Окончателна директива (Джеймс Дашнър) читать бесплатно онлайн полную версию книги

61

Имаше толкова много документи, че Марк не знаеше откъде да започне. Всеки файл бе обозначен с номер и изглежда, бяха записани в случаен ред. Марк знаеше, че няма време да прочете всички файлове, и затова реши да ги отваря един след друг и да търси нещо, което би могло да му е от полза.

Имаше множество файлове с кореспонденция, записки и официални съобщения. Преобладаващата част бяха лична кореспонденция — всичките копирани в няколко файла — между Спилкър и негови приятели, най-често жена на име Ладена Лихлитър. Двамата работеха за Коалиция за спасяване на света, организация, за която хората от селата бяха чували, но не знаеха почти нищо. Доколкото Марк успя да разбере, тази група бе събрала на едно място различни правителствени агенции от целия свят. Бяха се установили в Аляска — едно от малкото сравнително незасегнати от слънчевите изригвания места, — където се опитваха да върнат света към предишния живот.

Всичко това изглеждаше много благородно — както и изтощително за тези, които участваха в него, — но малко по-нататък Марк се натъкна на няколко писма между Спилкър и Ладена Лихлитър, от които го побиха студени тръпки. Прелистваше текст след текст, когато се спря на един и го прочете няколко пъти:

До: Рандал Спилкър

От: Ладена Лихлитър

Относно:

Все още съм потресена от днешната среща. Направо не мога да повярвам. Не мога да приема, че ЦКП буквално ни изгледа в очите и ни направи подобно предложение.

Сериозно. Бях изумена.

А след това повечето от половината присъстващи СЕ СЪГЛАСИХА С ТЯХ! Те ги подкрепиха! Какво, по дяволите, става? Рандал, кажи ми, какво, ПО ДЯВОЛИТЕ, става тук? Как може дори ДА СИ ПОМИСЛЯТ да направят нещо подобно?

Как?

Целия следобед си блъсках главата над това. Не мога да го приема. Не мога.

Как стигнахме дотук?

Ела да се видим довечера. Моля те.

ЛЛ

За какво ли става дума? — зачуди се Марк. ЦКП… Човекът на име Брус ги бе споменал като хората, стоящи зад вирусна атака. Или това беше КСС — Коалицията за спасяване на света? Може би едното бе подразделение на другото? С щаб някъде в Аляска. Той продължи да се рови.

След няколко минути се натъкна на още писма, събрани в един файл, от които сърцето му се разтуптя. Студените тръпки се превърнаха в ледена пот.

Меморандум на Коалицията за спасяване на света, дата 217.11.28, време 21:46

До: всички членове на борда

От: председател Джон Мичъл

Относно: проблеми с популацията

Докладът, който ни бе представен днес, копия от него бяха пратени на всички членове на коалицията, категорично не оставя място за съмнение за проблемите, пред които се изправя нашият тежко пострадал свят. Сигурен съм, че подобно на мен, повечето от вас са се прибрали по стаите си дълбоко потресени. Надявам се, че вече сте възприели суровата действителност, обрисувана в този доклад, и можем да помислим за решение.

Проблемът е съвсем ясен: нашият свят е твърде населен и с прекалено малко ресурси.

Ще организираме следващата среща след седмица, броено от утре. Очаквам всички членове да дойдат с готови идеи и решения, независимо колко необичайни ви се струват. Може би сте запознати с едно правило от някогашния бизнес, гласящо: „мисли извън рамките“. Предполагам, че трябва да направим точно това.

Очаквам с нетърпение да чуя идеите ви.

До: Джон Мичъл

От: Кейт Маквой

Относно: възможности

Джон,

Обмислих въпроса, който обсъждахме снощи на вечеря. АМРИД едва оцеляха при изригванията, но те са сигурни, че подземната система за изолация срещу болестотворни организми и биологично оръжие все още функционира.

Наложи се да се поскараме, но в края на краищата получих информацията, от която се нуждаем. Прегледах я и стигнах до няколко извода. Всички възможни решения са твърде непредсказуеми, за да бъдат прилагани. С изключение на едно. Става дума за вирус, който атакува мозъка и го изключва, напълно безболезнено. Действа бързо и решително. Вирусът е конструиран по такъв начин, че темповете на заразяването да отслабват в процеса на неговото разпространение сред жертвите. Би бил идеален за нуждите ни, особено като се имат предвид ограниченията в движението на хората. Мисля, че ще свърши работа, Джон. И колкото и ужасно да изглежда, вярвам, че ще донесе полза.

Пращам ти подробна информация. Очаквам да чуя мнението ти.

Кати

До: Кати Маквой

От: Джон Мичъл

Относно: възможности

Кати,

Нуждая се от помощта ти за изготвянето на предложението, касаещо разпространението на вируса. Трябва да акцентираме върху това, че контролираното изтребване е единственият начин за спасяване на човечеството. Макар че това ще направи възможно оцеляването само на избрана част от земната популация, ако не предприемем крайни мерки, ще се изправим пред евентуално изчезване на човешката раса.

