Момиче на пружина

13.

Джайде се замисли за първата си среща с Чая. Току-що беше приключил един от ранните си двубои по муай тай. Вече не помнеше противника си, но помнеше как слезе от ринга, а хората го поздравяваха и го сравняваха с Най Каном Том. Онази нощ пи лаолао, а после излезе на улицата с приятелите си, всичките подпийнали, оглупели, заливащи се от смях. Сборичкаха се за една топка такро, опиянени от победата, преливащи от жизненост.

И тогава се появи Чая — затваряше магазинчето на родителите си, вдигаше дървените панели на витринката, където денем продаваше невен и генетично обработени жасминови цветове за храмовите приношения. Джайде ѝ се усмихна, а тя изгледа и него, и пияните му приятели с отвращение. Ала Джайде се сепна, защото я позна — сякаш се бяха срещали в предишен живот и сега се срещаха отново, най-сетне, обречени да се влюбят.

Зяпна я с отворена уста и реакцията му не убегна от вниманието на компанията — Сутипонг, Джайпорн и другите, всички до един загинаха по-късно, когато ги пратиха да изгорят селата, пламнали от епидемия от виолетов гребен, заразата покори и тях, до един, — но Джайде винаги щеше да ги помни как го хванаха да зяпа оглупял момичето и го засипаха със закачки. А Чая го измери с пренебрежителен поглед и му махна да си върви по пътя.

Джайде лесно си намираше женска компания, момичетата си падаха по него, било заради победите му на ринга, било заради бялата униформа. Но Чая само го погледна и му обърна гръб.

Цял месец събира смелост да се върне. Появи се изтупан пред магазинчето, купи цветя за храмово приношение, взе си рестото и се изниза, без да каже дума. През следващите седмици продължи да наминава, престраши се да я заговори. Отначало мислеше, че момичето е познало в него пияния глупак, който прави несръчни опити да измие срама си, но с времето стана ясно, че Чая не е направила връзката с онази първа среща и напълно е забравила за нахалния пияница и неговите шумни приятели.

Джайде така и не ѝ каза за първата им среща, дори след като се ожениха. Беше твърде унизително да признае на глас какъв го е видяла в онази първа нощ. Да ѝ каже, че мъжът, когото обича, е същият онзи глупак.

А ето че сега се готвеше да направи нещо още по-лошо. Облече бялата си униформа пред погледите на Ниуат и Сурат. Те го гледаха тържествено и сериозно, а той се готвеше да падне в очите им. Коленичи пред тях.

— Каквото и да видите днес, не позволявайте то да ви засрами.

Момчетата кимнаха сериозно, но Джайде знаеше, че не разбират. Прекалено малки бяха да разберат какво е натиск, какво е да си притиснат до стената. Прегърна ги, после излезе под ослепителното слънце.

Каня го чакаше на велосипедна рикша. В очите ѝ се четеше съчувствие — беше твърде възпитана, за да изрази гласно онова, което ѝ тежеше на сърцето.

Потеглиха бавно по улиците. Скоро министерството се появи пред тях. Слуги, рикшари и каруцари се тълпяха пред портите, чакаха господарите и клиентите им да излязат. Значи публиката вече беше пристигнала.

Рикшата мина през портите и се отправи към храма. Малкият храм в комплекса на министерството беше издигнат в чест на мъченика Фра Сюб, посветил живота си на биоразнообразието. Именно тук белоризците даваха клетва и биваха официално провъзгласявани за пазители на кралството, преди да бъдат издигнати в чин. Тук биваха помазвани, пак тук ги…

Джайде се стресна и едва не скочи от рикшата. Около стъпалата на храма беше пълно с фаранги. Чужденци в комплекса на министерството. Търговци, фабриканти и японци, потни смърдящи същества, налазили свещеното сърце на неговото министерство.

— Джай йен йен — измърмори Каня. — Аккарат ги е докарал. Като част от сделката.

Джайде дори не се опита да скрие отвращението си. Още по-лошо, самият Аккарат стоеше до Сомдет Чаопрая ѝ му говореше нещо, сигурно му разказваше виц. Двамата доста се бяха сближили напоследък. Джайде отклони поглед и видя генерал Прача да го гледа с безизразно лице от върха на храмовите стъпала. Наоколо братята и сестрите, с които Джайде беше работил и с които нерядко бе влизал в конфликт, се стичаха към храма. Ето го Биромбакди, широко усмихнат, доволен най-после да си отмъсти за загубените приходи.

