47.

Официалната капитулация се състоя на открития параден плац пред Великия дворец. Там Аккарат посрещна Каня и прие поклона ѝ. Корабите на „АгриГен“ вече бяха пристанали на доковете и разтоварваха ориз Ю-Текс и СояПРО, стерилните семена на зърнените монополисти — една част щеше да нахрани хората в близките седмици, друга щяха да раздадат на фермерите за сеитба. От мястото си на парадния плац Каня виждаше платната с корпоративното лого над ръба на вълнолома.

Говореше се, че младата кралица ще присъства лично на церемонията и така ще циментира новото правителство на Аккарат, затова и тълпите зяпачи бяха по-големи от очакваното. Уви, в последния момент се разбра, че кралицата все пак няма да дойде, и сега всички те стояха в жегата на сухия сезон, който се беше проточил по-дълго от нормалното, потяха се и гледаха как Аккарат се качва на издигнатия подиум под напева на монасите. Бившият търговски министър и настоящ Сомдет Чаопрая се закле да защитава кралството и да го извади от кризата, породена от злощастните обстоятелства през последните дни. После се обърна към армията, цивилните граждани и оцелелите белоризци под командването на Каня, които се бяха строили пред него.

Пот се стичаше по слепоочията на Каня, но тя търпеше стоически, решена да не помръдне. Макар да беше предала министерството на околната среда в ръцете на Аккарат, искаше, ако не друго, поне да представи хората си в най-добрата им светлина, да покаже колко са дисциплинирани. Затова стоеше мирно и се потеше, а Паи стоеше до нея в първата редица, лицето му — образец на заучена безизразност.

Зърна Наронг, застанал на крачка зад Аккарат. Той ѝ кимна леко и Каня стисна зъби до болка, иначе щеше да се разкрещи, да заяви на всеослушание, че той е виновен за всичко, за цялото това разрушение. Разрушение безсмислено и прекомерно, което можеше да бъде избегнато.

Продължи да стиска зъби и да се поти, втренчила поглед в Наронг, сякаш можеше да пробие челото му със силата на мисълта си и да го удави в омразата си. Което беше глупаво, разбира се. Всъщност Каня мразеше себе си. Щеше да предаде на Аккарат последните оцелели белоризци и той щеше да разпусне организацията.

Джайде стоеше до нея и наблюдаваше замислено ставащото.

— Искаш да ми кажеш нещо ли? — измърмори Каня.

Джайде сви рамене.

— Цялото ми семейство е загинало в сраженията.

Каня вдиша рязко.

— Съжалявам. — Искаше ѝ се да протегне ръка. Да го докосне.

Джайде се усмихна тъжно.

— Това е война. Опитах се да ти го обясня.

Понечи да му отговори, но Аккарат ѝ махна да се приближи. Настъпил беше моментът на унижението ѝ. Толкова много го мразеше. Аккарат. Как бе станало така, че справедливият ѝ младежки гняв се бе изродил в нещо толкова грозно? Още като дете се беше заклела да унищожи белоризците, а ето че лелеяната победа вонеше на напалм и опожарени сгради.

Каня се качи на подиума, падна на колене и долепи чело до пода. Аккарат я остави да клечи в краката му и заговори:

— Съвсем естествено е да скърбим за човек като генерал Прача — обърна се той към множеството. — Макар да му липсваше лоялност, той гореше в работата си, и за това, ако не за друго, ние му дължим известно уважение. Стореното от него през последните му дни не заличава дългогодишната му служба в полза на кралството. Генерал Прача положи сериозни усилия да защити хората ни във времена на голяма несигурност. Не ще ме чуете да кажа и една лоша дума за работата му, макар че в края генерал Прача кривна от правия път. — Направи пауза, после продължи: — Ние, като кралство, трябва да се изцелим. — Обходи с поглед събралите се хора. — В дух на добра воля, аз съм много щастлив да ви съобщя, че кралицата одобри молбата ми и всички, които се сражаваха на страната на генерал Прача в неговия опит за преврат, ще бъдат амнистирани. Без условия. Онези от вас, които биха искали да продължат работата си в министерството на околната среда, могат да го направят спокойно. И с гордост, защото вашата работа е важна за всички нас. Изправени сме пред трудности от различен характер, а бъдещето крие безброй въпросителни.

Даде знак на Каня да се изправи и направи крачка към нея.

— Капитан Каня, макар че се сражавахте срещу кралството и двореца, аз ви давам опрощение… и още нещо. — Направи пауза. — Трябва да се помирим. Всички ние, като кралство и нация, трябва да се помирим. Трябва да си протегнем ръце.

Стомахът на Каня се сви, пригади ѝ се от отвратителния фалш на цялата церемония. Аккарат продължи:

— Понеже сте служителят с най-висок офицерски чин в министерството на околната среда, считано от днес ви назначавам за негов ръководител. Задълженията ви си остават същите. Да защитавате кралството и нейно величество кралицата.

Каня го гледаше невярващо. Зад него Наронг разтегли устни в лека усмивка. Дори наведе глава в знак на уважение. Останала без думи, Каня се поклони дълбоко. Аккарат се усмихна.

— Освободете хората си, генерале. Нека си починат, защото от утре започваме да градим отново.

Все така онемяла, тя се поклони още веднъж, после се обърна. Първият ѝ опит да издаде заповед прозвуча като нечленоразделен грак. Каня преглътна и пробва отново, с разтреперан глас. Хората насреща ѝ изглеждаха точно толкова изненадани и несигурни, колкото се чувстваше тя. За миг се уплаши, че са разкрили двойната ѝ игра и ще се изсмеят в лицето ѝ. Но ето че строените белоризци се обърнаха като един и тръгнаха с маршова стъпка, униформите им блеснали под слънцето. Джайде маршируваше с тях. Преди да тръгне обаче я погледна в очите и се сгъна в поклон, все едно Каня наистина е генерал.

И от това я заболя най-много.

Загрузка...