Окончателна директива

55

Алек се втурна в главоломен спринт право към непознатите, които влачеха Лана по павирания двор на къщата. Всичко стана толкова бързо, че Марк изостана далече зад него. Опита се да го настигне, но раницата му подскачаше в разни посоки, а пушката заплашваше да се изплъзне от влажните му длани.

Алек крещеше на двамата мъже да престанат веднага. Беше вдигнал трансвиктора, но похитителите или не разбираха заплахата, или не даваха пукната пара. Те продължиха да влачат Лана през двора, докато стигнаха страничната алея, където я захвърлиха безцеремонно. Виковете й бяха утихнали и Марк си помисли, че може да е изгубила съзнание. Дано поне да е жива. Алек спря на десетина крачки от мястото, където Лана лежеше неподвижно. Беше насочил оръжието и крещеше на двамата да не мърдат, когато Марк го застигна.

Мъжете вече бяха трима и стояха мълчаливо в полукръг около Лана. Сякаш дори не подозираха за насочените към тях оръжия.

— Отдръпнете се от нея! — извика Алек.

Сега, когато бяха по-близо, Марк успя да разгледа по-добре тяхната приятелка. Сърцето му се сви. Тялото й бе покрито със синини и рани от побоищата. Косата й бе изскубана на цели кичури, виждаше се окървавеният й скалп. На ухото зееше рана, сякаш някой се бе опитал да го изтръгне. Тази гледка пробуди в душата му ужас, който обаче бързо бе изместен от вече познатия неистов гняв. Тези хора бяха чудовища и ако са направили същото с Трина…

Той пристъпи напред, но Алек го спря с ръка.

— Само за момент — рече той, без да откъсва поглед от мъжете. — Няма да повтарям. Отстъпете назад или ще стрелям.

Но вместо да отговорят, тримата коленичиха на земята, опрели с колене тялото на Лана. Тя отвори очи и замести трескаво поглед от един на друг.

— Хайде, направи го — подкани Марк. — Какво чакаш?

— Твърде близо са — процеди ядно Алек. — Не искам да засегна и нея!

Думите му само ядосаха Марк още повече. Не смяташе да стои тук и да не предприема нищо.

— Писна ми от тия гадости — промърмори и пристъпи напред, като избута ръката на Алек.

Мъжете вдигнаха към него безизразни очи. Бяха напъхали ръце в джобовете и търсеха нещо там.

— Ей! — извика младежът, насочил оръжие. — Дръпнете се или ще стрелям! Не знаете какво ви чака, повярвайте ми!

Те или не го чуха, или се престориха. Това, което последва, бе толкова бързо и неочаквано, че Марк се олюля и едва не падна. Със светкавично движение единият от мъжете извади от джоба си нож и го заби в тялото на Лана. Виковете й накараха Марк да се разтрепери. Той се хвърли напред, като същевременно смъкваше оръжието от рамо. Замахна и събори настрана мъжа, който се намираше най-близко до него.

Алек извика нещо отзад, но Марк не му обърна внимание. Единствената му мисъл бе да обезоръжи по-скоро мъжа пред него и да се заеме с другите двама. Поне да ги отдалечи достатъчно от Лана, за да може Алек да стреля. Мъжът, с когото се бе сборичкал, бе силен, но Марк го бе изненадал. Притисна го с коляно към земята, изтръгна ножа от ръката му и го забоде няколко пъти в гърдите на своя противник, слагайки край на двубоя.

После се отдръпна бавно. Не можеше да откъсне ужасен поглед от мъжа, когото току-що бе наръгал. Но миг по-късно реалността нахлу в съзнанието му и той скочи на крака. Алек стовари приклада на пушката си върху главата на втория нападател. Мъжът се сгърчи и рухна на земята.

Ала в този момент откъм улицата към тях се втурна нова група от невменяеми. Трябва да бяха поне осем на брой. Мъже, въоръжени с ножове, чукове и отвертки, с изкривени от гняв лица.

— Внимавай! — извика Марк.

Но мъжете не се интересуваха от тях. Нахвърлиха се върху Лана, която все още се бореше с последния от тримата си похитители. Алек се олюля, отстъпи назад и Марк се изправи до него. Сцената, която се разиграваше пред тях го убеди в едно — нямаше никакъв начин да сложат край на тази лудница, ако не прибягнат до трансвикторите. Внезапно го изпълни чувството за обреченост.

Алек стоеше съвършено неподвижно, истинска статуя на твърдата решимост. Лицето му сякаш бе издялано от камък. Без да каже нито дума, той вдигна оръжието и го насочи към групата, която атакуваше Лана.

Яркият сноп светлина проряза въздуха и удари първия мъж от групата, който тъкмо бе стоварил върху нея окървавен чук. Тялото му в миг бе обгърнато от сивкава трептяща вълна, след това избухна в мъгла и изчезна, отнесено от неуловим вятър. Алек вече стреляше по следващия. Марк си даде сметка, че не могат да спечелят тази битка, че няма да успеят навреме, колкото и да бе силна и издръжлива Лана.

Той вдигна своя трансвиктор и откри огън. Двамата с Алек се прицелваха спокойно и натискаха спусъци. Удари един. После следващия. И следващия.

Скоро чудовищата изчезнаха и на земята остана само бездиханното тяло на тяхната приятелка. Алек не се поколеба повече от секунда. Прицели се и пусна още един ярък сноп.

Изблик на сивкава мъгла сложи край на страданията на Лана.