Хората го забелязаха. Тълпата постепенно се смълча.

— Джай йен йен — измърмори отново Каня, а после двамата слязоха от рикшата и тръгнаха към храма.

Златни статуетки на Буца и Фра Сюб гледаха отвисоко и с ведри погледи към събралото се множество. По стените на храма бяха изобразени сцени от падането на Стария Тайланд — фаранги, които отприщват заразите си и заливат с тях света; животни и растения, които загиват масово заради разпадналите се хранителни вериги; негово величество крал Рама XII, който мобилизира жалки човешки останки, подкрепен от митологичното божество Хануман и неговите бойци маймуни. Имаше образи и на куп други митологични същества и демони — на Крут, Киримука и армия от получовешки кала, — които се борят безстрашно с надигащия се океан и заразите. Джайде плъзна поглед по изображенията, спомни си каква гордост беше изпитал по време на помазването си преди години.

На територията на министерството камерите бяха забранени, но драскачите от шепниците бяха тук с моливи в ръка. Джайде си събу обувките и влезе, последван от чакалите, които точеха лиги, нетърпеливи да видят поражението на своя най-голям враг. Сомдет Чаопрая коленичи до Аккарат.

Джайде изгледа назначения протектор на кралицата и се зачуди как мъдър човек като последния крал бе допуснал глупавата грешка да избере именно него за протектор на Невръстната кралица. Твърде малко бяха достойнствата му. Джайде потръпна при мисълта, че кралицата живее в сянката на човек, позорно известен със своята тъмна…

Дъхът му секна. Мъжът от котвените площадки коленичеше до Аккарат. Същото издължено лице като на плъх, същите арогантни бдителни очи.

— Хладно сърце — измърмори за трети път Каня, докато го водеше напред. — Заради Чая.

Джайде потисна гнева си, отърси се от шока. Наведе се към Каня.

— Той я е отвлякъл. Онзи тип от летището. Ето го там! До Аккарат.

Каня погледна натам, после каза:

— Дори да е вярно, пак трябва да го направим. Няма друг начин.

— Наистина ли вярваш в това?

Каня сведе засрамено глава.

— Извинявай, Джайде. Аз не…

— Не си го слагай на сърцето, Каня. — Джайде кимна към мъжа с издълженото лице и Аккарат. — Просто запомни тези двамата. Помни, че не биха се спрели пред нищо за повече власт. — Погледна я. — Ще го запомниш ли?

— Ще го запомня.

— Закълни се във Фра Сюб.

Каня се смути, но все пак кимна.

— Ако можех да направя пред теб тройния поклон тук и сега, щях да се закълна.

Стори му се, че зърна сълзи в очите ѝ, после Каня отстъпи назад. Множеството се смълча, когато Сомдет Чаопрая се изправи и пристъпи напред да стане свидетел на церемонията. Четирима монаси подхванаха напев. При по-радостен повод — сватба или освещаване основите на нова сграда — щяха да са седем или девет на брой. Сега обаче се бяха събрали да опеят неговото унижение.

Министър Аккарат и генерал Прача застанаха пред насъбралото се множество. Аромат на тамян изпълваше храма в унисон с напева на монасите, монотонен напев, който напомняше на присъстващите, че всичко е преходно, че дори Фра Сюб, така погълнат от съпричастието си с естествения свят, в миг на отчаяние е признал преходността.

Напевът утихна. Сомдет Чаопрая даде знак на Аккарат и Прача да се приближат. Да прегънат коляно и да сведат глава в знак на смирение. Гледаше безстрастно как двамата стари врагове отдават почит на единственото, което ги свързваше — уважението към кралската особа и двореца.

Сомдет Чаопрая беше висок и добре охранен. Лицето му беше строго. Из града отдавна се говореше за по-особените му вкусове, за тъмната му страна, и все пак именно той беше избран да пази нейно величество Невръстната кралица, докато тя навърши години да се възкачи на трона. Той не беше от кралско потекло, не беше част от кралското семейство, а фактът, че кралицата живее под неговото влияние, ужасяваше Джайде. Ако собствената съдба на този мъж не беше толкова здраво обвързана с нейната, нищо чудно той да… Прогони тази почти богохулна мисъл и насочи вниманието си към Прача и Аккарат, които се приближаваха към него.

