Алчни крале

43. Каз

Каз вдигна болния си крак на едно трикрако столче. Слушаше доклада на Аника за постъпленията от Вранския клуб и туристическия поток на Източната дъга. Минали бяха три седмици от търга за Кювей и чумната паника. Каз се беше настанил в кабинета на Пер Хаскел на първия етаж на Ребрата. Още спеше в таванското, но му беше по-лесно да върти бизнеса от леговището на Хаскел. Спестяваше си катеренето по стълбите, а и старият му кабинет беше опустял. Седнеше ли зад бюрото да свърши нещо, очите му постоянно се връщаха на прозоречния перваз.

Градът още не се беше върнал към нормалния си ритъм, но това бе създало някои интересни възможности. Цените на имотите по Западната и Източната дъга бяха паднали заради чумата и Каз побърза да се възползва. Купи сградите в съседство до Вранския, за да разшири клуба, успя дори да се сдобие с малък имот на Капака. Когато паниката утихнеше и туристите се върнеха, Каз щеше да скубе гълъбчета от по-висока класа. Изкупи и дела на Пер Хаскел във Вранския клуб на разумна цена. Предвид размириците в Кацата лесно би могъл да си присвои дела му със сила, но предпочиташе хората да не съжаляват стареца.

Когато Пека Ролинс се върнеше в града, Каз щеше да измисли как да прогони и него от Вранския. Полагаше сериозни усилия да изправи клуба на крака и не искаше част от приходите да отиват в джобовете на Ролинс.

След като Аника приключи с доклада си, Пим разказа набързо какви са новините около процеса на Ван Ек. Тайнственият Йоханус Ритвелд така и не бил открит, но след като банките дали достъп до сметките на Ван Ек, станало пределно ясно, че той е използвал информацията, достъпна му като член на Съвета, за да купува ферми за юрда. Освен че е измамил приятелите си, опитал се е да повлияе на официално наддаване и е отвлякъл собствения си син, вече се говорело, че е наел отряд да проникне във фйерданска правителствена сграда и вероятно е саботирал собствените си захарни силози. Не беше излязъл под гаранция. Всъщност едва ли скоро щеше да излезе от ареста. Синът му беше отпуснал известна сума за правната му защита, но тази сума далеч не беше щедра.

Част от новопридобитото си богатство Вилан беше вложил в ремонт на семейната къща. Отпуснал бе на Йеспер малка издръжка, с която да играе на борсата, и бе довел майка си у дома. Хората от Гелдщраат не можеха да повярват на очите си при вида на Мария Хендрикс, седнала в парка със сина си или излязла на разходка с лодка по канала. Понякога ги виждаха застанали пред стативите си в градината на Ван Ек.

Алис останала с тях известно време, но после решила да избяга с териера си от града и клюките. Щяла да изчака раждането в езерната къща, говорело се, че отбелязва съмнителен напредък в уроците си по пеене. Каз поклати глава. Слава на светците, че не живееше в съседство.

— Добра работа — кимна той, когато Пим завърши доклада си.

Не беше подозирал, че младежът има талант в събирането на информация.

— Заслугата не е моя. Ройдер състави доклада — каза Пим. — Май се надява да стане новият ти паяк.

— Не ми трябва нов паяк — рече Каз.

Пим сви рамене.

— Привидението никаква я няма напоследък. Хората започват да говорят.

Каз ги освободи и остана сам в тихия кабинет. Почти не беше спал през последните седмици. От половин живот чакаше този момент и сега се боеше, че ако заспи, всичко ще се изпари без следа. Пека Ролинс още не се беше върнал в града. Според слуховете бил се заключил със сина си някъде в провинцията под денонощна въоръжена охрана. Заради карантината, наложена на Изумрудения дворец, Келския принц и Сладкия дюкян, и продължителното му отсъствие от града империята на Пека Ролинс беше на крачка от банкрута. Дори се говореше, че Лъвските грошове са готови да се разбунтуват. Босът им беше изчезнал, а сделката с Ван Ек беше съсипала репутацията им — сега всички ги възприемаха като богаташки лакейчета.

„Тухла по тухла.“ Рано или късно Ролинс щеше да изпълзи от дупката си и Каз трябваше да е готов.

На вратата се почука. Кабинетът на първия етаж вървеше с един сериозен недостатък — хората го безпокояха непрекъснато.

— Дойде писмо — каза Аника и метна плик на бюрото. — Имаме приятели по върховете, а, Брекер — добави тя с бавна усмивка.

Каз я погледна красноречиво. Не беше в настроение за Аника и пърхащите й жълти мигли.

— Добре де — каза тя, излезе и затвори вратата след себе си.

Каз вдигна писмото към светлината. Бледосин восъчен печат с двоен златен орел. Отвори плика, прочете писмото, после изгори и двете. Написа кратка бележка и я запечата с черен восък.

Знаеше, че Иней е отседнала в къщата на Вилан. Случваше се да намери надраскана набързо бележка на бюрото си — информация за Пека Ролинс или какви ги вършат в кметството — и така разбираше, че се е отбивала в кабинета му. Облече палтото си, взе шапката и бастуна, а листа с бележката прибра в джоба си. Би могъл да изпрати куриер, но предпочиташе лично да достави писмото.

