Момиче на пружина

41.

— Мислех, че ще се задействаме чак след две седмици — възрази Андерсън. — Още нямаме пълна готовност.

— Плановете се променят. — Аккарат вдигна рамене. — А финансирането и оръжията, които твоите хора успяха да ни осигурят, вършат отлична работа. Пък и не съм сигурен, че присъствието на фарангски щурмови отряди в града би улеснило прехода. Нищо чудно да се окаже, че дори сме извадили късмет, действайки предсрочно.

Експлозии громоляха из целия град. Метанов пожар гореше яркозелен, пожълтяващ там, където захапеше сух бамбук или друг леснозапалим материал. Аккарат го загледа, после махна на свързочника и той му подаде слушалката на радиотелефона и завъртя манивелата да зареди устройството с енергия, докато Аккарат даваше указания пожарните бригади да тръгнат незабавно към новото огнище.

Министърът погледна Андерсън и обясни:

— Ако пожарът излезе от контрол, няма да ни остане град, който да защитаваме.

Андерсън се загледа в разрастващия се пожар; пламъците се отразяваха в куполите на двореца и в храма на Изумрудения Буда.

— Пожарът е близо до градската колона.

— Кап. Трябва да я опазим. Изгори ли, това ще е лоша поличба за един нов режим, който идва с претенцията да бъде силен и напредничав.

Нова огнена арка разсече небето в далечината, снарядът се заби в района на министерството на околната среда. Не беше за вярване какви сили е мобилизирал Аккарат, за да подсигури победата си. Очевидно бе разполагал с много по-големи ресурси от очакваното. Следващият въпрос беше ключов, но Андерсън се постара да го зададе спокойно:

— Предполагам, че предсрочното начало няма да се отрази на нашето споразумение.

— „АгриГен“ остава наш предпочитан партньор в новата ера. — И още преди Андерсън да се е зарадвал на тези успокоителни думи, Аккарат отново го изправи на нокти със следващото си изречение: — Разбира се, ситуацията донякъде се промени. Вие, в крайна сметка, не успяхте да осигурите докрай обещаните ресурси.

Андерсън го погледна остро.

— Имахме договорени срокове. Обещаните войски пътуват насам заедно с оръжията и парите.

Аккарат се усмихна.

— Не се коси толкова. Сигурен съм, че ще измислим нещо.

— Държим да получим достъп до семенната банка.

Аккарат сви рамене.

— Позицията ви е разбираема.

— Не забравяйте също, че Карлайл държи помпите, които ще са ви крайно необходими, започне ли дъждовният сезон.

Аккарат погледна към Карлайл.

— Сигурен съм, че ще можем да постигнем самостоятелни договорки.

— Не!

Карлайл се ухили. Местеше поглед от единия към другия и обратно, после отстъпи и вдигна ръце.

— Вие си се разберете. Аз в тоя спор не участвам.

— Тъй де. — Аккарат им обърна гръб и насочи вниманието си навън, към битката.

Андерсън го наблюдаваше, присвил очи. Все още имаха средство за давление върху него. Гаранции за живи семена от последно поколение. Ориз, който щеше да остане резистентен към мехурчестата ръжда за поне десетина реколти. Замисли се как най-добре да притисне Аккарат, как да го върне в сделката, но болкоуспокояващите и изтощението от последните двайсет и четири часа замъгляваха мозъка му.

Дим нахлу през отворените прозорци и причини масова кашлица, преди вятърът да смени отново посоката си. Нова вълна от трасираща стрелба и запалителни снаряди пронизаха небето над града, последвани от далечен трясък на експлозии.

Карлайл се намръщи.

— Какво беше това?

— Армейската част на Крут, предполагам. Командирът им отхвърли нашата оферта за приятелство. Сега, изглежда, бомбардира котвените площадки от името на Прача — каза Аккарат. — Белоризците искат да отрежат пътя на подкрепленията ни. Ако им позволим, сигурно ще ударят и морските диги.

— Но тогава водата ще залее града.