Коленичи. Наоколо репортерите от шепниците драскаха трескаво с моливите си, докато той се сгъваше в дълбок поклон пред Аккарат. Аккарат се усмихна самодоволно, а Джайде с мъка потисна желанието си да го хване за гушата. „Ще си платиш. Все някога ще те накарам да си платиш.“ Изправи се бавно.

Аккарат се наведе към него.

— Браво, капитане. Почти ти повярвах, че наистина съжаляваш.

Джайде овладя лицето си и се обърна към хората, към писачите… сърцето му се сви, като видя, че и синовете му са тук, че са ги довели да видят унижението на баща си.

— Превиших властта си. — Обърна глава към генерал Прача, който го наблюдаваше студено от края на подиума. — Посрамих своя началник генерал Прача, посрамих и министерството на околната среда. Откакто се помня, министерството е мой дом. Срам ме е, че егоистично използвах дадената ми власт за своя собствена изгода. Че подведох колегите си, началниците си. Че отстъпих от морала. — Поколеба се. Ниуат и Сурат го гледаха, хванати за ръка от баба си, майката на Чая, всички го гледаха как се унижава. — Моля за прошка. Моля за възможност да изкупя греховете си.

Генерал Прача тръгна към него. Джайде се смъкна отново на колене и удари чело в пода в знак на пълно покорство. Генерал Прача не му обърна внимание, мина покрай сведеното му лице, краката му спряха на сантиметри от главата му. Обърна се към множеството:

— Независим трибунал извърши разследване и постанови, че капитан Джайде е виновен за вземането на подкупи, за поощряване на корупцията и за превишаване на служебните си правомощия. — Сведе поглед към Джайде. — Постановено бе също, че той вече не е достоен да служи на министерството. Ще се замонаши и девет години ще изкупва греховете си. Собствеността му ще бъде конфискувана. Синовете му ще преминат под опеката на министерството, а фамилното им име ще бъде заличено.

Погледна отново Джайде.

— Ако Буда е милостив, някой ден ще разбереш, че сам си си виновен, заради гордостта и алчността си. Надяваме се, че ако не разбереш това в този си живот, то поне следващият ще ти осигури шанс да се поправиш. — И с тези думи обърна гръб на коленичилия Джайде.

Аккарат каза:

— Приемаме извиненията на министерството на околната среда за провалите на генерал Прача. Надяваме се в бъдеще отношенията ни да се подобрят. Шансовете за това са по-големи сега, когато на тази змия ѝ бяха изтръгнати зъбите.

Сомдет Чаопрая даде знак на двете най-влиятелни фигури в правителството да изразят уважението си един към друг. Джайде не помръдваше. Колективна въздишка раздвижи множеството. После хората започнаха да се разотиват, за да разкажат какво са видели.

Едва след като Сомдет Чаопрая си тръгна, двама монаси дойдоха при Джайде и го подканиха да се изправи. Лицата им бяха сериозни, главите — бръснати, оранжевите им роби — стари и избелели. Обясниха му къде ще го заведат. Сега той беше техен. Девет години изкупление, задето беше постъпил правилно.

Аккарат застана пред него.

— Е, кун Джайде. Изглежда, най-после разбрахте къде минават границите. Жалко, че не се вслушахте в предупрежденията. Всичко това беше ненужно.

Джайде се напрегна, но все пак се поклони.

— Получихте си своето — измърмори. — А сега пуснете Чая.

— Съжалявам. Не знам за какво говорите.

Джайде се вгледа в очите му, търсеше лъжата в тях, но не видя нищо категорично.

„Ти ли си моят враг? Или е някой друг? Тя мъртва ли е вече? Или още е жива, държат я затворена някъде, безименна? Жива или мъртва?“

Овладя тревогите си.

— Или я върни, или ще те намеря и ще те убия, както мангустата убива кобра.

Аккарат не трепна.

— Внимавай със заплахите, Джайде. Не ми се иска да загубиш и малкото, което ти е останало. — Очите му се плъзнаха към Ниуат и Сурат.

Студ се разля по вените на Джайде.

— Стой далеч от децата ми.

— Твоите деца? — Аккарат се изсмя. — Те вече нямаш деца. Нищо нямаш. Имаш късмет, че генерал Прача ти е приятел. На негово място аз бих изритал двете момченца на улицата да просят за заразени с мехурчеста ръжда огризки. Ето това би било истински урок по смирение.