Окончателна директива

24

Марк най-сетне спря да се съпротивлява, когато някой го удари с юмрук в лицето и едната му страна се парализира от болка. Осъзна, че е безполезно да се опитва да избяга. Отпусна се и ги остави да го отнесат, накъдето са намислили. Видя, че Алек се бори с двама яки мъже и за да го усмирят, те отново затегнаха примката на шията му. Сподавените звуци от гърлото на стария воин накараха сърцето му да се свие от уплаха.

— Спрете! — извика той. — Алек, престани! Те ще те убият!

Разбира се, ветеранът не му обърна внимание и продължи да се дърпа.

Не след дълго двамата се озоваха на осветеното място около огъня. Една жена се надигна и хвърли още съчки вътре. Изригнаха нови пламъци, искри се издигнаха в небето. Отнесоха Марк пред насядалите хора и го метнаха в краката им. Песента секна и всички очи се втренчиха в него.

Младежът се закашля и плю, болеше го мястото, където го бе охлузило въжето, после седна. Висок мъж — вероятно същият, който го бе довлачил тук — опря ботуш в гърдите му и го бутна обратно.

— Лежи — изръмжа той. Не изглеждаше ядосан, нито разтревожен, говореше спокойно, сякаш не си и помисляше, че Марк може да не му се подчини.

Други двама мъже дотътриха Алек и Марк остана изненадан, че са успели. Войникът пъшкаше и стенеше, но бе спрял да се боричка, след като затегнаха въжето здраво на шията му. Закашля се продължително и сподавено, после плю кръв на земята.

— Защо го правите? — попита Марк, без да се обръща конкретно към някого. Лежеше по гръб под надвисналите отгоре клони. — Нищо лошо не сме ви сторили. Просто искахме да разберем кои сте и какво вършите!

— Затова ли попита за Диди?

Той завъртя глава и видя, че въпросът е зададен от жена на предния ред. Стори му се, че е същата, която ги бе заговорила на склона.

Марк бе учуден от това колко безжизнен е гласът й.

— Значи ти си я изоставила. Защо? И защо ни държите в плен? Искаме само да отговорите на въпросите ни!

Алек внезапно скочи на крака и дръпна въжето, с което го държаха. Изтръгна го от ръцете на похитителя, завъртя се и го повали с удар с рамо в гърдите. Събори и втория мъж до него, после се хвърли върху тях. Продължи да нанася бързи удари, но още двама мъже се намесиха и го притиснаха с телата си. Появи се и трети и едва сега те успяха да го обърнат по гръб и да приковат ръцете му към тревата. Мъжът, когото бе съборил пръв, се изправи и го изрита три пъти в гърдите.

— Престанете! — извика Марк. — Спрете!

Той дръпна своето въже и понечи да стане, но ботушът отново го запрати долу.

— Не го повтаряй повече! — предупреди го все така равнодушно високият мъж.

Останалите продължаваха да бъхтят Алек, но старият войник отказваше да се предаде, въпреки че шансовете не бяха на негова страна.

— Алек — помоли го Марк. — Трябва да спреш, преди да са те убили. Какъв смисъл, ако ни напуснеш?

Тези думи най-сетне проникнаха в съзнанието на ветерана. Той застина неподвижно, после се сви на топка с разкривено от болка лице. Почти разтреперан от гняв, Марк насочи вниманието си към жената, която седеше и наблюдаваше безизразно тази сцена.

— Кои сте вие? — кресна той. Само това успя да измисли, но вложи в думите си целия насъбрал се гняв.

Жената го разглежда няколко секунди, преди да отговори:

— Вие сте неканени нашественици. И ни питате за Диди. С вас ли е това момиче? Къде е лагерът ви?

— Какво ви засяга? Нали я зарязахте? Да не ви е страх, че ще се промъкне във вашия лагер и ще ви зарази? Нищо й няма на нея!

— Имаме си причини — каза жената. — Духът говори, а ние изпълняваме заповедите му. След пороя от демони от небето изоставихме нашето село и търсим свети места. Мнозина от хората ни побягнаха и отказаха да се присъединят към нас. Те са някъде из гората, вероятно заговорничат с демоните. Нищо чудно и вие да сте техни шпиони.