— И ще сме виновни ние. — Аккарат направи физиономия. — По време на преврата от дванайсети декември отбраната на вълноломите удържа на косъм. Ако Прача разбере, че губи — а вече би трябвало да го разбира, — белоризците му със сигурност ще се опитат да поставят града в положение на заложник, за да си осигурят по-приемливи условия за капитулация. — Вдигна рамене. — Жалко, че вашите резервни части за въглищните помпи още не са пристигнали.

— Само да спре стрелбата — каза Карлайл — и веднага ще се свържа да ги изпратят по най-бързия начин.

— По-малко не бих и очаквал. — Зъбите на Аккарат блеснаха.

Андерсън се стараеше да запази спокойствие. Дружеското им дърлене изобщо не му харесваше. Държаха се така, сякаш арестуването и побоят отреди броени часове са напълно забравени, а Карлайл и Аккарат са стари приятели. Не му харесваше как Аккарат се опитва да раздели интересите на Карлайл от неговите.

Загледа се в града навън, обмисляше възможностите си. Ако знаеше къде се намира семенната банка, можеше да прати щурмови отряд и да я превземе, като се възползва от хаоса на гражданската война.

Отдолу долетяха нови викове. Хора изпълваха улиците, гледаха в посока на стрелбата и се питаха какво ли вещае за самите тях. Андерсън погледна в същата посока. Стари Разширителни кули се издигаха черни на фона на пожарите, изпочупените им прозорци намигаха весело, отразявайки пламъците. Оттатък града и пожарите черният океан се плискаше като тъмен покров. Погледнати отвисоко, вълноломите изглеждаха някак несъществени, нематериални. Пръстен от газови светлинки, отвъд които нямаше нищо, само озверяла от глад бездна.

— Наистина ли могат да разрушат дигите? — попита той. Аккарат вдигна рамене.

— Има няколко слаби места. По план отбраната им трябваше да се поеме от морските пехотинци, но те така и не успяха да пристигнат навреме от юг. Все пак вярваме, че ще успеем да защитим дигите.

— А ако не успеете?

— На онзи, който допусне градът да се удави, никога няма да бъде простено — каза Аккарат. — Трябва да ги опазим на всяка цена. Ще се бием за тях, както са се били селяните от Банг Раджан.

Андерсън отново се загледа в пожарите и морето отвъд. Карлайл застана до него. Светлини и сенки танцуваха по лицето му. Усмихваше се доволно като човек, който знае, че не може да изгуби.

— Аккарат има влияние тук, вярно, но „АгриГен“ има влияние по целия свят — каза Андерсън. — Не го забравяй. — Със задоволство видя как усмивката на Карлайл помръкна.

Нови залпове отекнаха над града. Оттук, отвисоко, битката беше някак нереалистична. Беше като битка на мравки — сякаш някой е разритал два съседни мравуняка, за да подложи на тест цивилизационните им модели. Трещяха огнехвъргачки. Пламъци примигваха и се разгаряха.

Сянка се спусна от черното небе в далечината: Дирижабъл. Смъкна се ниско над пожарите и едно от огнищата угасна, удавено от тоновете морска вода, които дирижабълът изля от търбуха си.

Аккарат — наблюдаваше ставащото с усмивка — каза:

— От нашите е.

А после, сякаш пожарът не беше угасен, а само пренесен във въздуха, дирижабълът избухна. Пламъци го обгърнаха с рев, обшивката на балона му започна да се бели на парчета, които се разлетяха във всички посоки, и гигантската машина падна.

— Исусе — възкликна Андерсън. — Още ли сте сигурен, че ще се справите и без нашите подкрепления?

Аккарат запази спокойствие.

— Не вярвах, че ще имат време да дислоцират ракети земя-въздух.

Силна експлозия разтресе града, зелен газ издигна ярките си пламъци към хоризонта. Облак от огън възвря, разшири се. Немислими тонове компресиран газ се издигаха в небето като ревяща зелена гъба.

— Това май бяха стратегическите резерви на министерството на околната среда — отбеляза Аккарат.

— Красота — измърмори Карлайл. — Истинска красота, мамка му.