Окончателна директива

58

Главата на Марк се удари в едно стъпало, после в стената и накрая в пода. Около него се мятаха ръце и крака, удряха го лакти. Светът се бе превърнал в неспирна налудничава въртележка. Когато всичко се успокои, Трина и Алек лежаха на гърдите му, а Диди се бе свила в краката му. Докато Алек се опитваше да вдигне трансвиктора, внезапно някакъв мъж се хвърли от горната площадка и тупна върху него. Трина успя да дръпне Диди, прегърна я силно, а после отскочи назад, тъй като отгоре полетяха още тела. След миг върху Марк имаше поне десетина души, които го блъскаха, ритаха и се опитваха да го разкъсат с голи ръце. Той се извъртя, опита се да пропълзи настрани, сграбчи трансвиктора с две ръце и се зае да нанася удари наляво и надясно.

Трина закрещя с висок, пресеклив глас.

— Спрете! Всички да спрат и да ме чуят!

Думите й прокънтяха във въздуха и колкото и да бе странно, накараха виковете и сумтенето да стихнат. Всички движения замряха. Марк бе стъписан от тази внезапна промяна — всички се бяха надигнали и гледаха като хипнотизирани Трина. Опряла гръб на стената, тя стоеше вляво от него, все още стиснала Диди в прегръдката си. Алек също се бе освободил и се поклащаше вдясно.

Всички погледи бяха втренчени в Трина, сякаш тя притежаваше някаква вълшебна, хипнотична сила. Тишината в мазето се нарушаваше само от тежкото дишане на нашествениците.

— Трябва да ме изслушате — продължи тя малко по-тихо. В очите й трепкаха безумни пламъчета. — Сега аз съм една от вас. Тези хора дойдоха да ми помогнат. Трябва да ни пуснете, за да довършат започнатото!

Откъм тълпата се чу недоволно мърморене. Ала същевременно, за изненада на Марк, хората се надигаха и отдръпваха, сякаш бяха готови да й се подчинят. Окървавени и мръсни, те изведнъж бяха започнали да действат като организирана група. Скоро всички се подредиха от двете страни на стълбата, оставяйки пътека по средата. Марк видя, че онези, които бяха на горната площадка, обясняваха какво става на останалите. И всичко се вършеше с някакво благоговение.

Трина се обърна към Марк.

— Води ни.

Той все още не виждаше в погледа й следа от разпознаване и от това сърцето му се сви. Нямаше представа как бе успяла да подчини на волята си тези маниаци, но не биваше да изпускат възможността. Скочи на крака и стисна трансвиктора, готов да го използва. Погледна към Алек, който също изглеждаше объркан, а на лицето му се четеше съмнение. Старият воин му кимна да върви пръв.

Марк пристъпи към стълбището и подкани Трина и Диди.

— Да се качваме тогава. Хайде, всичко ще бъде наред. — Никога досега не бе произнасял думи, в които да вярва по-малко.

Те го приближиха, готови да го последват. Трина побутваше Диди пред себе си, уловила я за раменцата. Алек застана зад тях.

— Тръгваме нагоре — изръмжа той, като стрелкаше тревожно очи между хората от двете страни на стълбището. По лицето му си личеше, че смята всичко това за клопка. И той като Марк държеше трансвиктора готов за стрелба.

Младежът си пое дълбоко въздух, заедно с който вдъхна и тежката миризма, която излъчваха телата на тези хора. Качи се на първото стъпало. Очите на всички бяха втренчени в него. Една жена отдясно, с разчорлени коси и покрито със синини лице, го гледаше с разбираща усмивка. Вляво стоеше юноша с парцаливи дрехи, целият измазан с мръсотия. Сякаш всеки миг щеше да избухне в смях. Хората нагоре стояха мълчаливо и неподвижно.

— Хайде, приключвай вече — подкани го шепнешком Алек.

Марк пристъпи на следващото стъпало. Не смееше да хукне нагоре по стълбището, сякаш Трина бе накарала тези смахнати типове да изпаднат в транс и едно прибързано движение би развалило магията. Той повдигна крак и продължи. Погледна за миг през рамо и установи, че Трина и Диди го следват по петите, а Алек е зад тях. Старият воин му хвърли яден поглед, недоволен от мудните му действия. Марк продължаваше да се изкачва, а втренчените очи на доскорошните им нападатели караха косата му да настръхва. Усмивките им ставаха все по-големи и по-зловещи.

Бяха изминали две трети от пътя, когато прозвуча женски глас:

— Хубавица. Малката ми хубавица.

Една жена потупваше Диди по главата сякаш е животно в зоопарка. Лицето на момичето бе изопнато от ужас.

— Какво хубаво детенце — продължаваше жената. — Бих могла да те изпапкам. Като печена пуйка. Да. Толкова си сладка.

Марк ускори крачка. Беше отвратен. Успя да изкатери още две стъпала, когато един мъж протегна ръка и го сръчка с пръст в рамото.

— О, какво хубаво, силно момче — рече. — Сигурна мама е много горда с теб, а?

Марк продължи нагоре. От двете страни към него се протегнаха ръце. Все още не бяха заплашителни, — само го докосваха. Още едно стъпало. Жена се отдели от стената, обгърна шията му и се притисна към него. Сетне го пусна и се върна на мястото си. Лицето й бе изкривено от зла усмивка.

Отвращението му се засилваше. Не можеше да остане и минута повече в тази къща. Пресегна се назад, улови Диди за ръката и се заизкачва припряно нагоре. Чуваше как Алек трополи с тежки стъпки най-отзад.

В началото хората около тях сякаш не забелязваха, че е ускорил ход, а може би бяха стъписани от внезапната промяна в тактиката. Марк стигна на върха, прекоси площадката, където също имаше лунатици, и тръгна по коридора. Къщата бе натъпкана с хора, те бяха навсякъде, някои държаха тояги, ножове, бухалки. Марк реши, че сега не е време за двоумене. Той хукна към изхода, дърпайки Диди след себе си.

Успяха да минат половината от разстоянието, преди да настъпи хаос. Всички нашественици в къщата закрещяха едновременно, скочиха и затиснаха с телата си Марк и приятелите му. Марк изпусна ръката на Диди и я видя да изчезва в тълпата, а слабият й прощален вик бе като на изгубен сред демони ангел.