Мина покрай Аника и Пим на излизане от Ребрата.

— Връщам се след час — каза той — и гледайте да не ви заваря тук, мързели такива.

— Клубът е празен — каза Пим. — Туристите ги е страх от чумата.

— Ами идете в пансионите тогава. Те са пълни. Нека гълъбчетата там видят, че сте в цветущо здраве, и чуят колко добре сте си изкарали във Вранския клуб. Ако това не свърши работа, завлечете си задниците на пристанището. Все ще намерите някое гълъбче там.

— Ама на мен току-що ми свърши смяната — възрази Пим.

Каз нагласи шапката на главата си и плъзна пръст по ръба на периферията.

— Не съм те питал.

Пое напряко през града. Изкушаваше се да мине по по-дългия път и да види с очите си как вървят нещата на Западната дъга. След шуанската атака и покрай чумата къщите за наслади бяха празни. Няколко улици бяха барикадирани от властите заради карантината на Сладкия дюкян и Менажерията. Говореше се, че Хелеен ван Хоуден няма пари да си плати наема за последния месец. Колко жалко!

Фериботите не работеха, затова Каз тръгна към финансовия квартал пеша. Вървеше покрай малък пуст канал, когато от водата започна да се надига мъгла. Само след няколко крачки мъглата се сгъсти толкова, че вече не виждаше къде стъпва. Полепваше по палтото му, влажна и тежка и напълно необяснима в топлия пролетен ден. Каз спря на ниския мост над канала и зачака, хванал удобно бастуна си. След миг вляво от него се появиха три закачулени фигури. Още три се появиха отдясно, сините им наметала се вееха, макар вятър да нямаше. Поне това Каз беше уцелил, но не и за маските от мъгла. В действителност истинските приливници — или адски убедителните самозванци, които се представяха за тях — криеха лицата си зад кръпки звездно небе. Хубав ефект.

— Каз Брекер — каза водачът им. — Къде е Кювей Юл-Бо?

— Мъртъв е. Купчинка пепел на Жетварската баржа.

— Къде е истинският Кювей Юл-Бо?

Каз вдигна рамене.

— Цялата църква видя как го простреляха. Лекар го обяви за мъртъв. Друго не знам.

— По-добре не превръщай Съвета на приливите в свой враг, млади човече. Нито един твой товар няма да напусне Кетердам по море. Ще наводним Пето пристанище.

— Заповядайте. Вече нямам дял в Пето пристанище. А за да спрете товарите ми, ще трябва да спрете всеки кораб, който влиза и излиза от залива. Аз не съм търговец, не наемам кораби и не регистрирам товарителници. Аз съм крадец и контрабандист. Да ме притиснеш би било като да гониш вятъра.

— Знаеш ли колко лесно е да се удави човек? — попита приливникът и вдигна ръка. — Може да се случи навсякъде.

Каз внезапно усети, че дробовете му се пълнят с вода. Закашля се, повърна малко от солената течност и се преви задъхан.

— Отговори на въпроса ми — подкани го приливникът.

Каз вдиша на пресекулки.

— Не знам къде е Кювей Юл-Бо. И да ме удавите, това няма да промени нещата.

— Тогава може да намерим приятелите ти и да ги удавим в леглата им.

Каз се закашля и плю отново.

— Тогава може любимите ви кули внезапно да се окажат под карантина. — Приливниците се размърдаха неспокойно, мъглата се раздвижи заедно с тях. — Аз накарах онази сирена да завие. Аз създадох тази чума и аз я контролирам.

— Блъфираш — каза приливникът. Ръкавите му се ветрееха в неподвижния въздух.

— Щом казваш. Ще пратя болестта в кулите ви. Ще се превърнат в епицентър на заразата. Мислиш, че Търговският съвет няма да ви заключи там, че пак ще подвие опашка? Че няма да поиска да се регистрирате официално с имената си и прочие? Крайно време е, приятел. На бас, че търговците охотно ще се възползват от повода.

— Не биха посмели. Без нас тази страна ще потъне.

— Няма да имат избор. Обществеността ще настоява да вземат мерки. И ако Съветът се уплаши, тълпите ще изгорят кулите ви до основи.

— Ти си чудовище, хлапе.

— Кетердам е пълен с чудовища. Просто моите зъби са най-дълги.

— Тайната на юрда парем не бива да излиза наяве, никога. Обратното би поставило всеки Гриша в непосредствена опасност. Тук и по целия свят.

— Значи имате късмет, че тайната умря заедно с онова бедно шуанско момче.

— Няма да забравим това, Каз Брекер. Един ден ще съжалиш за нахалството си.

— Хубаво — отвърна Каз. — Когато този ден дойде, непременно го отбележете в календарите си. Сещам се за много хора, които ще се веселят до зори.

Фигурите се размазаха, а когато мъглата изтъня, от приливниците нямаше и помен.

Каз поклати глава и продължи по пътя си. Това му беше най-хубавото на Кетердам — тук никога не скучаеш. Приливниците, без съмнение, щяха да поискат нещо от него в близко или далечно бъдеще и той ще е длъжен да им угоди.

Сега обаче имаше работа за вършене.