Двамата с теб знаем колко хипотетично е подобно решение. Но повторихме симулациите хиляди пъти и лично аз просто не виждам друга алтернатива. Ако не го направим, светът ще изчерпи своите ресурси. Твърдо съм убеден, че това е най-етичното решение. За себе си аз го приех. Сега въпросът е да убедим другите членове на борда.

Нека се срещнем в моя апартамент в пет следобед. Всичко трябва да е оформено перфектно, така че, приготви се за дълга нощ.

До тогава,

Джон

Меморандум на Коалиция за спасяване на света Дата 219.2.12, време: 19:32

До: всички членове на борда

От: председател Джон Мичъл

Относно: предложение за издаване на Директива

Моля, споделете с мен мислите си относно изложеното предложение. Окончателната заповед ще бъде издадена утре.

Изпълнителната Директива № 13 на Коалицията за спасяване на света по препоръка на Центъра за контрол на популацията да се смята за СТРОГО СЕКРЕТНА с най-висок приоритет, наказанието е с максимална строгост.

Ние, Коалицията, с настоящото разрешаваме на ЦКП да реализира в експресен порядък тяхното предложение за контрол на популацията под номер 1, представено подробно и приложено към този документ. Ние, Коалицията, поемаме пълна отговорност за това действие, ще следим неговото изпълнение и ще предоставим помощ, доколкото това е във възможностите ни. Вирусът ще бъде разпространен в райони, препоръчани от ЦКП и одобрени от Коалицията. Ще бъдат разположени въоръжени формирования, които да осигурят правилното развитие на процеса. С настоящето се ратифицира Изпълнителна заповед № 13 и ПКП № 1. Заемете се с незабавното изпълнение.

Марк бе принуден да изключи за малко таблета. Усещаше нарастващ шум в ушите, лицето му пламтеше болезнено. Главата го болеше. Всичко, на което бе станал свидетел през изминалата седмица, е било санкционирано от действащото правителство на опожарения свят. Не е било осъществено от терористи, нито от група побъркани типове. Било е одобрено и осъществено с единственото намерение да се контролира популацията. Да се изтребят цели райони, за да има повече ресурси за оцелелите.

Тялото му се тресеше от набиращ сила гняв, който подхранваше растящата лудост. Седеше в непрогледна тъмнина, загледан в черното пространство, но пред очите му танцуваха петна. Човешки лица, крещящи за помощ. Разнасящи вируси стрели, които бръмчат във въздуха, забиват се в рамене, ръце и шии. Започна да се пита дали това, което се случваше с него, не бе последният етап преди окончателното умопомрачение.

Той трепереше, целият облян в пот. От очите му се стичаха сълзи. После неочаквано вдигна глава и изкрещя. През тялото му премина неудържима лавина от гняв, какъвто не бе изпитвал досега. Чу, че нещо изпука. Звукът дойде от скута му.

Погледна надолу, но не видя нищо. Опита се да включи таблета, ала не се получи. Намери пипнешком прожектора и го запали. Екранът на таблета бе строшен, самият панел бе извит под неестествен ъгъл. В гнева си го бе счупил. Никога не би си помислил, че притежава подобна сила.

Въпреки всичко, което се случваше с него, опита се да разсъждава трезво. Знаеше какво трябва да направят, бе наясно, че това е единственият им и последен шанс. Ако хората от бункера възнамеряваха да отидат до Ашевил, за да открият човека, който бе издал тази заповед, тогава Марк и приятелите му също отиваха там. Да се промъкнат зад стените на града според Марк бе единственият начин да открият хората, издали директивата за изтребване. Можеше само да се надява, че там разполагат със средства за борба със заболяването. Че биха могли да им помогнат. Ашевил. Ето къде трябва да отидат.

Точно както бе казал и онзи негодник Брус по време на речта си в залата. Само че Марк искаше да ги изпреварят.

Той се изправи, все още малко замаян от образите, които плуваха пред очите му. Гневът пулсираше, течеше по жилите му вместо кръв, но още докато се надигаше, той усети, че спокойствието му бавно се завръща. Освети още веднъж счупения таблет, след това го изрита към далечния край на помещението. Машинката се приземи с трополене. Надяваше се, че някой ден ще има възможността лично да каже на хората от КСС какво мисли за решението им.

Главата му се цепеше от болка, изведнъж го налегна безкрайно изтощение, сякаш някой бе загърнал раменете му с тежащо тонове одеяло. Той падна на колене, преви се на една страна и опря глава в хладния под. Чакаше го толкова много работа. Сега не бе моментът да заспива. Но беше толкова… толкова изморен…

Най-сетне този път му се присъни нещо приятно.