Алчни крале

33. Матиас

Матиас не помръдваше, наострил очи и уши за хаоса, превзел Бартерната църква. Ясно усещаше членовете на Съвета, седнали на подиума зад тях, ято черни гарвани, които се надвикваха ожесточено. Всички, освен Ван Ек — той седеше удобно облегнат на стола си, преплел пръсти и с върховно задоволство на лицето. Мъжът на име Пека Ролинс стоеше облегнат на една от колоните на източната аркада. Матиас подозираше, че бандитският бос нарочно е застанал така, че Каз да го вижда.

Радмакер викаше за ред, а редките кичури оранжева коса се вееха при всеки удар на чукчето. Трудно беше да се каже кое е взривило залата — възможността наддаването да е нагласено или появата на приливниците. Каз твърдеше, че никой не знае кои са, а щом Мръсните ръце и Привидението не бяха изровили тази тайна, значи наистина никой не знаеше. Последно се били явявали на публично място преди двайсет и пет години да протестират срещу плановете една от кулите им да бъде разрушена, за да се отвори място за нова корабостроителница. Когато станало ясно, че гласуването не е в тяхна полза, приливниците призовали голяма вълна, която сринала кметството със земята. Търговският съвет оттеглил плана си за корабостроителницата и издигнал ново кметство на мястото на старото, с по-малко прозорци и по-здрави основи. Матиас се зачуди дали някога ще свикне с такива истории за мощта на Гриша.

„Тази мощ е просто поредното оръжие. Важно е кой го върти.“ Явно и занапред трябваше да си го повтаря редовно. Омразата към Гриша му беше внушена толкова отдавна, че бе прераснала в инстинкт. А инстинктите не се изкореняват за една нощ. Точно като битката на Нина с парем, неговата битка със старите предразсъдъци можеше да продължи цял живот. В момента Нина бе заета със своята задача в Кацата. Или са я разкрили и арестували. Той изрече безмълвна молитва към Дйел. „Пази я, когато аз не мога.“

Погледът му се насочи към фйерданската делегация на предните редове и придружаващите я дрюскеле. Познаваше мнозина от тях по име, те също го познаваха. Усещаше болезнено отвращението им. Едно от момчетата му се звереше от първия ред, буквално се тресеше от гняв, очите му като глетчери, косата му толкова руса, че изглеждаше бяла. Какви ли рани бяха използвали командирите на дрюскеле, за да отгледат такава омраза в очите на хлапето? Матиас издържа спокойно погледа му, пое ненавистта с цялата й тежест. Не можеше да мрази момчето. Би било като да мрази себе си. Накрая момчето с коси като лед отклони поглед.

— Търгът е разрешен от закона! — крещеше шуанският посланик. — Нямате право да спирате наддаването!

Приливницише вдигнаха ръце. Още една вълна нахлу през отворените врати, изви се на дъга над главите на шуаните и застина там.

— Тишина! — настоя водачката им. Изчака дали някой друг ще протестира и когато никой не надигна глас, вълната се сгъна назад и се разплиска по пода. Плъзна се по пътеката между пейките като сребърна змия. — Получихме информация, че наддаването е нагласено.

Матиас стрелна с поглед Щормхунд. Каперът старателно изобразяваше смътна изненада върху лицето си, но дори от подиума Матиас долавяше страха и тревогата му. Кювей трепереше със затворени очи и шепнеше нещо на шуански. За какво мислеше Каз, Матиас можеше само да гадае. Както винаги.

— Правилата на търга са ясни — каза приливницата. — Нито кандидатът, нито неговите представители имат право да манипулират изхода от наддаването. Решава единствено пазарът.

Членовете на Съвета на търговците бяха наскачали и настояваха за отговори, стичаха се към катедрата на Радмакер в предната част на подиума. Ван Ек се правеше, че крещи с възмущение на свой ред, но пътьом се забави пред Каз и Матиас го чу да пошепва:

— Мислех, че ще се наложи аз да разкрия заговора ти с Равка, но явно приливниците ще оберат лаврите. — Устата му се изкриви в доволна усмивка. — Вилан отнесе бая бой, преди да издаде теб и приятелчетата ти — каза той и продължи към катедрата. — Не подозирах, че момчето е толкова кораво.

— Бил е създаден фалшив фонд, който да измами честни търговци с обещание за печалба — продължи приливницата. — Тези пари са били насочени към една от наддаващите страни.

— Ами да! — извика Ван Ек с добре изиграна изненада. — Равкийците! За всички ни беше ясно, че не разполагат с ресурса да наддават сериозно на този търг! — Личеше си колко дълбоко се наслаждава на ситуацията. — Знаем колко пари зае от нас равкийската корона през последните две години. Едва успяват да плащат лихвите по дълга си. Нямат сто и двайсет милиона крюге, които да оферират на свободен търг. Сигурно Брекер работи с тях.

Сега вече всички наддаващи наскачаха от местата си. Фйерданите крещяха виновните да бъдат наказани. Представителите на Шу Хан тропаха с крака по пода и удряха по облегалките на пейките. Равкийците се озоваха в средата на водовъртежа, обкръжени от врагове. Щормхунд, Женя и Зоя стояха с високо вдигнати глави в центъра на всичко това.

