Момиче на пружина

Благодарности

Без помощта на немалък брой съратници „Момиче на пружина“ би бил по-неуспешен роман. Искрена благодарност дължа на следните хора: Кели Бюлър и Даниел Спектър, задето намериха начин да ме приютят и да ми покажат забележителностите на Чианг Май, докато правех проучвания за книгата си; на Ричард Фос, задето ме просветли относно ветроходите; на Иан Чаи, задето ми помогна с изграждането на характера на Тан Хок Сенг; на Джеймс Фан, автора на „Земя в пламъци“, за знанията и проницателния поглед върху екологичните проблеми на Тайланд; на бандата в „Блу Хевън“ — на моите първи читатели Тобайъс Бакъл и Бил Сан, — но също на Пол Мелко, Грег Ванекхоут, Сара Принес, Сандра Макдоналд, Хедър Шоу, Холи Макдауъл, Иън Трегилис, Рае Карсън и Чарли Финли. Едва ли бих намерил пътя към края на книгата си, ако не беше тяхната мъдрост. Бих искал също да благодаря на редакторката си Джулиет Алмън, която ми помогна да открия и разреша сериозни проблеми в сюжета в момент, когато вдъхновението ми беше съвсем пресъхнало. Бил Тафин също заслужава специална благодарност. Имах късмет да се запозная с него, когато тази книга беше още в пелени, и той се оказа едновременно добър приятел и богат източник на културна информация за Югоизточна Азия. И накрая, нека благодаря на съпругата си Аджула, която е най-верният ми поддръжник в продължение на много години. Търпението и вярата ѝ в мен нямат равни. Разбира се, макар тези хора да вдъхновиха най-доброто в романа, цялата отговорност за грешките, пропуските и недомислиците в него е единствено моя.

Позволявам си да отбележа, че макар книгата да е ситуирана в един бъдещ вариант на Тайланд, тя не бива да се възприема като прочит на съвременния Тайланд и неговите жители. Горещо препоръчвам автори като Чарт Корбджити, С. П. Сомтоу, Фра Петер Панападипо, Батан, отец Джо Майер, Кукрит Прамой, Сане Сангсук и Кавпоон Боонтауее, чиито книги дават много по-точна и вярна представа за Тайланд във всичките му аспекти.