Окончателна директива

26

Марк замръзна, втренчил поглед в тялото на Джед, извило се под неестествен ъгъл. Никога досега не бе преживявал толкова странни събития за толкова кратко време. Сякаш се бе озовал в някаква страна на лудите. А ставаше още по-странно заради хората, които ги бяха наобиколили, издаваха животински звуци и се хилеха истерично.

Марк извърна бавно глава към Алек. Старият войник разглеждаше мълчаливо Джед.

Откъм гората продължаваха да се носят чудати звуци — кудкудякане, подсвиркване, възгласи, дюдюкане. Стъпки и трошене на съчки. Мъжете зад Марк и Алек се изправиха и погледнаха въжетата, които държаха, сякаш не знаеха какво да правят с тях. Местеха поглед между своите пленници, въжетата и новодошлите. Двата реда певци изглеждаха също толкова объркани, сякаш очакваха някой да им каже как да постъпят. Явно Джед е бил свързващото звено, двигателят на тази група, и сега, след като вече го нямаше, последователите му не знаеха какво да предприемат.

Алек реагира пръв, винаги готов да се възползва от случая. Той пъхна пръсти под примката на шията си и я дръпна достатъчно, за да я разхлаби. Марк се боеше, че това ще пробуди от транса мъжете и ще ги накара да предприемат ответни мерки, но за негова изненада те пуснаха края на въжетата. Марк незабавно последва примера на Алек и разхлаби своята примка, после я измъкна през главата си. Същото бе направил и Алек.

— Да се махаме оттук — изръмжа старият воин.

— Ами нападателите? — попита Марк. — Обкръжени сме напълно.

Алек въздъхна.

— Тръгвай. Ако трябва, ще си пробием път с бой. Зарежи тия лунатици.

Лицето на жената, която първа ги бе заговорила, сега бе напрегнато и тревожно.

— Опитвахме се само да държим демоните надалече. Нищо повече. А вие ни провалихте. Как можахте да доведете враговете ни тук?

Тя потрепери, отстъпи назад и опря пръсти в слепоочията си.

— Как можахте? — прошепна.

— Наистина съжалявам — изсумтя Алек, заобиколи я и тръгна към огъня. Имаше парче дърво, стърчащо наполовина от пламъците. Той го вдигна за неразпалената част и го размаха като факла. — Това ще ги накара да помислят, преди да предприемат нещо. Хайде, хлапе.

Мак погледна жената, която очевидно се измъчваше от главоболие, и нещата взеха да застават на местата си.

— Казах да тръгваш! — подвикна му ядно Алек.

В този момент откъм гората се втурна група от десетина души, размахващи юмруци и огласящи околността с викове. Имаше мъже, жени и дори деца, всичките с изражения на умопобъркани. Марк си даде сметка, че това е последната им възможност, скочи, дръпна на свой ред едно разпалено дърво от огъня и последва Алек. Размаха импровизираната си факла и тя се разгоря още по-силно.

Вълната от нападатели се стовари с бойни възгласи върху певците. Двама мъже скочиха напред и се озоваха право в огъня. Дрехите им пламнаха пред ужасения поглед на Марк. От гърлата им се изтръгнаха писъци, те се помъчиха да угасят пламъците, но вече беше твърде късно. Нещастниците хукнаха право към гората и без съмнение скоро щяха да предизвикат голям пожар. Марк се обърна с гръб към певците. Не можеше да гледа как нападателите ги повалят и тъпчат.

— Марк! — извика Алек, изправен наблизо. — Не знам дали си забелязал, но ни нападнаха!

— Моля ви — проплака някой зад тях. — Вземете ме с вас.

Младежът се обърна и видя жената, която бе наредила да ги бият. Но преди да успее да реагира, тримата се озоваха насред меле от бъхтещи се хора. Някой блъсна Марк и едва не го събори. За негова изненада, оказа се, че сражаващите се не са нови срещу стари. Мнозина от участниците всъщност се налагаха едни други — видя една жена да пада в огъня и писъците й отекнаха надалече. Някой сграбчи Марк за ризата и го дръпна настрани. Тъкмо се готвеше да го удари с факлата, когато откри, че това е Алек.

— Имаш странната склонност да се завираш там, където могат да ти видят сметката! — скастри го ветеранът.

— Не знаех откъде да започна и какво да направя! — оправда се Марк.

— Понякога човек просто трябва да действа! — Той пусна ризата на Марк и двамата хукнаха — нагоре по хълма и далече от огъня. Навсякъде около тях имаше хора.

Марк размаха факлата пред себе си. Някой го спъна отзад, той изпусна горящата пръчка и тупна по лице в прахоляка. Миг по-късно чу болезнен вик и усети, че онзи, който го притиска, отхвърча настрани. Когато се обърна, видя, че Алек сваля крак от нечие тяло.

— Ставай! — викна му старият воин. Ала едва произнесъл тези думи, той самият бе съборен от мъж и жена. Марк скочи, вдигна отново факлата си и изтича при сборичкалите се Алек и двамата му нападатели. Забоде разпаления край на пръчката във врата на мъжа, който изпищя, дръпна се рязко и освободи Алек от тежестта си. Марк замахна отново и вторият път факлата попадна върху главата на жената. Тя се претърколи настрана, а Марк подаде ръка на Алек и му помогна да се изправи.

Нови противници тичаха към тях. Поне петима или шестима. Марк размаха факлата, изгубил контрол над себе си и предоставил всичко на инстинкта и адреналина. Повали един мъж с горящата пръчка, замахна и удари жената до него в носа. Забоде факлата като копие в гърдите на трети нападател, завъртя я и видя, че дрехите му пламват.

Алек се бе изправил до Марк. Поваляше противниците с лакти, ритници и юмруци, разхвърляше ги като чували с боклук. Бе изгубил факлата си, твърде зает да налага с юмруци. Този човек бе истински войник до мозъка на костите си. Една ръка се уви около шията на Марк и го дръпна рязко назад. Младежът стисна здраво горящата пръчка и удари слепешката зад гърба си. Не уцели, замахна отново и този път усети, че хватката отслабва. Чу болезнен вик. Нещо го повлече и той тупна долу.

Алек също бе спрял да си поеме дъх. За миг около тях се бе образувало свободно пространство, но един кратък поглед бе достатъчен, за да се уверят, че от гората прииждат нови нападатели.

Алек помогна на Марк да се изправи. Двамата хукнаха полуприведени по склона към покрайнините на гъстата гора. Марк чуваше зад гърба си виковете на преследвачите — тези хора не искаха никой да избяга. Двамата с Алек превалиха хълма и затичаха по сравнително равен терен. И тогава погледът му се спря на нещо друго — на стотина метра пред тях.

Беше част от гората, обхваната в пламъци.

Между тях и техния лагер. Където бяха оставили Трина. Лана и Диди.