— Направи нещо — изръмжа Матиас на Каз. — Всеки момент ще стане беля.

Лицето на Каз си остана безразлично както винаги.

— Мислиш ли?

— По дяволите, Брекер. Ти…

Приливниците вдигнаха ръце и църквата се разтресе от поредния трясък. Вода нахлу през прозорците на галерията. Тълпата поутихна, но за пълна тишина и дума не можеше да става. Хората жужаха като разбунен кошер.

Радмакер удари с чукчето в опит да си върне някакъв контрол върху ситуацията.

— Ако разполагате с доказателства срещу равкийците…

Приливницата го прекъсна иззад маската си от завихрена мъгла.

— Равкийците нямат нищо общо. Парите са били прехвърлени на Шу Хан.

Ван Ек примигна, после бързо запя друга песен:

— Е, значи Брекер е сключил някаква сделка с Шу.

Шуаните моментално се развикаха възмутено, но приливницата ги надвика:

— Фалшивият фонд е бил учреден от Йоханус Ритвелд и Ян ван Ек.

Ван Ек прежълтя.

— Не, не, не е така.

— Ритвелд е фермер — заекна Карл Драйден. — Лично се срещнах с него.

Жената с мъгливата маска се обърна към него.

— Двамата с Ван Ек сте били забелязани да се срещате с Ритвелд в хотел „Гелдренер“.

— Да, но говорихме за един фонд, консорциум за търговия с юрда, съвсем законно бизнес начинание.

— Радмакер — каза Ван Ек, — ти беше там. И ти се срещна с Ритвелд.

Ноздрите на рижавия се раздуха.

— За пръв път чувам за този Ритвелд.

— Но аз те видях. И двамата те видяхме в „Гелдренер“.

— Да, бях там на презентация за земските маслени фючърси. Много странна презентация, вярно, но какво от това.

— Не — каза Ван Ек, като клатеше глава. — Ако Ритвелд е замесен, значи Брекер му дърпа конците. Явно е наел този Ритвелд да измами Съвета.

— Всички ние инвестирахме пари в онзи фонд, защото ти ни гарантира, че всичко е наред — обади се един от другите търговци. — Да не казваш, че парите ни са изчезнали?

— Ние не знаем нищо за това! — ревна посланикът на Шу.

— Това е дело на Брекер — настоя Ван Ек. Самодоволството му се беше стопило, но не и самообладанието му. — Това момче не би се спряло пред нищо да унижи мен и честните хора на Кетердам. Той отвлече съпругата ми, сина ми. — Посочи към Каз. — Или съм си въобразил, че стоеше с Алис на моста Гоедмед?

— Не си, разбира се. Прибрах я от пазара точно както ти ме помоли — излъга Каз с лекота, която дори Матиас сметна за убедителна. — Тя каза, че очите й са били вързани и не е видяла похитителите си.

— Глупости! — махна с ръка Ван Ек. — Алис! — извика той към балкона от западната страна. Алис седеше там с ръце върху огромния си корем. — Кажи им!

Алис поклати глава ококорено. Прошепна нещо на слугинята си, която извика към залата долу:

— Похитителите й са били с маски, а тя — с превръзка на очите. Махнали са превръзката чак на пазара при площада.

Ван Ек изпръхтя с раздразнение.

— Е, хората от моята охрана със сигурност го видяха с Алис.

— Хора, на които плащаш заплати? — попита скептично Радмакер.

— Брекер уреди срещата на моста! — каза Ван Ек. — Оставил беше бележка в езерната къща.

— А — каза с облекчение Радмакер — можеш ли да представиш бележката?

— Да! Но… не е подписана.

— Тогава откъде знаеш, че Каз Брекер е изпратил бележката?

— Беше оставил една игла за вратовръзка…

— Своята игла?

— Не, моята, но…

— Значи нямаш никакво доказателство, че Каз Брекер е отвлякъл съпругата ти? — Радмакер явно губеше търпение. — И онази история с похитения ти син ли е толкова неубедителна? Целият град го търси, обявени бяха награди. Дано поне за това имаш сериозни доказателства.

— Синът ми…

— Тук съм, баща ми.

Всички погледи в катедралата се насочиха към арката до подиума. Вилан стоеше там, облегнал гръб на стената. Лицето му беше окървавено, виждаше се, че с мъка се държи на крака.

— Ръката на Гезен — измърмори под нос Ван Ек. — Човек на никого ли не може да разчита?

— Защо, разчитал си на Пека Ролинс и неговите хора? — подхвърли тихо Каз.

— Аз…

— А сигурен ли си, че са били от хората на Пека? Защото, ако не си от Кацата, понякога е трудно да различиш лъв от врана. Животните си приличат.

