — правителството запази, бих казал, уверено, може би дори оптимистично настроение. Трябва да сте имали много неприятни моменти, но въпреки това винаги изглеждате оптимистично настроен. Можете ли да ми кажете дали правителството мисли също толкова оптимистично, колкото изглежда?

— Искате да кажете — попита Портър — дали оптимизмът, който според вас сте доловили, е само политически оптимизъм, или е истински?

— Благодаря ви, че довършихте въпроса ми вместо мен, Дейв.

— Мисля — каза Портър, — че при каквито и да било обстоятелства, оптимизмът се дължи на политически причини. Но мога да заявя недвусмислено, че имаше истинско чувство на оптимизъм. Посетителите не се държаха враждебно. За нас беше ясно, че се опитваха да решат как да се отнасят с нас. Те почти не нарушиха нашите принципни правила на поведение. Изглеждаше така, сякаш се опитваха да се държат прилично. Според мен в Белия дом съществуваше разбирането, че посетителите не биха направили съзнателно нищо, за да ни навредят. Възможно е, разбира се, да са ни навредили несъзнателно.

— Искате да кажете, че според вас не би било вероятно, така ли?

— Да — отвърна Портър. — Мисля, че не би било вероятно.