Марк не можеше да повярва какви ги бръщолеви тази жена.

— Зарязали сте едно малко момиченце да умре, защото може да е болно? Нищо чудно, че останалите хора от селото не желаят да останат с вас.

Жената го погледна смутено.

— Чуй ме, момче. Те са много по-опасни от нас — нападат без предупреждение, убиват без угризения. Светът е обладан от злото, а то има много проявления. Не можем да поемаме рискове, особено след като ти забърка името на детето. Сега сте наши пленници и ще постъпим с вас както решим. Да ви освободим би означавало да помогнем на тези, които са против нас.

Марк втренчи поглед в нея, докато разсъждаваше трескаво. Имаше лошо предчувствие, което се усилваше, колкото повече говореше жената.

— Диди ни каза, че стрелите са дошли от небето. Видяхме трупове във вашето село. Същото се случи и при нас. Опитваме се да разберем защо — нищо повече.

— Това момиче ни навлече злото. Тя е превъплъщение на покварата. Защо мислите, че сме я изоставили? Ако вие сте я спасили и сте я довели наблизо, значи сте извършили нещо толкова ужасно, колкото не можете да си представите.

— Какви са тези дивотии? — обади се Алек. — Имаме далеч по-големи проблеми, отколкото вие, мадам, може да си представите.

— Трябва да ни пуснете — побърза да каже Марк, преди Алек да продължи. Старият воин несъмнено бе силен и решителен човек, но не го биваше да води преговори. — Просто търсим безопасно място, където да се заселим. Моля ви. Обещавам да си тръгнем веднага. Няма да кажем на никого за вас, нито ще доведем Диди, щом не желаете. Ние ще се грижим за нея.

— Тъжно ми е като гледам колко малко разбирате — въздъхна жената. — Наистина.

Марк имаше желание да закрещи, но се сдържа.

— Вижте, да опитаме подред да си обясним нещата един на друг. Нали така е справедливо? Аз искам да ви разбера. Наистина искам. Защо просто не поговорим, вместо да се отнасяте с нас като с животни? — Тя мълчеше и той продължи в същия дух. — Какво ще кажете да се върнем към началото? Как се озовахме в тези планини.

Жената го гледаше с широки, безизразни очи.

— Винаги съм смятала, че демоните ще се опитат да се държат смирено, когато се появят пред нас. Вие ни подмамихте да ви завържем и да ви докараме тук. А сега ти ми говориш с мил, подканящ гласец. Демони. И двамата. — Тя кимна на мъжете, изправени до Марк и Алек.

Високият вдигна крак и изрита Марк в гърдите. Болката бе тъй силна, че младежът не се сдържа и извика. Мъжът го изрита отново, този път в гърба — в бъбреците. Тялото на Марк се схвана, от очите му рукнаха сълзи.

— Спри веднага, кучи с… — поде Алек, но мигновено получи удар в лицето.

— Защо постъпвате така? — извика Марк. — Ние не сме демони! Вие, хора, сте се побъркали! — Нов ритник в ребрата, болката бе непоносима. Той се сви на кълбо и се прикри с ръце.

Подготви се за още удари, осъзнавайки, че няма надежда да избяга.

— Спрете.

Кратка дума, произнесена с нисък, нетърпящ възражение глас, който долетя от другия край на огъня. Мъжете, които налагаха Марк и Алек, незабавно отстъпиха и коленичиха, свели глави. Жената също падна на колене и заби поглед земята. Марк все още се присвиваше от болка, но вдигна глава да види кой е проговорил. Забеляза някакво движение зад огъня, после един мъж се приближи. Спря на няколко крачки от тях и Марк бавно вдигна поглед — от ботушите, през джинсите и плътно прилепналата риза до покритото с белези, почти нечовешко лице. Гледка, която го караше да се извърне, но Марк успя да се сдържи. Срещна погледа на обезобразения мъж и се опита да надзърне в тези пронизителни, измъчени очи.

Мъжът нямаше коса. Нямаше и уши.