Матиас едва не са разсмя с глас, когато физиономията на Ван Ек се изопна. Нещастникът нареждаше пъзела с голямо закъснение. Каз беше наясно, че не може да вкара Вилан в църквата, без баща му или Лъвските грошове да се усетят. Затова беше инсценирал отвличане. Двама от Утайките, Аника и Кеег, с лилави панделки на ръцете и фалшиви татуировки, бяха отишли със своя „пленник“ при първите срещнати стражи от градската и им бяха заръчали да доведат Ван Ек. И какво е видял Ван Ек, когато е отишъл в параклиса? Видял е сина си, пленен от двама бандити с отличителните знаци на Грошовете. Матиас знаеше всичко това, но не беше очаквал, че ще ступат Вилан толкова зле. Момчето е трябвало да се „пречупи“ по-бързо.

— Помогнете му! — извика Радмакер на един офицер от градската. — Не виждате ли, че момчето е ранено?

Офицерът помогна на Вилан да докуцука до един стол, а лекарят притича да го прегледа.

— Вилан ван Ек? — каза Радмакер. Вилан кимна. — Момчето, което търсим под дърво и камък?

— Измъкнах се при първа възможност.

— От Брекер?

— От Ролинс.

— Отвлякъл те е Пека Ролинс?

— Да — кимна Вилан. — Преди седмици.

— Стига си лъгал — изсъска Ван Ек. — Кажи им каквото каза на мен. Кажи им за равкийците.

Вилан вдигна уморено глава.

— Ще кажа каквото искаш, татко. Само не им давай да ме бият повече.

Навалицата ахна хорово. Членовете на Търговския съвет гледаха Ван Ек с нескрито отвращение.

Матиас изсумтя под нос и прошепна:

— Той да не е вземал уроци при Нина?

— Може би има талант — отвърна Каз.

— Брекер е престъпникът — каза Ван Ек. — Той стои зад всичко това! Всички вие го видяхте в къщата ми онази вечер. Беше проникнал в кабинета ми.

— Вярно е! — закима енергично Карл Драйден.

— Естествено, че бяхме там — рече Каз. — Ван Ек ни покани в дома си да обсъдим договора на Кювей Юл-Бо. Каза ни, че ще се срещнем с търговците от Съвета. Вместо това Пека Ролинс ни беше спретнал засада.

— Твърдиш, че е нарушил честно споразумение? — каза друг от търговците. — Това ми се струва малко вероятно.

— Но всички видяхме Кювей Юл-Бо в къщата — обади се друг, — макар по онова време да не знаехме кой е.

— Из целия град висят обявления с награда за шуански младеж с описанието на Кювей — обади се Каз. — Кой ви е казал как изглежда?

— Ами… — Търговецът се поколеба. Виждаше се как логиката се бори за надмощие с нежеланието му да повярва на обвиненията. Обърна се към Ван Ек: — Ти не си знаел, че шуанското момче, което ни описа, е Кювей Юл-Бо, нали?

Сега и Карл Драйден клатеше глава, не като отрицание, а сякаш не може да повярва на очите и ушите си.

— Именно Ван Ек ни накара да се включим във фонда на Ритвелд.

— Ти не се дърпаше особено — възрази Ван Ек.

— Аз исках да проучим кой е тайният купувач на ферми за юрда в Новий Зем. А ти каза, че… — Драйден млъкна по средата на изречението, ококорен и с провиснала уста. — Ти си бил! Ти си тайният купувач!

— Най-после — промърмори Каз.

— Наистина ли вярваш, че ще измамя собствените си приятели и съседи — удари го на молби Ван Ек. — Та аз инвестирах и свои пари в онзи фонд! Поех риск също като вас.

— Не и ако си сключил сделка с шуаните — каза Драйден.

Радмакер удари отново с чукчето.

— Ян ван Ек, в най-добрия случай ти си прахосал градски ресурси в необосновано преследване. В най-лошия си злоупотребил с поста си на съветник, опитал си се да измамиш приятелите си и си нарушил законността на този търг. — Поклати глава. — Търгът е компрометиран. Не може да продължи, докато не установим със сигурност дали член на Съвета на търговците съзнателно е насочил средства към една от наддаващите страни.

Шуанският посланик се развика отново. Радмакер стовари чукчето си.

А после всичко се случи едновременно. Трима фйердански дрюскеле се втурнаха към подиума и стражите хукнаха да ги спрат. Шуанските войници тръгнаха напред. Приливниците вдигнаха ръце, а после, над всичко това, като писък на оплаквачка зави чумната сирена.

Църквата потъна в гробовна тишина. Хората застинаха по местата си, вдигнали глави и наострили слух за този звук — звук, който не бяха чували повече от седем години. Дори в Адската порта затворниците разказваха за Краличината чума, последната вълна от зараза, ударила Кетердам, за карантините, баржите с трупове, за мъртъвците, които се трупали по улиците по-бързо, отколкото гробарите успявали да ги откарат и изгорят.

— Какво е това? — попита Кювей.

Каз се подсмихна едва доловимо.

— Това, Кювей, е звукът, който смъртта издава, когато ти дойде на гости.

Миг по-късно воят на сирената потъна сред писъците на хората, които се юрнаха към двойната врата. Никой дори не забеляза кога проехтя първият изстрел.