Окончателна директива

39

Изведнъж се чуха още шумове, блеснаха нови прожектори и лъчите им затанцуваха в налудничав ритъм. Хората на Брус се хвърлиха в атака с безумни викове. Марк се обърна към Алек, който вече бе протегнал ръка да го сграбчи за ризата и да го дръпне през вратата.

Войникът едва бе прекрачил прага, теглейки Марк след себе си, когато светлините ги намериха. Лъчите бяха заслепяващи. Някой хвана Марк за крака и го вдигна във въздуха. Момчето тупна на бетонния под и си удари болезнено главата. Усети, че го теглят за краката. Завъртя се, блъсна се в неколцина нападатели и зарита да се освободи.

Алек го викаше, но Марк едва чуваше гласа му заради рева на разгневените нападатели. Те го заобиколиха, някой го изрита в ребрата, чу се женски вик, сетне Марк получи нов удар в корема. Той изстена, сви се на топка и дръпна толкова силно крака, че успя да се изтръгне от хватката на похитителя. Възползвайки се от инерцията, Марк се завъртя по корем и запълзя към вратата. Действаше енергично с ръце и крака и се опитваше трескаво да избегне протегнатите към него ръце.

Внезапно виковете на тълпата бяха заглушени от свирепо ръмжене — звук, който би могъл да се изтръгне от гърлото на мечка, защитаваща малкото си. Но това беше Алек — а после нападателите се разхвърчаха във всички посоки. Старият воин се бе озовал насред тълпата и поваляше всеки, който се опитваше да се добере до Марк. В суматохата някой тупна върху краката на младежа, друг се стовари на гърба му. Той се завъртя и тогава трети човек му седна на лицето. Всичко изглеждаше ужасно нелепо, сякаш бе заобиколен от клоуни в цирка и той едва не се разсмя.

После някой го зашлеви по бузата и главата му се проясни. Марк замахна с юмрук, но не уцели, опита безуспешно отново и продължи да размахва ръце като сляп боксьор. На четвъртия или петия опит удари някого в челюстта и чу болезнен вик. Мярна за миг Алек, който се биеше като лъв, разблъскваше нападателите и ги поваляше на пода. Изтрополи избит прожектор, който се затъркаля и опря в стената. Светлината му озари кръг пред вратата, на около десетина крачки от тях. Марк знаеше, че по някакъв начин трябва да се освободи от нападателите си и да се добере до там.

Той успя да се изправи на ръце и крака, но някой скочи на гърба му и го повали отново. Една ръка обви шията му и започна да го души. Марк се закашля, борейки се за глътка въздух. Болка раздираше гърдите му. Той се опря в пода и тласна с ръце да отхвърли нападателя. Завъртя се, изрита го в лицето и едва след това си даде сметка, че това е жена. Чу я да пада, а от носа й рукна кръв. Още двама души се нахвърлиха върху него, сграбчиха го за ръцете и го вдигнаха. Трети мъж се изправи пред него със злобна усмивка на лицето. Замахна бавно и стовари юмрук в корема на Марк. Младежът се преви под вълната от болка и гадене. Напъна се да повърне, но от стомаха му не излизаше нищо.

Той чу нов рев, излизащ от гърлото на Алек, и после старият войник събори един от мъжете, които го държаха. Веднага щом ръката му се освободи, Марк удари с лакът втория нападател. После се хвърли напред и прекатури на земята мъжа, който го бе ударил. Без да губи повече време, скочи на крака и се втурна към озарения от прожектора участък. Пътьом се наведе, сграбчи прожектора и го стисна здраво. Завъртя се, замахна и нанесе удар, без да поглежда дали някой го следва.

Прожекторът се блъсна в нещо, чу се вик и строполяващо се на пода тяло. Алек, който бе взел прожектора на друг нападател, се обръщаше, след като бе приключил с двамата мъже, държащи доскоро Марк. Двамата опряха гърбове, готови да посрещнат нови атаки. Групата в сумрака срещу тях също притихна, събираща сила за нов щурм.

Марк завъртя прожектора и установи, че хората, скупчили се между тях и отворената врата, бяха по-малко, може би около осем души. Ето ти шанс, макар и мъничък. Сякаш двамата с Алек имаха телепатична връзка, защото едновременно нададоха бойни възгласи и се нахвърлиха върху по-малобройната група. Врязаха се в нея и я разблъскаха. Марк вложи в тази атака цялото си отчаяние, риташе и удряше с дръжката на прожектора всичко, което се движи. Препъваше се, изправяше се, вкопчваше се и блъскаше, извърташе се от протегнатите към него ръце, но продължаваше да си пробива път напред.

По някакъв начин успя да се добере до отсрещната страна, откъдето пътят към разтворената врата бе чист. Алек също се справяше добре и макар че накрая го повалиха, той съумя отново да се изправи. После и двамата хукнаха към овалния отвор и се шмугнаха през него. След броени секунди Алек бе притиснал вратата с тяло и се опитваше да я затвори. Няколко ръце се бяха промушили през тесния отвор и му пречеха да довърши започнатото.

— Ела да ми помогнеш! — извика той.

Марк започна да удря ръцете с дръжката на прожектора, после Алек дръпна за миг вратата и отново я притисна, изтиквайки обратно телата, които им пречеха. Чуха се болезнени викове и писъци и за миг им се стори, че ще успеят. Но пристигна нова вълна от противници, които заблъскаха вратата и едва не събориха Алек.

Марк изостави прожектора и също опря рамо на вратата. Двамата дръпнаха за втори път вратата навътре и я стовариха върху пъхнатите през процепа ръце. Някои от тях се дръпнаха, но се промушиха нови. Те пак замахнаха с вратата и я засилиха към рамката. Отново викове и мятащи се ръце — но по-малко от преди. Още веднъж. Всеки път двамата действаха все по-бързо и успяваха да спечелят все по-голяма територия.

— Последен път — с всичка сила! — нареди Алек.

Марк се приготви, дръпна вратата, изкрещя и я натисна с цялата си тежест. Металният ръб се стовари върху крайниците, чу се звук на трошаща се кост и този път всички ръце и пръсти се скриха.

Алек се облегна на вратата и я затвори с валчестата дръжка.